Най-скъпите трансфери на български футболисти: Илия Груев е шести
съавтор
Последните седмици бяха като влакче на ужасите за българските фенове на футбола: силните мачове на Левски в Европа и два впечатляващи трансфера в Англия и Гърция дадоха повод за малко радост. Загубите на националния отбор в последните дни обаче бързо демонстираха кризистната реалност. Финансовата илюстрация за нея е и класацията ни за 10-те най-скъпи трансфери на български футболисти в историята. Във времена, в които глобално се чупят рекорди, в десятката има само три трансфера, които са се случили в последните 15 години – за бляскавите времена в българския футбол вече се говори в минало време.

Илия Груев (23) е големият български трансфер на лятото. Той премина от германския Вердер Бремен в английския Лийдс. Въпреки че може да изглежда като символът на положителна промяна, Груев, който е част от “30 под 30” на Forbes България за 2023 г., е показателен и за системен проблем. Все пак той е продукт изцяло на германската школа. Роден в София, той израства и се развива като играч в Германия, където баща му – Илия Груев ст. – завършва голямата си кариера.
Според данните на transfermarkt.com, най-големият глобален портал за трансфери и финанси във футбола, Груев преминава в Лийдс срещу 6.5 млн. евро, което е повече от два пъти повече от актуалната пазарната стойност, която експертите от портала му определят – 3 млн. евро. С други думи, ръководството на Лийдс прави залог за потенциала на българския играч. Нещо повече – той вече е шестият най-скъп български футболист.
Другият голям трансфер на българин през това лято е на капитана на националния отбор Кирил Десподов. Той премина в гръцкия ПАОК Солун. Въпреки пазарната му оценка от 4.5 млн. евро, според transfermarkt.com, той е струвал на ПАОК 3.5 млн. евро. Все пак в българските медии се появи информацията, че предишният му отбор Лудогорец е запазил 1/5 от правата му, т.е. би получил 20% от бъдеща продажба на 26-годишния играч.
Най-скъпите трансфери на български футболисти
Нека погледнем към топ 10 на най-скъпите трансфери на български футболисти в историята. В топ 5 влизат легендарни играчи, които вече не са активни.
Сума (в евро) | Трансфер | Година | ||
1 | Димитър Бербатов | 38 млн. | от Тотнъм в Манчестър Юнайтед | 2008 |
2 | Валери Божинов | 14 млн. | от Лече във Фиорентина | 2004 |
3 | Христо Стоичков | 11 млн. | от Барселона в Парма | 1995 |
4 | Стилиян Петров | 10 млн. | от Селтик в Астън Вила | 2006 |
4 | Мартин Петров | 10 млн. | от Волфсбург в Атлетико Мадрид | 2005 |
6 | Илия Груев | 6.5 млн. | от Вердер в Лийдс | 2023 |
7 | Ивелин Попов | 6 млн. | от Кубин Краснодар в Спартак Москва | 2015 |
8 | Радостин Кишишев | 4.5 млн. | от Литекс в Чарлтън | 2000 |
9 | Георги Иванов | 4.1 млн. | от Левски в Рен | 2002 |
10 | Кирил Десподов | 4 млн. | oт ЦСКА в Каляри | 2019 |
Източник: transfermarkt.com / Бележка: В класацията е смятан само най-скъпият трансфер на всеки играч

Допълнително впечатление в класацията прави, че големите трансфери са на играчи, които вече са изградили име в чужбина. Това е повече от нормално, защото дори и в най-силните времена на футбола ни местното първенство е било по-скоро стартова площадка за големите таланти на поколението на Стоичков или това на Бербатов. В последните 10 години само четирима млади българи са напуснали т. нар. efbet Лига за сума от над 2 млн. евро – Десподов (2019 г.; 4 млн.), Валентин Антов (2022 г.; 3.9 млн.), Симеон Славчев (2014 г.; 2.5 млн.), Филип Кръстев (2020 г.; 2.3 млн.).
Същевременно в топ 25 на най-скъпите изходящи трансфери от българското първенство попадат 14 чужденци, които минавайки основно през серийния шампион Лудогорец, вдигат стойността си. Клубът от Разград има завиден оборот от входящи и изходящи трансфери в последните години. От 2013 г. насам Лудогорец е привлякъл играчи на стойност 40 млн. евро и ги е продал за 54 млн. евро (данните са на transfermarkt.com). Сред продадените в този период обаче почти няма българи – всъщност дори няма нито един играч, който да е минал през детско-юношестката школа на Лудогорец и да е напуснал отбора с трансферна сума. С други думи в Разград е взето стратегическо решение да не се развиват местни играчи. Това води до успехи и на терена и като финансови резултати, но не е градивно за развитието на българския футбол.
Системният проблем
С други думи българското първенство е изгубило способността да изгражда конвертируеми футболисти, а Лудогорец, шампион в последните 12 сезона, дори няма желание да го прави.
Впечатление прави и друг притеснителен факт. Сред посочените четирима млади българи, напуснали първенството за над 2 млн. евро, само Десподов и Кръстев успяват да задържат или вдигнат пазарната си цена. Стойността на Валентин Антов (22) в момента например е 800 хил. евро, а Славчев е оценен на 300 хил. евро. Т.е. повечето български талантливи играчи не успяват да използват потенциала си.
Остава надеждата, че проекти като Barin Sports, които помагат за технологичното развитие на играта, или клубът Национал, който е фокусиран само върху изграждането на таланти, ще имат средносрочен ефект върху качеството на футбола в България.
Дотогава изглежда националният отбор ще продължава да търси играчи, които са се развили в чужбина. Примерът с Груев е ясен – той обаче е тясно свързан с родината си, говори български и е често в София. Освен него в последния месец за националния отбор дебютира Лукас Петков, също играч от германската школа с дядо българин, в процес на получаване на гражданство е и Фабиан Нюрнбергер, чиято майка е българка. И двамата обаче почти не говорят езика.
Техническият директор на националния отбор Георги Иванов дори е цитиран да казва, че се следят и „други български наследници в чужбина“. „При по-малките – 14, 15, 16-годишни, има по 4-5 човека от Атлетико Мадрид, Севиля и Шалке. Това са футболисти, които ние след 3-4 години ще очакваме да показват ниво в националния отбор“, казва още Иванов. Явно решението на системния проблем ще се търси в чужбина.