Силвия Тасева: От залата на Нешка Робева до собствени школи в Ню Йорк

Силвия Тасева започва пътя си като гимнастичка в школата на Нешка Робева, за да се превърне в предприемач със собствени зали в Ню Йорк

Когато американският предприемачески дух срещне българската спортна дисциплина, се получава експлозивна комбинация. Силвия Тасева (43) знае това много добре. Половината си живот прекарва в залата по художествена гимнастика на Нешка Робева, а другата половина – развивайки собствени спортни школи в Ню Йорк. Междувременно танцува в най-големите балети, развива международна треньорска кариера, прави хореографии за Бродуей и New York Fashion Week, а Covid преобръща както бизнеса, така и живота ѝ.

Пътя си в спорта започва едва 4-годишна. Обсебена е от художествената гимнастика, а в националната спортна база на „Герена“ расте и се развива сред професионалисти като Нешка Робева, Бранимира Маркова и Мария Петрова. „Когато си заобиколен от хора с такава кариера, единственото, което искаш, е да си като тях“, спомня си Тасева.

Усилените тренировки и любовта към спорта дават резултат, защото на 12 г. е поканена в националния отбор на България за девойки като индивидуален състезател. В следващите години печели 5 пъти националния шампионат, завоюва златен медал от Международната купа по художествена гимнастика и бронз на Европейско първенство. „Дълги години представях България на много високо ниво. И дълги години треньорите виждаха в мен този голям потенциал и бъдеще“, казва тя.

По време на подготовка за поредното европейско първенство обаче Тасева получава тежка травма на кръста и това слага преждевременен край на спортната ѝ кариера. Лекарите категорично ѝ забраняват да се състезава, а за тийнейджърката, чийто живот е минал в залата, това е драматичен момент, който променя живота ѝ.

„Явно е трябвало да мина през този период, за да разбера, че е време за моите следващи стъпки“, казва тя.

ТОГАВА ЛИЧНАТА Ѝ ТРЕНЬОРКА БРАНИМИРА МАРКОВА Ѝ ПРЕДЛАГА ДА ТАНЦУВА

с което Тасева отваря нова страница. „Включиха ме в балет „Дива“, много известна и престижна по това време танцувална група, която беше под някаква форма заместител на това, което ми липсваше. А и всички танцьорки бяха бивши гимнастички“, казва Тасева.

С перфектна физика, усещане за ритъм и умения за учене на хореографии, тя бързо влиза във всички танци и започва участия с балета в концерти и турнета на български изпълнители. „Беше все едно се преродих и намерих себе си отново“, признава тя, а междувременно записва и специалност „треньор“ в Националната спортна академия.

Следващата стъпка за танцовия екип е сформирането на балет „Магаданс“ като част от „Шоуто на Слави Трифонов“ по bTV. Привилегия за Силвия, която често е избирана да посреща водещия в началото на шоуто, и огромна възможност за всички танцьори, които в най-активните години от музикалната и концертна дейност на Слави Трифонов и Ку-ку бенд обикалят по участия и турнета.

Годината е 2004-та, а Силвия Тасева решава да използва лятната ваканция на шоуто и да отиде при свой близък в Щатите. Лятна екскурзия до Ню Йорк за няколко месеца – си мисли по онова време. „Никога не съм живяла с американската мечта. За мен не беше цел нито да отивам, нито да оставам. Особено след като преоткрих себе си в танците – нямаше нещо, което да ми липсва и да го търся другаде. Но е факт – задържах се по-дълго в Щатите“, казва тя.

В онзи момент Силвия Тасева е готова за Града, който никога не спи и подчертава, че е много важно по кое време от живота и кариерата си ще се озовеш в Ню Йорк. „Градът е безмилостен и ти трябва да имаш енергия за него. Иначе те смазва. Ритъмът на града никога не спира, той си продължава, но ние се променяме. Отивайки на 22 г., аз имах тази енергия. Бях готова да покорявам света и всичко, с което се сблъскам.“

Предизвикателства не липсват, но българката използва целия си натрупан опит и знания, за да начертае своя американски път. Занимава се с различни видове танци и сценично изкуство, но много скоро спортът отново взема връх в живота ѝ.

„В момента, в който разбираха, че съм бивша състезателка на националния отбор на България и че съм била под ръководството на г-жа Нешка Робева, не врати, а порти се отваряха пред мен“, казва Тасева и добавя, че отношението към нея като българка, професионалист в художествената гимнастика, е на изключително високо ниво. „Ние сме на такъв пиедестал, който дори не можем да си представим.“

СКОРО СЛЕД КАТО СЕ УСТАНОВЯВА ЗА ПОСТОЯННО В ЩАТИТЕ

Силвия Тасева започва работа в новооткрит спортен клуб в Бруклин – Aviator Sport. Огромно пространство, разположено на територията на първото летище на Ню Йорк и разработено с площадки за различни спортове. Президент на клубa е Уенди Хилард – първата чернокожа американка, състезавала се в художествената гимнастика. Тя няма нужда дори да чете CV-то на българката, а направо я назначава като треньор там. Тасева и добавя, че този спортен клуб е било едно от най-престижните места, където може да работиш по онова време.

Буквално от нулата, започват да структурират програма, тренировка и цялостно разбиране за обучението по художествена гимнастика. Помага им фактът, че в Бруклин има много руско население и в началото 90% от учениците им са руснаци. Така българката постепенно започва да изгражда авторитет и име в тези среди, което впоследствие ѝ помага за нейните собствени предприемачески стъпки.

