Държавата ограничава значително здравната помощ от разстояние чрез нова наредба

Държавата се опитва да осъществи монопол над здравната помощ от разстояние. Това е кратката формулировка на един назряващ проблем, който разбуни духовете в общественото пространство. Причината – предложение за наредба, която на практика създава предпоставки за хаос, ще доведе до допълнителна административна тежест и застрашава работата на здравните специалисти.

ВАЖЕН КОНТЕКСТ

В края на месец юни Министерството на здравеопазването публикува в Портала за обществени консултации проект на Наредба за медицинската помощ от разстояние, с която се цели създаването на ясни правила и рамка за осъществяването на такъв тип здравна дейност. 

Общественото обсъждане се случва в разгара на лятото и трябва да приключи до 28 юли. 

По тази наредба се работи още от началото на годината, а първоначалният срок за приемането й е 1 април. Към края на месец февруари в общественото пространство започва да циркулира проект на наредбата, който стига до Healee – платформа за телемедицина и онлайн здравни консултации, която свързва лекари и пациенти. 

“Още тогава върнахме обратна връзка чрез лекари, че в този си вид тази наредба няма да работи и няма да защити правата и данните на пациентите, каквато всъщност е нейната цел”, заяви за Forbes България Ирина Симеонова, Финансов директор на Healee.

Становището стига до Народното събрание и чрез депутата д-р Александър Симидчиев е изпратено запитване до здравния министър Силви Кирилов, който го уверява, че към онзи момент проектът е в процес на изготвяне и получената информация се анализира, за да послужи като ориентир. 

Финалният вариант, публикуван за обществено обсъждане, обаче, не се различава.

По същество наредбата трябва да уреди конкретни въпроси в Закона за лечебните заведения, които касаят начина, по който те могат да извършват медицинска помощ от разстояние, като здравният министър би трябвало да определи реда за оказване на такава помощ и критериите към медицинските дейности, при които не се допуска оказване на медицинска помощ от разстояние. 

Такива обаче липсват в разписаната наредба. 

“Някои аспекти са упоменати. Но има редица ограничения, заложени в чл. 4, които оказват, че в центровете за трансфузионна хематология хосписите или тъканните банки, например, не може да се извършва медицинска помощ от разстояние. Защо? Това са хора, които имат медицинско образование. Ако някой пациент прецени, че компетенцията им е адекватна за техния случай, защо да не могат да се обърнат към тях?”, коментира Ирина Симеонова, CFO в Healee.

Наредбата определя реда за оказването на медицинска помощ от разстояние, критериите към медицинските дейности, условията и реда за предоставяне на информация и изисквания към медицинските, информационните и комуникационните технологии за оказване на медицинска помощ от разстояние. Според законовите промени това трябва да се случва единствено и само чрез специализиран канал за осъществяване на комуникация от разстояние в Националната здравноинформационна система (НЗИС). 

Поне засега обаче тя няма такива технически възможности. Нещо повече – заложените в предложената наредба текстове предвиждат лечебните заведения да разполагат със специално компютърно оборудване, което да отговаря на определени изисквания – непрекъснато захранване, частна компютърна мрежа без достъп до други мрежи и интернет и др. 

ПРОБЛЕМИТЕ

Един от най-големите проблеми е с елиминирането на възможността пациенти да се консултират с лекари по телефона. Това касае включително случаи, при които става дума за проследяване на състояние или консултации с лекуващ лекар след направени изследвания. Наредбата предвижда един единствен канал за комуникация между лекар и пациент или между двама медицински специалисти. 

“Ако наредбата бъде приета в този си вид, всички лекари, които използват Viber, автоматично са в административно нарушение. Лекар, който вдигне телефона на пациент, веднага е в административно нарушение”, заяви за Forbes България Йосиф Дишилиев, основател на платформата Healee.

“В момента този тип дейност се извършва през различни канали, не само през платформи като нашата. Това, което наредбата казва е “Стоп! Вие вече няма да работите”. Според нас става дума за превишаване на правомощията, защото вместо да бъдат разписани правилата, по които да се работи в тази област, наредбата казва кой ще извършва тази дейност. Вкарват цялата тази комуникация в НЗИС. Ако проектът влезе в сила в този си вид, нарушава редица закони, включително Конституцията”, коментира Ирина Симеонова.

