Бюджет 2026: Дефицитът расте, структурните проблеми остават

Проектът за държавен бюджет за 2026 г. предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и разходи от 55.09 млрд. евро, което означава дефицит от 3% от БВП. Това ще бъде първият бюджет на България, подготвен изцяло в евро, като Министерството на финансите очаква да внесе документа в парламента до края на седмицата. Въпреки пропуснатия срок и първоначалните критики от страна на бизнеса, проектът очертава ясно едно: Държавните разходи продължават да растат по-бързо от икономиката, а фискалното пространство остава ограничено.

Въпреки благоприятната икономическа среда и сравнително високия растеж спрямо средноевропейските нива, новият бюджет отново залага на значителен дефицит. Предвиждат се данъчно-осигурителни приходи от 41.8 млрд. евро, като най-голяма част от тях идват от косвените данъци – 19.4 млрд. евро. Приходите от социално и здравно осигуряване се очаква да бъдат 12.1 млрд. евро, а преките данъци да донесат около 8.9 млрд. евро. В разходната част най-голямо перо заемат социалните и здравноосигурителните плащания – 22.6 млрд. евро, следвани от разходите за персонал, включително заплати и осигуровки, които възлизат на 13.1 млрд. евро. Капиталовите разходи са заложени на 7.8 млрд. евро, а вноската в общия бюджет на Европейския съюз – 1.21 млрд. евро. Максималният осигурителен доход ще се повиши до 2352 евро от 1 януари 2026 г., а минималната работна заплата ще бъде 620.20 евро. Прогнозата на финансовото министерство е за ръст на брутния вътрешен продукт от 2.7% и средногодишна инфлация от 3.5%, която постепенно ще се забави до 2.5% през 2028 г.  Минималният размер на фискалния резерв към края на следващата година е заложен на 2.4 млрд. евро.

В опит да компенсира растящите разходи, правителството предлага няколко мерки за увеличаване на приходите. Сред тях са повишаване на осигурителните вноски с два процентни пункта, което според изчисленията ще донесе допълнителни 600 млн. евро, както и увеличение на данъка върху дивидентите от 5% на 10%, от което се очакват още около 340 млн. евро постъпления. Тези предложения обаче предизвикаха критики от страна на бизнеса, според който промените ще навредят сериозно на предприемаческия климат у нас.

“Проблемите са структурни. Има една траектория, при която ръстът на разходите е отвъд номиналния растеж на икономиката и приходите“, коментира за Forbes България икономистът Лъчезар Богданов.

По думите му, ако не се предприемат реформи в начина, по който се управляват публичните средства, натискът върху бюджета ще продължи да се засилва.

“Това означава, че ще трябва да се разширява държавната намеса и да се харчи по-голям дял от БВП, а от другата страна ще стои данъчна система, която не може да генерира достатъчно ресурс. Борбата със сивата икономика не може да помогне в толкова голяма степен. Затова или правиш дефицит, или вдигаш данъците“, категоричен е Лъчезар Богданов.

Бюджет 2026 идва в момент, в който икономиката изглежда стабилна, но натрупаните структурни проблеми под повърхността поставят под въпрос устойчивостта на публичните финанси. Нарастващите разходи, застаряващото население и ограничените възможности за увеличаване на приходите очертават рисков профил, в който България може да се изправи пред хронични дефицити – дори в години на растеж.

“Ние сме страна, в която ще се създаде бюджетен проблем на фона на изключително благоприятни условия. Имаме темп на икономически растеж, който е два пъти по-голям от средния за Европа, и въпреки това казваме, че не можем да овладеем дефицита”, категоричен е Богданов.

Неизбежно според икономиста ще се стигне до вдигане на данъци, тъй като предложенията за повишаване на осигуровките и данък “дивидент” няма да генерират достатъчно приходи.