ЕСТЕ 2: новият енергиен данък, който ще усетим всички
Европа навлиза в решаващ етап от климатичната си политика. След като индустрията вече повече от десетилетие живее в реалността на въглеродната търговия, идва ред на ЕСТЕ 2 – втората фаза от схемата за търговия с емисии, която за първи път засяга директно всеки потребител. А когато говорим за отоплението на дома и транспорта до работа, училище или просто за почивка, екологичните амбиции неизбежно се сблъскват с най-важния приоритет за хората – да могат да плащат сметките си, за да живеят все по-добре. Декарбонизацията е цел, но достъпната енергия е жизнена необходимост.
ЕСТЕ 2 е механизъм, който поставя цена върху въглеродните емисии от горивата, използвани за битово отопление и пътен транспорт. Задължени да купуват права за замърсяване са доставчиците на горива, но те неминуемо ще прехвърлят разхода към крайния клиент. Така този механизъм се превръща в нов зелен данък за домакинствата и бизнеса. На практика сметката ще бъде видима най-вече на бензиностанцията, в цените на природния газ, въглищата и всички енергийни продукти, които все още са основата на ежедневието ни.
Официалният старт е предвиден за 2027 г., но ако цените на енергията през 2026 г. останат прекалено високи, въвеждането може да се отложи до 2028 г. Именно тази несигурност поражда силни политически спорове в ЕС. Все повече правителства настояват за допълнително отлагане, тъй като социалното напрежение в последните години ясно показа, че търпението на хората има граници. Пазарният сигнал, който на теория трябва да насърчи по-чисти алтернативи, на практика може да доведе до по-дълбока енергийна бедност.
Очаква се цените на горивата да нараснат първоначално с около 15 евроцента на литър, но в следващите години увеличението може да достигне дори 50 евроцента в зависимост от пазара на квоти. За отоплението с газ и въглища ефектът ще бъде още по-осезаем. Важно е да се знае, че дървесината – най-значимият замърсител на въздуха с фин прах – се брои за въглеродно-неутрално гориво, затова върху нея няма такъв данък. Това означава, че най-уязвими ще бъдат домакинствата с ниски доходи и живеещите в енергийно неефективни жилища, както и хората, които са изцяло зависими от личния си автомобил, за да стигнат до работа. Освен това реално ще се стимулира използването на най-масовия и най-мръсен източник за отопление в страната.
За да смекчи удара, ЕС създава Социален климатичен фонд, който трябва да подкрепя реновирането на жилища, модерни отоплителни технологии и достъпния обществен транспорт. България ще разполага с над 2,5 млрд. евро до 2032 г. Теоретично това е шанс за намаляване на разходите за енергия в дългосрочен план. На практика обаче има голяма вероятност средствата да се разпилеят в неработещи или закъснели програми и сметката отново ще бъде платена от хората.
Българският контекст прави задачата още по-сложна – големи региони нямат алтернатива на автомобила, панелните квартали губят огромна част от топлината си, а около една пета от домакинствата вече живеят на ръба на енергийната бедност. Към днешна дата акцизите и ДДС представляват около 60% от цената на автомобилните горива у нас. ЕСТЕ 2 само ще добави още върху тази данъчна тежест, а в същото време цената на алтернативата – електричеството, продължава да расте.
ЕСТЕ 2 обещава намаляване на емисиите, но цената е по-високи разходи за живот. Истинският въпрос не е дали да има цена на въглерода, а декарбонизацията да се случи така, че обществото да види преките ползи от нея. Лелеяната трансформация не може да бъде успешна, ако гражданите се чувстват наказани. Европа няма да стане по-чиста, ако хората ѝ останат на студено. Ако политиците забравят това, ще загубят обществена подкрепа за т. нар. енергиен преход. За да успее ЕСТЕ 2, трябва да поставим хората на първо място. Емисиите са просто статистика.
