Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
След повече от три десетилетия на интеграция в световната икономика, Русия отново се обръща към разменната търговия – модел, познат от 90-те години. Според агенция “Ройтерс” за пръв път от разпада на Съветския съюз насам бартерният модел бележи ръст във външната търговия на страната.
Причината е очевидна – Русия е обект на над 25 хил. санкции, наложени от САЩ и ЕС след началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Тези мерки ограничават достъпа на Москва до международните финансови канали, включително с изключването на руските банки от системата SWIFT, ограничения върху доларовите и евровите плащания и заплахи за вторични санкции срещу китайски банки.
Москва твърди, че западните санкции са незаконни, а Пекин ги определя като дискриминационни. И макар според руския президент Владимир Путин икономиката на страната да е нараснала значително повече от останалите държави в Г-7 за последните две години, все пак има ясни знаци, че е налице натиск. Затова и Москва прави всичко възможно, за да стимулира икономиката си – руските власти са издали ръководство за бартерна търговия в обем на 14 страници, в които препоръчва местните компании да използват модела за заобикаляне на ограниченията, тъй като е значително по-трудно проследим.
Съвсем доскоро нямаше категорични доказателства за търговския интерес към подобни сделки. Миналия месец обаче агенция “Ройтерс” съобщи, че китайската компания Hainan Longpan Oilfield Technology Co. се опитва да търгува със стомана и алуминиеви сплави в замяна на корабни двигатели. Сега агенцията съобщава за осем подобни сделки, чиято обща стойност обаче не може да бъде установена. Една от тях включва размяна на китайски автомобили срещу руска пшеница. В други случай става дума за размяна на ленени семена срещу битова техника и строителни материали от Китай. Някои бартерни транзакции са позволили внос на западни стоки в Русия въпреки санкциите, съобщават два източника на медията.
В отговор на запитване, руската митническа служба потвърждава, че бартер се извършва с различни държави “за широк кръг от стоки“, но според институцията размерът на тези сделки е незначителен в сравнение с общия обем на външнотърговските договори.
“Ръстът на бартерната търговия е симптом на дедоларизация, санкционен натиск и проблеми с ликвидността сред партньорите“, коментира пред “Ройтерс” Максим Спаски, секретар на генералния съвет на Руско-Азиатския съюз на индустриалците и предприемачите. По думите му, обемите на бартерните сделки вероятно ще продължат да растат.
Според публични данни излишъкът от външна търговия на Русия през януари-юли е намалял с 14% спрямо година по-рано – до 77,2 млрд. долара. Износът за този период е спаднал с 11.5 млрд. долара, до 232.6 млрд., докато вносът се е увеличил с 1,2 млрд. долара, до 155.4 млрд. Спадът от 14% на външнотърговския излишък подчертава натиска върху валутните приходи на Москва – именно тази ликвидна празнина ускорява връщането към бартерните механизми.
Бартерът обаче не е единственият обходен канал. Част от търговците прибягват до т.нар. “платежни агенти” – посредници, които срещу комисиона осигуряват транзакции по често непрозрачни и рискови схеми. Други използват руската държавна банка ВТБ чрез клона й в Шанхай или прибягват до криптовалути, вързани към щатския долар
