Либерализацията няма да натежи върху битовите сметки за ток
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
1 юли, 2025 г. Това е датата, от която трябва да започне пълната либерализация на пазара на ток. Това обаче зависи от приемане на законови промени, като ако нещата се случат в срок, отражение върху сметките ни за ток няма да има, увери в интервю за БТА енергийният министър Жечо Станков.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Ако либерализацията на пазара на електроенергия стартира от 1 юли тази година, както е планирано, няма да има отражение върху сметките за ток за крайните потребители, стана ясно от думите на министър Станков.
- Дали процесът ще започне от началото на юли ще зависи от решение на Народното събрание. Това означава приемане на промени в някои разпоредби на Закона за енергетиката, свързани например с ролята на НЕК, квотите за производителите на регулирания пазар, функциите на крайните снабдители.
- Означава още приемане на механизми за защита на битовите потребители. Законопроектът вече е готов, стана ясно от думите на министър Станков. Той предвижда 5 пъти по-високи санкции за електроразпределителните дружества, които могат да достигнат до 50 000 лева, в случай на неизпълнение на задълженията им към българските потребители.
- По думите на министър Станков енергийното ведомство е намерило вариант да компенсира потребители през Фонд “Сигурност на електроенергийната система”, като се очаква още с първите сметки да има т.нар. ред минус – сумата, която потребителят плаща към електроразпределителните дружества, такава, каквато е била преди либерализацията.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Това означава, че ако например до момента сте получавали сметка за ток в рамите на 150 лева, а след либерализацията на пазара получите сметка от 400 лева, в нея ще имате ред с минус 250 лева, за да бъде сумата, която плащате към електроразпределителните дружества, такава, каквато е била преди либерализацията. Работим и върху механизъм за енергийно подпомагане, така че домакинствата с по-ниски доходи да бъдат защитени. Целенасочените мерки включват и енергийните помощи, които ще бъдат актуализирани спрямо реалните нужди”, заяви министър Станков.
ДОПИРАТЕЛНА
Що се отнася до механизмите, свързани с бизнеса – предвиждат се инвестиции за по-добра свързаност в размер на 548 млрд. евро до 2030 г. КЕВР ще получи правомощията да задължава ЕРП-тата да инвестират 30% от предвидените в инвестиционните им програми средства в съществуващата инфраструктура с цел подобряване на услугите по доставка на електрическа енергия.
АКЦЕНТ
По план битовите потребители трябва да получават електроенергия по регулирани цени по време на преходния период – от 1 юли до края на 2025 г. Регулираните цени са определени с програма на Министерския съвет, като КЕВР ще определя ежемесечно компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител по регулирани цени.
КОНТРАПУНКТ
Преминаването към изцяло свободен пазар на електроенергия е едно от условията за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Либерализацията на пазара на електроенергия ще да даде право на потребителите да сменят доставчика си на електроенергия, без значение от географското им местоположение.
България вече е загубила средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) заради отлагането на ключови реформи – вторият транш, който е в размер на 653 млн. лева, беше блокиран – забавяне, което може да доведе до допълнителни финансови загуби за страната ни. Правителството вече предупреди, че има риск от екстремен дефицит през следващата година. Това налага част от проектите да отпаднат, защото в противен случай ще трябва да бъдат финансирани от националния бюджет.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Пълната либерализация на енергийния пазар у нас е една от най-големите реформи на сектора. Тя цели премахването на регулираните цени за битовите потребители и въвеждането на свободен пазар, на който цените се определят спрямо търсенето и предлагането. Това означава премахване на ролята на обществения доставчик и задължението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да утвърждава цени, по които производителите, в рамките на определената им разполагаемост продават електрическа енергия на обществения доставчик; общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената електрическа енергия за нуждите на регулирания пазар; крайните снабдители продават електрическа енергия на битови крайни клиенти.
Процесът трябваше да започне на 1 юли миналата година, след като през септември 2023 г. бяха приети промени в Закона за енергетиката, с които се определи и времевата рамка за това. Либерализацията обаче беше отложена с една година и се очаква да стартира в началото на юли 2025 г. Отлагането дойде на фона на политическа нестабилност.
ИЗГРАЖДАНЕТО НА 7-И И 8-И БЛОК НА АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”
Изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. Договорът беше подписан през ноември миналата година с американския консорциум Westinghouse и южнокорейската компания Hyundai Engineering & Construction. Първият енергоблок се очаква да влезе в търговска експлоатация през 2035 г. Държавата вече е капитализирали компанията “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” с 1.8 млн. лева. Амбицията на България е да бъде първата държава в Европа с работещ реактор AP1000, стана ясно от думите на министър Станков. AP 1000 е единственият ядрен реактор от поколение III+, внедрен в крайна търговска експлоатация, използващ напълно пасивни системи за безопасност, който е с модулен дизайн на конструкцията и с най-ниския въглероден отпечатък за един MWe.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЕНЕРГИЕН ПЛАН
Европейският съюз наскоро представи нов план за действие в сферата на енергетиката, който има за цел да намали разходите за енергия, да увеличи дела на възобновяемите източници и да подобри енергийната сигурност. Очаква се планът да доведе до икономии от 45 милиарда евро през 2025 г., които ще нараснат до 260 милиарда евро годишно до 2040 г. Това ще бъде постигнато чрез мерки за енергийна ефективност и намаляване на разходите за снабдяване. ЕС ще ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници и ще инвестира в инфраструктура за тяхната интеграция.
Според енергийния министър България има потенциал да бъде лидер в производството на зелена енергия в региона, като миналата седмица ЕСО, ББР, АОБР и НСОРБ подписаха Меморандум за сътрудничество за реализиране на програмата за ускорено внедряване на ВЕИ върху обществени сгради. Механизмът ще позволи на публичните субекти като училища, детски градини, болници, общини и други, както и на предприятия, да станат енергийно независими и да намалят разходите си за електрическа енергия.
