Големите победители от наградите “Оскар” за последните 10 г.: Заслужили и незаслужили

След броени дни ще са ясни филмите, които ще влязат в залата на славата на американската филмова академия. Церемонията по връчването на наградите “Оскар” предстои тази неделя и се очертава странна вечер, която може да поднесе много изненади. Скандалите около Карла София Гаскон, която бе номинирана в категорията за “Най-добра актриса” за ролята й в “Емилия Перес”, отварят вратата за едно голямо състезание. Дали най-добрият филм ще отиде при “Бруталистът“? Дали последните победи на “Анора” означават, че Шон Бейкър има шанс? Може ли “Конклав” и награждаваният актьорски състав на филма да предизвикат трусове? Или победителят ще остане сигурният претендент “Напълно непознат” с участието на Тимъти Шаламе? Какво ще се случи, предстои да видим. Ето обаче една класация на Euronews за най-интересните филмови заглавия от 2010 г. досега, които са се качвали на върха – заслужили и незаслужили.

“Зелената книга” (2019)

3 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добра поддържаща роля (Махершала Али) и най-добър оригинален сценарий

“Зелената книга“ без съмнение е един от най-недостойните победители на наградите “Оскар” в категорията “Най-добър филм”. Макар и сам по себе си да не е ужасен, той остава един повърхностен поглед върху расовите проблеми в САЩ, а отличето показва единствено, че филмовата академия е готова да награди всичко, което ще й донесе точки за борбата с расизма. По-лошото е, че “Зелената книга” спечели две години след “Лунна светлина”, който наистина успя да разгледа темата, без обаче да се опира на остарели тропи или наивно да свежда основното си послание до “расизмът е нещо лошо”. И проблемът не е в позитивното послание или актьорското изпълнение на Махершала Али, а по-скоро сладникавият поглед на режисьора Питър Фарели. 

Какво трябваше да спечели: Почти всички номинирани тогава заслужаваха повече наградата, особено “Роди се звезда“, “Фаворитката“, “BlacKkKlansman“ и “Roma“. 

“Речта на краля” (2011)

4 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добър режисьор (Том Хопър), най-добър актьор (Колин Фърт), най-добър оригинален сценарий

Нека погледнем фактите в очите: Том Хопър, режисьорът на “Клетниците“, “Момичето от Дания“ и “Котките“, е направил само един добър филм. И той не е нито един от изброените. Не е и “Речта на краля“. За най-силния му опит трябва да се върнем към футболната драма “Прокълнатите“ от 2009 г. И все пак Хопър спечели наградата за най-добър режисьор за “Речта на краля“, който сам по себе си не е никак лош филм, но просто е една доста безвкусна, вдъхновяваща мелодрама, която беше създадена по калъп, за да спечели “Оскар” от церемонията. Нека си го кажем честно – кога за последен път гледахте “Речта на краля“? 

Какво трябваше да спечели: “Социалната мрежа”

CODA (2022)

3 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добра поддържаща мъжка роля (Трой Костур), най-добър адаптиран сценарий

CODA е много нежен, нестандартен филм от “Сънданс”, който влезе в историята като първия победител в категорията “Най-добър филм“, пуснат от стрийминг платформа (Apple TV+). И въпреки това има голяма вероятност още да не сте го гледали и да не сте запомнили, че е спечелил “Оскар” за най-добър филм преди три години.

Какво трябваше да спечели: Drive My Car или Power of the Dog

Артистът (2013)

5 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добър режисьор (Мишел Азанависиюс), най-добра мъжка роля (Жан Дюжарден), най-добра музика, най-добри костюми

Дайте на Холивуд филм за силата на филмопроизводството и можете да сте сигурни, че номинациите за “Оскар“ са гарантирани. Френският режисьор Мишел Хазанавичус получи потвърждение за това с “Артистът“ – валентинка за ерата на нямото кино, заснета в прекрасен монохром, която донесе пет статуетки на екипа. Това е сладникъв и много лек филм, който притежава известно очарование, но все пак – академията избира възможно най-доброто от предимно слаби номинации. Същата година номинирани са “Потомците“, “Южнячки“, “Хюго“, “Полунощ в Париж“, “Moneyball“, “Ужасно силно и адски близо” и “Боен кон“. 

Какво трябваше да спечели: “Дървото на живота”

Spotlight (2015)

2 статуетки “Оскар” – за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий

Филмът на Том Маккарти е шапка на разследващата журналистика и журналистическата решителност, която се опитва да компенсира това, че “Цялото президентско войнство” не спечели “Оскар“ през 1977 г. 

Филмът е информативен и на моменти завладяващ, като похвално се занимава със системните сексуални посегателства над деца от страна на Католическата църква, както и с темите за масовата вина и разпадането на общностите. 

Колко чудесно щеше да бъде обаче Академията да се отклони от формулата и да избере номинирания за най-добър филм “Лудия Макс: Пътят на яростта“ – един от най-смелите и дръзки екшъни на 21-ви век?

“Арго” (2012)

3 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добър оригинален сценарий, най-добър монтаж

“Арго” преувеличава фактите и размива много детайли от реалния живот, но всичко това е в полза на създаването на напрегнат, по-странен от фантастиката трилър, който е добре изигран и никога не е скучен. Просто трябва да приемете, че филмът не се интересува прекалено от достоверността, а просто се стреми да ви прикове към седалката. Има сериозни разминавания с историята на Иран през XX век, но в края на краищата това е един добър филм, който напомня на времето, когато Бен Афлек преживяваше своя холивудски ренесанс. И все пак – конкурентите на “Арго” бяха много по-достойни за статуетка – вижте  “Линкълн“ на Спилбърг, “Зверовете на дивия Юг“ на Бенх Зейтлин, “Амур“ на Михаел Ханеке или “Враг номер едно“ на Катрин Бигълоу.

