„Благичка“ – концепцията за ресторант с нулев отпадък на Блажка Димитрова
Еко и социален предприемач, Блажка Димитрова основава първия у нас ресторант с нулев отпадък „Благичка“ и оттогава неуморно се бори за по-зелен и устойчив начин на живот.
През прозореца на дома си в село Паничарево, Кюстендилско, Блажка Димитрова всеки ден вижда Рила в цялата й красота. Едно от предимствата да живееш извън София, както посочва тя. Но истината е, че не й остава много време за съзерцание – графикът й е пълен със задачи – управлението на zero waste ресторанта „Благичка“, който девета година е доказателство, че този бизнес модел може да е успешен, както и работата за съоснованата от нея фондация „Нулев отпадък“, която включва участие във форуми, лекции и срещи с ученици в цялата страна, за да им говори за живота без отпадък.
За последните шест години Димитрова е била в над 80 училища. Някои от посещенията са по програмата на „Хенкел България“ „Пести ресурсите“, а останалите и до днес са на доброволен принцип. „Пътувам почти всеки месец до някое училище в България. Обикновено отивам в някое село и се срещам с ученици. Винаги водя работилница, лекция, говорим си по темата и има деца, които жадуват да направят нещо за това“, казва Димитрова. Срещите са важни, те вдъхновяват учениците и им „дават нов поглед върху света и възможност те да станат главните герои, които да спасят Земята“.
Самата Блажка Димитрова, или Блага (35), както е известна, от дете иска да спасява планетата от боклуците. Мечтае да стане адвокат, за да вкарва в затвора онези, които хвърлят отпадъците си навсякъде. После решава, че може да постигне това и като военен. Затова след като завършва публична администрация в Софийския университет, прави магистратура във Военна академия със специалност „Национална сигурност и отбрана“. Но не е приета в армията, защото не минава на психотеста.
Обратната връзка, която получава, е ироничен съвет: „Девойче, по-добре да станеш учителка“, който тя приема съвсем сериозно. През 2013 г. се присъединява към програмата на „Заедно в час“ и открива, че да бъде учител е нещо, в което много я бива и обожава. Първите й изяви са като преподавател по английски език и предприемачество в столичното 54-то училище. Въпреки че й липсва реален бизнес опит, тя работи за серийния предприемач Христо Попов и наученото от него споделя с учениците си.
По каприз на съдбата като учител на единадесетокласници Блажка Димитрова наистина се оказва на бойно поле: „Моята класна стая нонстоп беше кръв и разбити усти. Това, което ме учеха във Военната академия, че ще ми се случва, ми се случи в училище“, спомня си тя. Успява да се сближи с децата, благодарение на упоритостта и кулинарните си умения – другата важна съставка на нейната предприемаческа история. Блага носи в училище кошници с домашно приготвени сладки за учениците, които постоянно са гладни, и си спечелва както прякора Мис Куки, така и тяхната симпатия.
ИДЕЯТА ДА ПРЕВЪРНЕ ХОБИТО СИ В БИЗНЕС
идва именно от тях. Те я насърчават да си направи профил във Facebook, през който да продава печивата си. Работата потръгва и през 2016 г. Димитрова влага спестяванията си за докторантура в наема и оборудването на малко помещение, за да стартира „Благичка“ като кухня с кетъринг услуга. А когато среща учениците си с младежи от домове в неравностойно положение, защото иска да им покаже какво означава да имаш „труден живот“, се ражда концепцията за „Благичка“ като кухня с кауза, която да дава шанс за реализация на младежи в неравностойно положение.
Момичетата и момчетата идват от различни институции и нямат никакъв полезен житейски опит. „Не знаеха как да си планират бюджета или как да си напазаруват адекватно, как да се държат с хора“, казва Блага. Тя създава 12-степенна програма, която да им помага в развитието на нужните знания и умения. „Визията ми винаги е била – идваш, прекарваш време с нас и след това намираш мечтаната си работа“, посочва Димитрова.
Днес тя все още поддържа екип от младежи в неравностойно положение, а зад гърба си има десетки успешни истории. Разказва за девойка със СОП, която в началото се затруднява да запомни как се реже пица, но след 3 години в ресторанта вече обучава други младежи със СОП. Всеки може – твърдо убедена е Блажка Димитрова: „Дори когато остарея и видя, че има много провалени неща, пак ще вярвам, че всичко е възможно, че всеки може и че си струва дори само за едно дете да влезе в класната стая.“
Междувременно работата се увеличава, усеща се, че бизнесът трябва да се надгради, а Димитрова, която вече се е сблъскала с философията за нулев отпадък и иска да я обвърже с „Благичка“. Фактът, че кухнята всеки ден произвежда по няколко чувала с боклуци, ужасно я дразни и усилено търси решение. Тя със смях си припомня, че в този период дотолкова е била обсебена от нулевия отпадък, че дори когато ходи на срещи, първият й въпрос е: „Ти компостираш ли?“.
