НСИ и индивидуалната инфлация
През февруари 2025 г. се случи едно твърде любопитно събитие. Партия организира протест не къде да е, а пред Националния статистически институт (НСИ). Пред организацията, която измерва и съобщава данните за българското общество, включително за икономиката. Би могло да се каже, че беше организиран протест срещу данните. По-точно, партийното мероприятие се съсредоточи върху данните за потребителските цени и техния темп на изменение, обикновено наричан инфлация.
Атаката се състоеше в обвинения, че НСИ лъже и прикрива с ниски числа значително по-висок фактически ръст на цените. Аргументите са, че обвиняващите забелязали в магазините по-високи темпове на нарастване на цените на определени стоки, отколкото биват отчетени за тези стоки от НСИ.
При тази аргументация атакуващите партийни върхушки очевидно пропускат да си зададат един елементарен въпрос: възможно ли е и забелязаните в магазини по-високи темпове на нарастване на цени на стоки, и отчитаните от НСИ общи данни да са верни едновременно? Т.е. възможно ли е нито докладващите нарастващи цени в магазините, нито НСИ да лъжат?
Отговорът на всеки запознат с действителността – както на магазините, така и на обобщаващата данните методика на НСИ, би бил недвусмислен: да, възможно е, разбира се!
Причината за този отговор е в огромната разлика между осреднено-агрегирана и индивидуална ценова инфлация.
От една страна, НСИ събира данни за потребителското поведение на голяма представителна извадка от български домакинства, въз основа на която изчислява осреднени дялове на всяка стока в общите потребителски разходи на домакинствата в България. Ключова дума тук: осреднени. След това НСИ записва измененията на цените на всяка една от тези стоки в определен набор от магазини, които също са представителна извадка из цяла България, и осреднява тези изменения в цени за цялата съвкупност от магазини. Накрая НСИ умножава всяко отделно изменение на цена по дела на съответната стока в общата кошница и сумира. Така се мери общата, осреднено-агрегирана ценова инфлация.
От другата страна на това общо мерене стоят индивидуалните, конкретни, фактически съществуващи домакинства. Те не са агрегирани и при тях няма осредняване. Най-вероятно нито едно отделно домакинство в България няма точно такива дялове на стоки в потребителската си кошница като тези в осреднената. И нито едно отделно българско домакинство не пазарува във всички наблюдавани от НСИ магазини едновременно и вероятно за нито едно отделно домакинство измененията на цените не са същите, каквито са осреднените.
За отделните домакинства ценовата инфлация е напълно, уникално индивидуална и е напълно възможно тя да няма много общо с осреднено-агрегираната. За някои домакинства индивидуалната ценова инфлация може да е значително по-висока от осреднената. Обикновено тези домакинства са недоволни, най-често публично и доста шумно недоволни, готови са да протестират и да бойкотират. За други домакинства обаче индивидуалната ценова инфлация може да е значително по-ниска от осреднено-агрегираната. Обикновено тези домакинства са доста мълчаливи по въпроса. Остава шумът на недоволните.
В крайна сметка най-вероятно за значителен брой конкретни български домакинства днес индивидуалната, уникалната за тях ценова инфлация е неприятно висока. Но този факт по никакъв начин не може и няма как да означава, че в осреднено-агрегираните данни, изчислявани и съобщавани от НСИ, има лъжа, камо ли пък вина. Ако някои български домакинства имат проблем с нарастващи цени, този проблем няма как да бъде в НСИ. И протести пред НСИ няма как да им помогнат.
