Геотермалната енергия идва на мода
Първият ми университетски курс по възобновяеми енергийни източници беше през 1999 г. Тогава предметът се казваше Regenerative energy sources – понятието renewable още не се беше установило на 100%, а и преподавателят беше луд немски инженер, който едва говореше английски, но определено имаше представа от нещата.
Когато дойде приказка за курсова работа, реших да се подготвя по темата за геотермалната енергия. Избрах я по три причини: а) идвах от специалност „Геология“ и темата веднага ми хвана окото; б) за разлика от „модерните“ слънце и вятър, наистина имаше потенциал да осигури надеждна и контролируема енергия; и в) никой друг не я искаше и не се говореше за това, така че бях в типичната уникална позиция.
Геотермалната енергия се ползва от зората на цивилизацията за отопление на места, където топли извори бликат на повърхността. Днес цели комплекси, фабрики, квартали и градове се отопляват така, включително и в България. Производството на електроенергия от геотермални ресурси се случва от началото на ХХ век. Теоретично те биха били повече от достатъчни, за да задоволят енергийните нужди на човечеството. Практически обаче са налични само около 20 GW централи, разположени в конкретни райони на планетата с висок термален градиент. Най-близките такива са Италия и Турция, където отдавна има централи.
В началото на XXI век най-вървежното съкращение в прохождащия бранш беше HDR (Hot Dry Rock) – използване на огромни запаси от топлинна енергия, които се съдържат в горещите, но по същество сухи и непроницаеми кристалинни скали, които се намират почти навсякъде дълбоко под земната повърхност. Днес повече се говори за EGS (Enhanced Geothermal Systems), реализирани от компании като Fervo Energy и ADS (Advanced Geothermal Systems) на Eavor Energy. Последните все пак остават на дълбочина 4-7 км. Напоследък в новините изскача и Quaise Energy, която планира да пробива бързо на голяма дълбочина с помощта на джиротрон, като изпарява скалата чрез нагряването ѝ. Температурите на 20 км дълбочина са над свръхкритичната точка на водата, което позволява да се прехвърли десет пъти повече енергия при същия обемен поток.
Съкращенията и технологиите са различни, но големите предизвикателства остават – засега всичко се състои от пилотни проекти с големи амбиции, но все още с ограничен мащаб. Сондирането обаче напредва изключително бързо и все по-ефективно ги преодолява. Сондажите имат потенциалната способност да осигуряват електричество, отопление, охлаждане и съхранение на енергия, плюс добив на критични минерали (вкл. литий и всякакви редки метали от хидротермални разтвори), улавяне и съхранение на въглерод, производство на зелен водород и други. Геотермалната енергия може да се окаже липсващата съставка на енергийния преход, защото е в състояние наистина да замени изкопаемите горива в някои от базовите им функции.
Например нов доклад на енергийните консултанти от Rhodium Group показва, че геотермалната енергия от следващо поколение може да осигури икономично захранване на почти две трети от растежа на изчислителните центрове, който се очаква в САЩ през следващото десетилетие. Говорим за ръст на потреблението, който иначе може да бъде покрит само от въглищни или газови ТЕЦ. Ядрените централи просто не се изграждат достатъчно бързо, а слънцето и вятърът няма как да осигурят нуждата от постоянна енергия.
И като стана въпрос за мащаб, трябва да сме наясно, че само големите играчи в добива на нефт и газ имат финансовите и технически възможности – неслучайно всички гореизброени стартъпи са рожби на бивши служители на този бранш – да реализират подобни проекти за добив на геотермална енергия. Почти всички, начело с ExxonMobil и Schlumberger, вече са се позиционирали и внимателно опипват почвата. Видим ли засилена инвестиционна активност там, значи сме наистина близо до мечтания пробив – да можем да произвеждаме ток от топлината на Земята практически навсякъде.
Дотогава най-практично е да инвестираме в термопомпа „вода-вода“ в къщата си и да започнем най-сетне да използваме отличните геотермални условия на Софийското поле за намаляване на потреблението на газ в „Топлофикация“ – София.