Макар художествената гимнастика да е по-популярна в Европа, отколкото в САЩ, след Олимпиадата в Лондон през 2012 г. този спорт започва своя американски възход. Тогава американска гимнастичка печели квота и се явява на състезанието, а с това влиза във всички новинарски емисии. Тасева споделя, че това изключително е повишило интереса към спорта и броя на трениращите. Дава пример, че преди 15 години на състезанията, които са организирали, е имало по 100 човека, днес има около 50 квалификации с по 400-500 състезатели.

Междувременно Тасева е поканена като гост-треньор в Пуерто Рико, за да подготви хореографии на националния им отбор. Впоследствие става главен треньор на отбора и започва най-динамичната част от живота й. Два пъти в месеца лети до Пуерто Рико, където тренира състезателките, а след това отново се връща за тренировките си в Ню Йорк. В продължение на 10 години, с различна интензивност във времето, българката развива художествената гимнастика в островната държава. „Ние буквално пишехме историята на Пуерто Рико в този спорт“, казва тя и споделя, че в началото е отишла за 3 състезателки, а с годините са станали 70, с които печелят квоти и медали за Панамериканското състезание (еквивалент на Европейско първенство за двете Америки) и на Карибските турнири.

С този опит, тя е поканена и за главен треньор и хореограф и на националния отбор на САЩ по художествена гимнастика за девойки. Усиленото темпо и непрестанните пътувания обаче я изтощават и тя започва да мисли за следващата голяма стъпка. Да инвестира времето, енергията и натрупания си опит в собствена школа в Ню Йорк.

Проучва клубове, на които да предложи разработена програма по художествена гимнастика, но в един от тях случайно среща бъдещата си бизнес-партньорка Есма Серджинти. Веднага си пасват и разбират, че имат сходни професионални планове, затова решават да търсят собствено пространство.

ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ТЪРСЯТ ЗАЛА В МАНХАТЪН

където живее „може би единият процент от най-богатите хора в света“. През 2015 г. започват с 5-6 дечица, по няколко часа, няколко дни в седмицата. В рамките на две години клубът им Manhattan Rhythmics заработва „с пълна газ“ и наемат цялото пространство. Използват натрупаните си контакти, разпространяват информация сред семействата, с които вече са работили, популяризират клуба в самия район. „Хората в Манхатън обичат да им е много удобно, а ние сме буквално на една пряка от тях“, казва Тасева. След известно време отварят и втора локация на „Рузвелт Айлънд“, отново много ключово местоположение за хората с висок стандарт на живот.

Поглеждайки назад, българката открива няколко ключови фактора, които са ѝ помогнали за този успех: близкият контакт с децата и семействата, с които е работила през годините; школата ѝ е отворена за всички и вътре се говори на английски, независимо дали има българи, руснаци или американци. По този начин създават приемащо пространство за всички, за разлика от други школи в града, където се говори например на руски; състезателите от школата ѝ се явяват на национални шампионати и печелят призови места, което прави Manhattan Rhythmics по-популярна. Самата Тасева много бързо се ориентира в инфраструктурата от квалификации, щатски, регионални и национални състезания и започва да организира и журира на такива.

От един успешен състезател и артист тя се превръща в треньор и предприемач, който ръководи собствен екип и бизнес. Как успява да направи този преход?

„Когато попаднеш в Щатите, виждаш как американците от нищо правят бизнес, който да им носи нещо – казва Тасева. – Моят опит през годините явно е бил необходим, за да видя отвътре как функционира един спорт, как се менажира, какви трябва да са способностите ти, как комуникираш с най-различни хора, как запазваш интереса и извън състезателен сезон, какво да направиш, така че децата да продължат да се връщат и всички да са щастливи.“

Едва след петата година усещат, че с Manhattan Rhythmics са си стъпили на краката. Но тогава идва Covid.

Веднага минават на онлайн форма на тренировки през Zoom – спазвайки предварителния график за всяко дете. Единствената разлика е, че правят тренировките малко по-кратки от обичайните 4-5 часа. В следващите две години и половина се адаптират към всички изисквания – от онлайн тренировки, през тренировки с малък брой деца, до онлайн квалификации и състезания пред камерата и лаптопа.

Успяват да запазят почти всички състезатели. „Минахме през неща, които дори не сме си и представяли, че ще се случат, но вярвахме в това, което правим, и съумяхме да предадем тази вяра и на хората около нас – казва Тасева. – И понеже успявахме да преминем през всяка една спънка в този тежък период, да се справим с всяко предизвикателство, и то с позитивизъм, това запази хората около нас. Ние просто знаехме, че няма да се предадем, и това ни даваше сила.“

Силата, която инвестират в развитието на бизнеса, обаче изцежда докрай Тасева. По време на пандемията тя поглежда към живота си назад, за да си даде сметка, че вече 20 години ритъмът на града я върти толкова силно, че тя никога не е отделяла време за себе си. Затова поставя нови правила. Прекарва повече време в България с любимите си хора и успява да менажира бизнеса си онлайн от разстояние. Бизнес партньорката ѝ и екипът им от 5 треньори ръководят школите на място. „Стигнали сме до тавана, който съществува. Затова вече имаме разговори с партньори за разширяване на бизнеса“, казва Тасева, която планира по-мащабното разрастване и мултиплициране на модела им и на други локации в Града, който никога не спи.