За да избистри идеята си за зелен бизнес, през 2017 г. завършва предприемаческата програма на 9academy и след две години „Благичка“ отваря врати като първия zero waste ресторант у нас. Той е на нова локация, с 1500-литров компостер отвън и рециклираща станция вътре – точно както си го е представяла Блажка Димитрова.
Как на практика заведението постига нулев отпадък? Основните принципи на zero waste философията са 5 и „Благичка“ стриктно ги следва. Храната се купува в опаковки от хартия, стъкло или платнени торби и се доставя на клиентите в кутии за многократна употреба. Първоначалната идея на Димитрова е да намери доставчици, които биха ползвали екоопаковки, претърпява неуспех. Затова екипът лично пазарува продуктите от малки локални магазини, готови да продават насипно стоката си.
Планирането е ключов елемент. Количествата продукти се поръчват така, че да няма излишъци. В края на деня рядко остава непродадена храна, а ако се случи – се дарява – в момента на две семейства в квартала и един бездомен, посочва Димитрова. Естествено, продуктите се усвояват на макс – фундаментален принцип на нулевия отпадък. В „Благичка“ дръжките на магданоза стават на песто, обелките от тиквичките и картофите – на чипс, „дърпано свинско“ от обелките на банан и т.н. Органичните остатъци отиват в компостера на заведението, а произведената тор подхранва градинката пред него. Продуктите са сезонни и локални – от източници, намиращи се в радиус на 150 км от София.
ИНТЕРЕСЪТ КЪМ РЕСТОРАНТА ИЗБУХВА ВЕДНАГА.
Националните телевизии снимат репортажи, Блага дава интервюта и готви пред камерите. „До момента съм похарчила може би 10 долара за реклама“, посочва тя. Във времето ресторантът изгражда около себе си общност от съмишленици и постоянна клиентела – предимно B2B клиенти, които поръчват здравословните менюта на заведението.
Бизнесът се развива добре, а Блажка Димитрова все повече се задълбочава в темата за устойчивите практики. Участва активно във форуми и програми, пише книга, публикувана през 2020 г. – „Живот с нулев отпадък в България“, съосновава фондация „Нулев отпадък“, която „се развива доста по-бавно, отколкото ми се иска“, но продължава да е активно действаща там и да разпространява философията й. Реализира всяка зелена бизнес идея, която я вдъхновява – стартира с партньори бранд за натурална козметика – Yoco Cosmetics, а със съпруга си, с когото са на една вълна, основават компания за производство на продукти от хранителни остатъци – Zero Wave, която се ражда в кухнята на „Благичка“.
Животът на Блага се движи с висока скорост, докато не удря рязко спирачката заради пандемията. Това е най-сериозната й криза в бизнес и личен план. Затварянето на ресторантите през 2020 г. я заварва с 6 младежи в неравностойно положение в екипа. „Не можех да понеса тежестта на това, че изведнъж спряхме да правим пари, не знаех как да плащам заплати и не исках да освобождавам хората, защото не бяха готови за това, и изпаднах в сериозна депресия“, споделя тя. В крайна сметка, за да оцелее бизнесът, опростява модела на работа – екипът минава на граждански договори и почасова работа. Принцип, на който ресторантът работи и досега.
Кризата е време на уроци: Блага се научава да се разделя с нещата, които й тежат – като Yoco Cosmetics, за който има все по-малко време, да приема по-дзен неуспехите в професионален план и да намира време за нещата, които я карат да се чувства добре – като клас по йога в средата на работния ден. Но в трудните моменти се отварят и възможности.
След като със семейството й решават да заживеят извън София – в селото, в което Блажка Димитрова е прекарала детството си, тя се сдобива с 5 дка градини и започва да отглежда собствена продукция, част от която зарежда ресторанта. Създала е минипартньорства с малки местни стопанства и работи по налагането на „Благичка“ като ресторант, който сервира това, което може да си отгледа. Големият й план е след време да го премести тук.
Димитрова работи по осъществяването и на другата си мечта, вдъхновена от Паничарево – да трансформира изоставеното селско училище в зелено, което да дава „необходимите практически и теоретични познания, за да се решават проблеми във всяка сфера през текстил, през храна, технологии, свързани с климата“. Проект, който органично комбинира предприемаческия й дух със страстта към преподаването и мисията й да спасява света от боклуците.