НС прие Бюджет 2026. Сроковете за предложения преди второ четене са съкратени

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Депутатите в Народното събрание приеха със 131 гласа “за”, 87 гласа “против” и без “въздържал се” проектобюджета на държавата за 2026 г.
• Вчера НС прие бюджетите и на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса.
• Срокът за предложения преди окончателното гласуване на държавния бюджет бе съкратен до три дни, а по отношение на бюджетите на ДОО и НЗОК – до четири дни.

ПАРАМЕТРИТЕ НА БЮДЖЕТ 2026

• Проектът за държавен бюджет за 2026 г. е първият в евро.
• План-сметката за следващата година предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и разходи от 55.09 млрд. евро – 3% от БВП.
• Предвиждат се данъчно-осигурителни приходи от 41.8 млрд. евро, като най-голяма част от тях идват от косвените данъци – 19.4 млрд. евро.
• Приходите от социално и здравно осигуряване се очаква да бъдат 12.1 млрд. евро, а преките данъци да донесат около 8.9 млрд. евро.
• В разходната част най-голямо перо заемат социалните и здравноосигурителните плащания – 22.6 млрд. евро, следвани от разходите за персонал, включително заплати и осигуровки, които възлизат на 13.1 млрд. евро.
• Капиталовите разходи са заложени на 7.8 млрд. евро, а вноската в общия бюджет на Европейския съюз – 1.21 млрд. евро.
• Максималният осигурителен доход ще се повиши до 2352 евро от 1 януари 2026 г., а минималната работна заплата ще бъде 620.20 евро.
• Прогнозата на финансовото министерство е за ръст на брутния вътрешен продукт от 2.7% и средногодишна инфлация от 3.5%, която постепенно ще се забави до 2.5% през 2028 г.
• Минималният размер на фискалния резерв към края на следващата година е заложен на 2.4 млрд. евро.
• Предвижда се удвояване на данък “дивидент”, както и създаване на софтуер за електронно отчитане на продажбите, одобрен от НАП.

КОНТРА

Критиките са както по адрес на липсата на реформи, така и по адрес на редица текстове, които увеличават данъчната и осигурителната тежест, ще повишат значително разходите за правене на бизнес в страната и ще застрашат чуждестранните инвестиции. Затова и заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество се провалиха. Въпреки това обаче държавата прие и внесе бюджета в Народното събрание. План-сметката за следващата година бе приета на първо четене от бюджетната комисия в НС с 13 гласа “за”, 8 “против” и без “въздържал се”.

АЛТЕРНАТИВНИЯТ БЮДЖЕТ

От Института за пазарна икономика вече публикуваха алтернативен вариант на Бюджет 2026, който предвижда редица реформи и по-голяма дисциплина по отношение на публичните финанси. Бюджетът предвижда ограничаване на преразпределението на националните средства през бюджета до 38% от БВП, поддържане на държавен дълг до 30% от БВП и запазване на данъчната тежест върху труда и печалбата. Акцент е и привличането на частен капитал в публични проекти чрез по-високи тол такси, ясни правила за общински инвестиции и концесии за големи инфраструктурни обекти. Алтернативният бюджет предлага и по-голяма финансова самостоятелност на регионите.