Павел Иванов след Гунди

С емблематична роля зад гърба си, ПАВЕЛ ИВАНОВ е изправен пред ново предизвикателство – как да излезе от сянката на Гунди и кой ще е следващият голям скок в кариерата му

Ако има българин, който през последната година не е виждал Павел Иванов, то той със сигурност не живее в България, няма телевизор и не ползва интернет. И дори да не знае името му, определено знае, че това е актьорът, който изигра Георги Аспарухов в кинохита „Гунди – Легенда за любовта“.

С над 750 хил. зрители в киносалоните, почти 10 млн. лв. боксофис и огромна маркетингова кампания, Павел Иванов сякаш се превърна в звезда за една нощ. Но както често се случва, зад привидно бързия успех, се крие цял живот упорита работа. Случаят на 31-годишния актьор е точно такъв. В кариерната си биография има над 10 години като щатен актьор в Народния театър, прави турнета из България с две частни представления, а телевизионната публика го познава от сериалите „Татковци“ (2021, bTV) и „Есента на демона“ (2024, NOVA).

Любовта към актьорската професия се заражда още в ученическите му години, когато гледа моноспектакли на Мариус Куркински и на Камен Донев. Решен, че иска да стане актьор, започва да посещава актьорска школа в родния си град Русе. Всъщност не една актьорска школа, а всички.

По това време в града има школи за деца, водени от русенския артист Венцислав Петков. „Започваше сутринта да преподава в едната школа, на обяд – в другата, после третата и така до края на деня. И тъй като Венци живееше в нашия квартал, ме взимаше сутрин с неговата кола и обикаляхме всичките школи“, спомня си Иванов и признава, че неведнъж си взимал извинителни бележки за училище, за да ходи на репетиции.

Творческите му занимания били доста необичайни за Съучениците му, тъй като е завършил математическа гимназия. И макар да е порешавал „малко задачи – къде насила, къде по собствено желание“, математиката се оказва ключова за начина, по който гради кариерния и житейския си път. Защото му показва, че всеки проблем има решение, до което можеш да достигнеш с поредица от стъпки.

„Понякога не стигаш до верен отговор, но можеш да видиш къде по пътя си сбъркал. И до ден днешен аз си разписвам всичко. Вкъщи е пълно с тетрадки, изписани за всякакви неща – от А, Б, В до Я. Дали ще бъде в създаването на роля или нещо друго, като си го разпишеш, можеш след това да си видиш грешките или да видиш какъв е верният път“, казва Иванов, който прилага тази практика още от гимназията.

Гимназията няма търпение да я завърши. Не защото не харесва училището си, а защото е пресметнал, че в годината на завършването си и съответно на кандидатстване в университет, клас в НАТФИЗ приема Стефан Данаилов. „Радвах се, че имам такъв късмет, но си казах, че този късмет трябва да го облека в нужната работа“, казва актьорът.

Подготовката среща шанса и през 2012 г. Иванов е приет в класа на Мастъра, с което пътят към актьорската кариера става все по-ясен. Още в първите дни на следването си Стефан Данаилов го из праща на снимачната площадка на сериала „Фамилията“, в който самият той участва, и Иванов започва с малка роля на охранител. Няколко месеца по-късно пак Данаилов го предлага за малка поддържаща роля в Народния театър, където Павел Иванов и до днес е щатен актьор. „Стефан Данаилов е човек, който вярва само в практиката. Той не обича да държи студентите си в Академията извънредно дълго.“

Огромното желание на Павел Иванов да бъде актьор, да изследва и създава различни образи му помага да премине през предизвикателствата, особено в първите години на професионалния си път. „Има 200 хиляди причини да се откажеш, но лесен път няма. Често младите таланти чакат да се оформи някакъв пазар, който да те потърси, докато ти си седиш вкъщи. Моята логика и практика е, че човек трябва сам да създава пазара около себе си, той трябва да проверява, да изследва какви са нишите в този пазар и да може да ги запълва. Или да провери по какъв начин може да е полезен на този пазар. По-лесният път е някой да те повика за нещо. По-правилният, вкусният и интересният е да си го създадеш ти.“

Подходът към всичките му роли и проекти показва неговата последователност, отдаденост и усет към пазара. Но може би най-емблематична е работата му по образа на Георги Аспарухов във филма „Гунди – Легенда за любовта“. Павел Иванов точно е завършил НАТФИЗ, когато сценаристът на филма Емил Бонев му се обажда, за да провери дали има интерес да изиграе Георги Аспарухов в някакъв момент. Тогава нито има написан сценарий, нито план за филм. До началото на снимките минават 7 години.

Още в първите дни след разговора си със сценариста обаче Иванов започва да чете, да се задълбочава и да изследва личността на Георги Аспарухов. Казва, че неусетно попада в капана собственото си вдъхновение и категоричното решение, че трябва той да изиграе този образ – независимо какво
ще му коства това.

