България може да загуби 1 млрд. лв, а потребителите ще плащат по-скъп ток, заради отложената днес либерализация в енегрегиката
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Депутатите отложиха либерализацията на пазара на електроенергия с една година на предпоследното си заседание. Отлагането на реформата в енергетиката означава, че страната ни може да загуби очакваните над 1 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Либерализацията на пазара на електроенергия се отлага поне с една година. Това е най-голямата реформа в сектора на енергетиката и трябваше да започне на 1 юли 2024 г. и да завърши в началото на 2026 г. след многократно отлагане.
- На предпоследното си заседание преди началото на предизборната кампания депутатите в 49-ия парламент решиха на второ четене да се откажат от приетите само преди няколко месеца промени в Закона за енергетиката, които очертаха конкретните срокове за началото на либерализацията.
- Решението бе взето със 152 гласа “за” отхвърлянето на промените в Закона за енергетиката. Преди гласуването президентът Румен Радев призова народните представители да отложат либерализацията на пазара на ток с мотив, че реформата не е в интерес на българските граждани и енергетика.
ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ
“Всички твърдения, че с либерализацията на тока ще се вдигне цената, всъщност са неверни. Пазарната цена на тока се срина на борсата и е близо до регулираната. Няма никаква обективна причина за изменение, дори всъщност може да се стигне до по-ниска цена на тока, ако пазарът се либерализира”, заяви икономистът Георги Ангелов пред Forbes България.
Според него либерализацията на пазара на ток няма да е толкова голям проблем, за какъвто говорят критиците. Причината – цената на тока на борсите се върна на нивата отпреди енергийната криза, което доведе до спад на пазарните цени. Следващата година на практика е благоприятен момент за случването на либерализацията на пазара, защото означава тъкмо по-ниски цени за потребителите. Регулираният пазар в момента води до по-високи пазарни цени.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?
Либерализацията на пазара на електроенергия щеше да даде право на потребителите да сменят доставчика си на електроенергия, без значение от географското им местоположение. Отлагането на реформата в енергетиката означава, че страната ни можe да загуби очакваните над 1 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
“Либерализацията е изискване по ПВУ и докато не го изпълним, ще се забавят някои траншове. Проблемът е, че има кратки срокове за усвояване на тези средства – до средата на 2026 г. Сами си затрудняваме работата. Колкото повече се бави транша, толкова по-трудно ще бъде да се усвоят парите и да се инвестира. Първата фаза е да се извършат реформи и да се получат парите, а втората – те да се инвестират и да има краен резултат”, заяви Ангелов.
КОЙ ПЕЧЕЛИ И КОЙ ГУБИ?
Става дума за либерализацията на пазара на ток на едро. В момента компаниите, които произвеждат ток, продават на НЕК, тоест на регулирания пазар на фиксирана цена, обясни Ангелов. В момента регулативният принцип ще се запази и административно ще се решава кой на каква цена да продава на регулирания пазар. Някой като АЕЦ “Козлодуй” ще губи от това. Ще продължи обаче субсидирането на неефективни компании, които не са конкурентни на пазара. Най-вече – държавните енергийни производители, които ще продължат да продават на висока, непазарна цена. Големият губещ от отлагането на либерализацията на пазара на ток се оказва крайният потребител.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Либерализацията на пазара на електроенергия трябваше да започне от 1 юли тази година, след като през септември 2023 г. бяха приети промени в Закона за енергетиката, с които се определи и времевата рамка за това.
Съгласно промените НЕК щеше са спре да работи като обществен доставчик и тази функция трябваше да се поеме от електроразпределителните дружества, които да купуват нужната енергия от борсата и да я продават директно на крайните потребители. Комисията за енергийно и водно регулиране трябваше да определя компенсациите, с които да се покрият част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител по регулирани цени, определени по Наредба от Министерския съвет. Въведено бе и понятие за “уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия“.
Съгласно законовите промени до края на месец май КЕВР и Министерството на енергетиката трябваше да проведат разяснителни кампании за битовите крайни клиенти, а до 30 юни те да сключат и договори за компенсация с Фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