“Бърдмен” (2014)

4 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добър режисьор (Алехандро Гонсалес Иняриту), най-добър оригинален сценарий, операторско майсторство

Това е още един филм, който има много противници, но все пак има много поводи за възхищение в амбициозния, но напълно самоцелен филм на Алехандро Гонсалес Иняриту, който разказва как един изпаднал холивудски актьор се опитва да постави пиеса на Бродуей в опит за мощно завръщане. “Бърдмен” не е толкова емоционално експанзивен, колкото други претенденти като “Юношество” или “Камшичен удар”. Не е и толкова блестящ, колкото “Хотел “Будапеща” на Уес Андерсън. 

“Земя на номади” (2021)

3 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добър режисьор (Клои Джао) и най-добра женска роля (Франсис Макдорманд)

Преди третия си игрален филм сценаристката и режисьорка Клои Жао си беше спечелила име, създавайки съпричастни, красиви и лирични портрети за живота в периферията на американското общество. След “Песните, на които ме научиха моите братя“ и “Ездачът“, “Земя на номади” също разглежда провалените обещания за американската мечта и е филмът, който я изстрелва към славата на на наградите “Оскар”. Това е един от най-добрите филми на 2020 г., не само заради режисурата на Жао, но и заради операторското майсторство на Джошуа Джеймс Ричардс и емоционалната музика на Лудовико Ейнауди.

“Формата на водата” (2018)

4 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добър режисьор (Гийермо дел Торо), най-добра музика и най-добър продуктов дизайн

Поглеждайки назад, все още е малко неприятно, че Гийермо дел Торо спечели най-добър филм за “Формата на водата“. Дел Торо наистина заслужваше тази награда през 2007 г. за “Лабиринтът на фавна“. Все пак победата му е стилна валентинка за филмовото изкуство от старата школа, която съчетава хорър, фентъзи и безсрамно романтичен разказ. 2018 г. беше силна за киното с девет достойни заглавия в категорията за най-добър филм, сред които трилърът “Бягай”, драмата “Призови ме с твоето име”, “Невидима нишка”. Последното заглавие остава един от най-добрите филми на десетилетието.

“Опенхаймер” (2024)

7 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добър режисьор (Кристофър Нолан), най-добър актьор (Килиън Мърфи), най-добра поддържаща мъжка роля (Робърт Дауни Джуниър), операторско майсторство, най-добър монтаж, най-добра музика

Трябва да се признае, че тричасовият биографичен филм “Опенхаймер” се превърна в един от най-големите блокбъстъри на 2023 г. Той помете конкуренцията със 7 награди от общо 13 номинации. Много неща се получиха – от забележителното актьорско изпълнение на Килиан Мърфи до операторската работа на Хойт ван Хойтема. “Опенхаймер” се усети като кулминация на една кариера и беше закъсняло признание за режисьора на класики като “Мементо“, трилогията “Черният рицар“, “Престиж“, “Генезис“ и “Интерстелар“. 

“Всичко навсякъде наведнъж” (2023)

7 статуетки “Оскар” – най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра актриса (Мишел Йео), най-добра поддържаща женска роля (Джейми Лий Къртис), най-добра поддържаща мъжка роля (Джонатан Ке Кван), най-добър оригинален сценарий и най-добър монтаж

Смелата смесица от научна фантастика, екшън, комедия и семейна драма е най-далеч от класическият филм, който обикновено печели награда “Оскар”. Победата на “Всичко навсякъде наведнъж” беше сигнал за значителна промяна – не само за азиатското представителство, но и защото беше изборът както на публиката, така и на критиката.

“12 години робство” (2014)

3 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добра поддържаща женска роля (Лупита Нионг’о) и най-добър адаптиран сценарий

През 2014 г. нямаше друг филм, който да заслужава повече най-голямата награда. Колкото и добри да бяха “Тя“, “Гравитация“ и “Клубът на купувачите от Далас“, бруталният поглед към американското робство на Стив Маккуин беше фаворитът на 86-ата церемония по връчване на наградите “Оскар“. “12 години в робство” не е от най-лесните за гледане, но е жизненоважен филм, който, ако не друго, заслужаваше да отнесе повече статуетки. 

“Лунна светлина” (2017)

3 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, за най-добра поддържаща мъжка роля (Махершала Али) и най-добър оригинален сценарий

Победата за този филм беше на косъм. Всеки си спомня за прословутото объркване на картите тази година и грешното обявване на “Ла Ла Ленд” за победител в категорията за най-добър филм, но разумът тогава надделя.

“Паразит” (2020)

4 статуетки “Оскар” – за най-добър филм, най-добър режисьор (Пон Джун Хо), най-добър сценарий и най-добър чуждоезичен филм

Мрачната социална сатира на Бонг Джун Хо е безспорно най-достойният носител на наградата за най-добър филм през последните 15 години. Дотолкова, че първият му филм след това – “Мики 17“ от 2025 г. – рискува да бъде несправедливо омаловажен, само защото е следващият във филмографията на режисьора. Хо майсторски изгражда язвителната теза за дехуманизиращия ефект на закостенелите социални слоеве,  създавайки с лекота един пълен с неочаквани обрати филм, който съчетава напрежението на Хичкок с елементи на фарс. “Паразит” е първият южнокорейски филм, спечелил “Златна палма“ в Кан, и първият чуждоезичен филм, спечелил най-голямата награда “Оскар“.