На второ четене в комисия: Либерализацията на тока за бита се отлага
Парламентарната комисия по енергетиката прие на второ четене промените в закона, с които за неопределено време се отлага либерализацията на тока за бита. Решението бе взето след провала на вчерашното заседание, както и липсата на кворум, която отложи разглеждането на законовите промени и тази сутрин.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Парламентарната Комисия по енергетика одобри общ законопроект за изменения в Закона за енергетиката.
- Днешното заседание бе извънредно, след като два поредни пъти комисията не успя да събере кворум.
- По думите на председателката Павела Митова гласуването е било извършено анблок, без всеки параграф да се разглежда поотделно, предава БТА.
- Приет е вариантът, в който се предвижда безсрочно отлагане на либерализацията и условието процесът да започне след доклади на КЕВР за готовността на страната ни. Това означава, че либерализацията може да бъде отложена с години. Част от изискванията са цената на свободния пазар да бъде по-ниска от тази на регулирания за дълъг период от време.
- Последните промени касаят единствено либерализацията за битови потребители, докато тази на пазара на едро предстои.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Две поредни заседания на парламентарната комисия по енергетиката се провалиха поради липса на кворум, което отложи окончателното приемане на промените в закона, които отлагат за неопределено време либерализацията на тока за бита – решение, което вече мина на първо четене в пленарна зала.
Либерализацията на пазара на ток за бита трябваше да се случи на 1 юли тази година, след като през септември 2023 г. бяха приети промени в Закона за енергетиката, с които се определи и времевата рамка за това.
През пролетта, преди изборите на 1 юли, народните представители от ГЕРБ и БСП (с подкрепата на ИТН и ДПС) отложиха старта на реформата с една година. Решението бе взето със 152 гласа “за” отхвърлянето на промените в Закона за енергетиката. Преди гласуването президентът Румен Радев призова народните представители да отложат либерализацията на пазара на ток с мотив, че реформата не е в интерес на българските граждани и енергетика.
Съгласно промените НЕК щеше са спре да работи като обществен доставчик и тази функция трябваше да се поеме от електроразпределителните дружества, които да купуват нужната енергия от борсата и да я продават директно на крайните потребители. Комисията за енергийно и водно регулиране трябваше да определя компенсациите, с които да се покрият част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител по регулирани цени, определени по Наредба от Министерския съвет. Въведено бе и понятие за “уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия“.
Съгласно законовите промени до края на месец май КЕВР и Министерството на енергетиката трябваше да проведат разяснителни кампании за битовите крайни клиенти, а до 30 юни те да сключат и договори за компенсация с Фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
ЕФЕКТИТЕ
Съществуват опасения, че поредното отлагане на либерализацията застрашава милиарди евро, които страната ни трябваше да получи по Плана за възстановяване и устойчивост, защото това е едно от изискванията, които трябва да изпълним, за да получим някои траншове. Проблемът е, че има кратки срокове за усвояване на тези средства – до средата на 2026 г. Колкото повече се бави траншът, толкова по-трудно ще бъде да се усвоят парите и да се инвестира. Първата фаза е да се извършат реформи и да се получат парите, а втората – те да се инвестират и да има краен резултат.
Според председателя на КЕВР обаче, след интензивни преговори с ЕС има уверение от Брюксел, че решението няма да доведе до санкции за страната ни и към настоящия момент ЕС няма претенции към пазара за битовите потребители.