„Започнах да се подготвям и си начертах в тефтерите план от 7 точки за подготовка. Първо, трябваше да се анализира реално какво представлява образът на г-н Аспарухов и какво трябва да направя аз, за да стигна дотам“, казва Иванов. Започва да изследва приликите и разликите и да мисли по какъв начин може да смекчи тези разлики, така че да се доближи до образа на Гунди. Започва с физическата форма –как се е хранел, какви упражнения е правел, кога, колко и защо… и уеднаквява тези данни със собственото си поведение. Следва изследване и адаптиране на поведението: „темпераментът му, колко е бил решителен, как и кога е настъпвал, кога е отстъпвал. Много възлови моменти от характера на някого, по което разбираш той как стъпва в света“, казва Иванов. Допълва информацията с истории и легенди, които слага в отделен джоб в своя тефтер.

7 години Павел Иванов ежедневно се подготвя за роля, която все още не съществува. Но роля, която се оказва най-ключовата в живота му досега.

„Опитвах се напълно да живея по неговия начин и когато имах събитие в живота си, първата ми мисъл беше: Как ще реагира той? А как ще реагирам аз като него?“, казва актьорът и допълва, че това пълно въплъщаване му се е отразило страхотно. „Изборът да направя такава инвестиция от себе си, да взема опорни точки и после цял набор от истини за някого и да ги направя свои, е провокирано от факта, че това не е случаен човек. А човек, към когото проявявам огромно уважение и респект. Това е нещо, в което исках да се превърна.“

Актьорът е категоричен, че е склонен на подобно отдаване и посвещаване за всяка следваща роля. Дори това да означава по-малко на брой роли в киното, но всички те да са с качествено извървян път. Към това го тласкат и наблюденията му от българската киноиндустрия, в която всичко се прави много бързо или компромисно, заради което се изпускат ключови стъпки на подготовка и внимание към детайлите.

„Има места – на Изток, на Запад, където филми с 10 млн. долара ги наричат нискобюджетни и ги слагат в някаква арт секция. Ние с 10 млн. долара снимаме 20 филма в България. Парите ли са най-важното в киното? 100% парите са най-важното нещо в създаването на кино“, казва актьорът и дава примери, че при ограничен бюджет не можеш да си позволиш нужните специалисти или актьори, или инвестицията в целия преход на промяната до стигането до ролята.

След „Гунди – Легенда за любовта“ се засилва желанието му да снима пак, проявява интерес и към останалите процеси в правенето на кино. Благодарение на филма печели доверието на своите колеги, което пък му позволява да прави повече от онова, което самият него го вълнува. И по този начин да създава своя пазар.

В света на изкуството – независимо дали е кино, литература или музика например, често виждаме продукции, които постигат огромен успех. И артисти, които се превръщат в звезди „за една нощ“. Точно в този момент е ключово какви ще са следващите стъпки на тези артисти – дали ще продължат да са свързани само със своя емблематичен образ, или ще успеят да хванат вълната на популярността, за да павират пътя пред себе си.

Павел Иванов тръгва по втория път. Още в първите месеци след излизането на „Гунди – Легенда за любовта“ с него се свързват няколко екипа с предложения за следващи проекти, и то за роли, които са много различни от Георги Аспарухов. Междувременно успява да монетизира популярността си и чрез рекламни договори и партньорства.

Воден от идеята сам да създава възможности пред себе си Иванов вече работи над собствен моноспектакъл – авторско шоу, в което ще представи не само актьорските си умения, но и свои текст и режисьорски поглед. Освен постановките в Народния театър, в които участва, той е част от частните представления „Петък вечер“ и „Събота сутрин“, с които правят турнета из България и Европа. А с по-малка продукция подготвят турне и в Щатите.

На финала на нашия разговор го питам дали има амбиции за международния пазар. „Мисля, че в рамките на следващите 10 години имаме възможността да събираме по-големи бюджети и да правим все по-хубаво кино, което да докосне доста по-голяма аудитория, освен българоговореща.“

С отговора му за българското кино, подозирам, че не е разбрал въпроса ми и му давам примери с Мария Бакалова и Юлиан Костов, които участват в чужди продукции. Затова го питам дали той самият гледа към международни проекти. Оказва се обаче, че Павел Иванов има още една прилика с Гунди – да използва собственото си развитие в полза на България.

„Толкова много са неизиграните роли, които могат да се снимат в България, и не виждам защо трябва да насочвам човешкия си ресурс в тази посока, при положение че той може да е зверски полезен и правилния в пазара тук. Ще бъда безкрайно по-щастлив, а и това е единственият начин, по който си представям себе си, да си колаборирам с правилните хора и да създаваме следващи етапи от кинопроизводството в България.“