Българският рекламен пазар расте по-бързо от световния

През 2023 година българският рекламен пазар е нараснал със 7.5% на годишна база до 612.1 млн. лв. Темпът на нарастване е по-осезаем от средния за света, показват данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА).

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Телевизията остава водеща медия с 52.9% дял и 6% ръст спрямо предходната година и успява да привлече 323.5 млн. лева нетни инвестиции.
• Дигиталните медии са втори по значимост на привлечените инвестиции с дял от 34.2% и 209.5 млн. лева нетен обем. При тях отново отчитаме стабилен ръст от 12%.
• Външната реклама расте с 4% и достига 47.9 млн. лева нетен обем.
• Радиопазарът остава стабилен, отчитайки 4% ръст и обем от 22.8 млн. лева.
• Пресата продължава тенденцията за свиване на обемите –спад с 10% при 7.5 млн. лева нетен обем.
• Киното измежду всички медии бележи най-висок ръст – 25%, достигайки до обем от 1 млн. нетни инвестиции.
• Медийната инфлация (разходите за реклама) се движи в диапазона между 0% и 16%. Най-високи са стойностите на инфлацията в двете най-големи по обем медии – 16% за дигитални медии и 14% за телевизия. Основна причина за това са засиленият интерес на рекламодателите предвид високият им потенциал да доставят рекламното съобщение до целевата аудитория и ограниченото предлагане. При радиото инфлацията е 5%, а при външната реклама – 6%. При преса и кино се наблюдава инфлация.

ПОД ЛУПА

Макроикономическата и политическата несигурност, продължаващата война в Украйна и разпалването на нови военни огнища по света отново са предпоставки за слаба видимост през 2024 година. Текущите очаквания за растеж са умерено оптимистични – ръст в размер на 9,2% или 667.8 млн. лева нетен обем на пазара, посочват от БАКА.

Телевизията като медия за бърз и масов обхват запазва своята доминираща позиция с 51.8% дял от общите инвестиции. Огромният зрителски потенциал на събитията на живо, солидната инвестиция в повече местни продукции, нови филми и сериали и спортно съдържание, както и голямото търсене от рекламодателите за закупуване на рекламно време допринасят за ръста на цените за ТВ реклама. През 2024 година очакванията са 7% ръст на инвестициите и 346.2 млн. лева в стойност.

Дигиталната рекламна индустрия продължава своето развитие, задвижвано най-вече от органични фактори като електронната търговия и естествената промяна на медийната консумация. През 2024 година дигиталните медии запазват тенденцията за увеличение на дела си в общия микс. Очакването е той да порасне до 35.8%, достигайки обем от 238.8 млн. лева.

Външна реклама и радио запазват дяловете си, като очакваме да отчетат по 6% ръст на нетните инвестиции. Пресата продължава тенденцията за намаляващ дял и през 2024 година, като прогнозата е за спад с нови 10% и 6.7 млн. лева нетни инвестиции.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Медийната инфлация, подхранвана от увеличеното търсене и ограничения инвентар, ще задържи двуцифрени стойности в двете най-големи медии – 14% в телевизия и 16% в дигитални медии. Очакванията са външната реклама да завърши 2024 година с 6% медийна инфлация, радио с 8% и кино съответно с 3%. Преса за поредна година запазва нулева инфлация.

През следващите години пазарът е готов да претърпи трансформации, катализирани от иновации и нововъзникващи тенденции и технологии. Прогнозата за следващите две години е пазарът умерено да расте и в края на 2026 година да достигне 778.9 млн. лева.

Телевизията ще продължи да бъде водеща медия в рекламния микс с 6% ръст и през двете години, като делът на медията ще намалее през 2026 до 49.9% дял от нетните инвестиции или 388.9 млн. лева.

Тенденцията за увеличение дела на дигиталните медии в общия медиен микс безусловно продължава и при прогнозен ръст от 13% през 2025 и 11% през 2026 г. ще достигне 38.5% при нетна стойност от 299,5 млн. лева в края на 2026 г.

Инвестициите във външна реклама и радио се очаква да растат с по 5% през 2025 и 2026 г. Пресата ще продължи да губи дял и ще пада със 7% през 2025 и 2026 г.