Не са разписани и сроковете за влизане в сила на наредбата, както и какъв е гратисният период за контрагентите да влязат в ритъм с разписаните текстове. Освен това се вменяват допълнителни задължения на медицинските центрове, които реално ще увеличат административната тежест – те ще трябва да имат отделен ресурс, предназначен само за тази дейност и трябва да публикуват график само за нея. Това, според Симеонова, засяга и асинхронната медицинска помощ от разстояние, чиято идея е да се случва в удобен и за двете страни момент.

“Казва се даже, че трябва медицинските заведения да имат достатъчен брой специалисти, без да е упоменато кой ги определя и какъв е техният брой”, допълва Ирина Симеонова.

Според нея голям проблем и липсата на текстове, които да уреждат въпроса с разплащанията. Според наредбата лекарят трябва да вземе съгласието на пациента и да предостави съответната медицинска помощ от разстояние, но Министерството на здравеопазването се разграничава категорично от компонента със заплащането. “Да допуснем най-черния сценарий – наредбата е приета в този си вид, всичко е окей и тя влиза в сила. Никой няма да има желание да осъществява такава дейност, защото този въпрос не е уреден и те няма да могат да получат парите си”, обяснява Симеонова.

ЗАПЛАХАТА ЗА БИЗНЕСА

Липсата на ясни дефиниции изтъква като проблем и Виктория Викторова, основател на платформата за психично здраве MindFit. И макар към днешна дата психотерапията да не попада под обхвата на българското законодателство, именно бизнеси като MindFit, чийто основател е Викторова, са застрашени от обхвата на такива нормативни актове без ясни параметри, но с вменени редица административни задължения.

“Ще бъде голяма пречка за някои от по-малките лечебни заведения и бизнеси, които ще бъдат изправени пред много големи натоварвания откъм документация и отчитане, например. От друга страна чисто технически може да има предизвикателства. В нашата платформа хората запазват сесиите си през MindFit, но съвсем умишлено сме оставили възможност на специалиста да избере канала на комуникация. Голяма част от психотерапевтите, както и конвенционалните лекари и медицински лица, не са чак толкова запознати с технологиите, колкото пациентите им. Затова оставяме на тях да изберат платформата, с която са свикнали – Google Meet, Viber, Zoom. Изискването да се въвеждат графици и да се поддържат в НЗИС, изискването за техниката и каналите на комуникацията, ще затрудни много медицински лица. Те не са ИТ специалисти”, заяви за Forbes Викторова.

Бизнесът е категоричен, че тази наредба е опит за монопол. 

“Според тази наредба трябва да спрем да предоставяме тази услуга – за медицински прегледи от разстояние. Така, както са разписани текстовете, ние нямаме възможност дори да си партнираме с НЗИС. Те не казват, че тази система е звеното, което консолидира данните, което е в синхрон с всички европейски регламенти и е окей. Те казват, че всичко трябва да се случва в НЗИС. Даже критериите за техническа обезпеченост на лечебните заведения са безумни и не вярвам да има такова, което би могло да ги изпълни. Не казват, че ние можем да се включим в тази система или че трябва да предоставяме на НЗИС информацията, която идва при нас. Казват “Теглим чертата, нямате право вече да го правите”, посочва Ирина Симеонова.

И макар засега проблемът да касае единствено прегледите от разстояние, бизнесът прозира възможност през промени в други наредби изцяло да се забрани дейността на платформи, които работят извън Националната здравноинформационна система. “Не вярвам, че подобни нормативни актове ще бъдат приети в такъв вид, защото нарушават твърде много правни норми. Рискът за нашия бизнес не е голям. Да, той съществува на теория, но не е реалистично като сценарий. Ако наредбата влезе в този си вид, ние ще предеприемем действия, за да защитим бизнес интересите си. И ще успеем. Тя има много недостатъци”, категорична е Ирина Симеонова.