Сребърен куршум за технологиите
В английския език фразата silver bullet – или „сребърен куршум“, ако се преведе директно на български – се използва за означаване на ултимативно, магическо решение на даден сложен проблем. Само с такъв можеш да убиеш вампир или върколак във филмите. От гледна точка на енергийния преход такова решение биха били евтините масови батерии за съхранение на електричество, които биха могли да подхранват както електромобилите, така и електроенергийната система.
Случайно или не, точно среброто играе все по-значима роля в практически всичко, което днес възприемаме за модерно и чисто. И малко по малко се превръща в потенциална бариера, за която малко хора си дават сметка.
Някога основната функция на среброто са били парите и украшенията. Днес вече не е точно така – индустрията завзема все по-голям дял от годишното потребление като през 2024 г. ще надхвърли 60%. Среброто е металът с най-добри свойства по няколко, критични за технологиите направления – електро- и топлопроводимост, антимикробно действие, антикорозионни свойства и отразяваща способност. Това го прави незаменим материал с толкова много приложения, че се намира навсякъде около нас.
Среброто играе жизненоважна роля в производството на фотоволтаици. Сребърният прах се превръща в паста, която се зарежда върху силиконова пластина. Когато светлината удари силиция, електроните се освобождават и среброто пренася електричеството. Коефициентът на полезно действие на панела е пряко свързан с количеството сребро. Точно това му действие се използва във всякаква електроника – практически навсякъде, където се изисква мигновен пренос на електричество през миниатюрни свръзки и повърхности. Автомобилите стават все по-електрифицирани и компютризирани, което означава 2-3 пъти повече сребро на кола. Изграждането на центрове за данни за изкуствен интелект бързо се превръща във все по-голям потребител.
Слонът в стаята обаче са военните и аерокосмическите технологии. Колкото по-точно, бързо и издръжливо трябва да бъде едно оръжие – от снаряди и самолети до ракети, – толкова повече сребро е нужно за производството му. Информацията за тези приложения не е лесна за набавяне. За пример може да се ползва проектът „Манхатън“ – създаването на работещо ядрено оръжие в САЩ. Тогава в пълна тайна военните вземат 430 милиона унции сребро от хранилището за кюлчета в Уест Пойнт, за да ги превърнат в цилиндрични заготовки и да ги навият на магнитни намотки. Това е равно на цялото, официално известно, годишно потребление за електроника в света днес, а войните в Украйна и Близкия изток не стихват.
И докато индустриалното потребление на сребро расте с темп от над 10% годишно, добивът, от друга страна, намалява. Минната продукция достига максимум от 900 млн. унции през 2016 г. и оттогава пада, като през 2024 г. се очаква да достигне едва 823 млн. унции. Това значи, че за 4-та поредна година пазарът на сребро ще отчете структурен дефицит – потреблението ще надхвърли предлагането с над 20%. Среброто се добива най-вече като страничен продукт в добива на злато, олово, цинк или мед. Компаниите, които добиват основно сребро, дават само около 20% от световната продукция. Това значи, че добивът е нееластичен – не реагира съществено на измененията в цената.
Търсенето също е нееластично, защото среброто не се използва концентрирано почти никъде в индустрията, тоест себестойността на панелите например не се увеличава съществено, колкото и да расте цената на метала. Рециклирането малко по малко се увеличава, но въпреки това осигурява не повече от 15-20% от годишното производство. Индустриалните приложения съдържат много сребро, но то е толкова разсеяно в тях – прах, пасти, лепила, където среброто е на атомно ниво – че рециклирането им би било ужасяващо енергоемко и скъпо. В същото време само три страни – Мексико, Китай и Перу – дават 50% от световния добив, което създава непропорционален риск за доставките.
Всички важни съставки за перфектна буря на пазара на сребро са налични. Неслучайно цената му вече скочи с около 50% през 2024 г., но потенциалът е огромен. Сребърният куршум този път може да се окаже не решение, а висока бариера пред технологичното развитие.
