Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
Докато природният газ в Европа поевтинява вече месеци наред, а “Булгаргаз“ предлага ново намаление на цената от януари, Комисията за енергийно и водно регулиране не дава сигнали за извънредна корекция на регулираните цени на тока и парното в посока надолу. Това поставя на масата няколко въпроса. На първо място прилага ли регулаторът еднакви правила при поскъпване и поевтиняване на енергийните ресурси, а на второ – доколко решенията му влияят върху инфлацията и обществените нагласи в навечерието на членството на България в еврозоната.
Въпросите са съвсем резонни. Преди година, точно в средата на регулаторния сезон, Комисията за енергийно и водно регулиране вдигна цената на тока с над 8% заради “значителна промяна в пазарните фактори”, в това число цената на тока и газа на борсата и по-високото потребление. Със същите мотиви цената бе повишена и от 1 юли 2025 г., дни преди да стане окончателно ясно, че България ще се присъедини към еврозоната, подхранвайки страховете, че именно еврото води до повишаване на цените.
Пазарните данни обаче показват обратна тенденция. През последните 10 месеца цената на природния газ на европейските борси устойчиво намалява – от около 58 евро/MWh в началото на годината до близо 27 евро/MWh към днешна дата. Нещо повече – преди два дни стана ясно, че „Булгаргаз“ предлага поевтиняване на природния газ за януари с 3,4% спрямо декември – до 60,95 лв./MWh, което е значително под нивата от март, когато цената достигаше близо 88 лв./MWh.
“Прогнозите често са грешни и не са само в едната посока. КЕВР определя годишни цени на топлинната енергия, а в същото време цените на природния газ се определят всеки месец. Този дисбаланс води до натрупване на сериозни несъответствия. Така че моделът е погрешно заложен още на ниво оценка. Моделът, по който „Булгаргаз“ работи, също е проблемен – не е нормално да се купува газ месец за месец с краткосрочни договори“, заяви за Forbes България икономистът Георги Ангелов.
Казано иначе – налице са перфектни условия в момента регулаторът да коригира цените в посока надолу. “Говорим за значителна промяна, която предполага извършване на междинен преглед на цените, а и преизчисляване на ценовите равнища”, коментира още Ангелов. Това е възможност и по закон – когато има значителна промяна в пазарната цена, регулаторът има право да преразгледа цените и да ги намали. На този фон обаче КЕВР днес обсъжда промени в електроенергийните компоненти, но не и цената на природния газ.
“Изглежда има някаква асиметрия в начина, по който КЕВР реагира – когато движението в цените е в посока нагоре, регулаторът реагира значително по-бързо, докато при спад КЕВР се задейства по-бавно или въобще не се задейства. Остава впечатлението, че вместо да защитава потребителите, каквато е основната му функция, КЕВР по-скоро защитава енергийния сектор и се намесва, когато той започне да трупа загуби“, коментира още Ангелов.
По думите му цените на природния газ вече са с 20–30% под прогнозите на самата КЕВР. „Ако движението беше в обратната посока, регулаторът отдавна щеше да реагира, както е правил в предходни години“, категоричен е той.
Според Ангелов обаче основният проблем е по-дълбок и се мултиплицира в целия сектор. „Знаем, че „Топлофикация София“ е силно неефективна заради липсата на инвестиции. Мрежата е остаряла, има постоянни аварии и загуби на енергия – плаща се за производство, което реално се губи. Дружеството работи на загуба и не плаща на „Булгаргаз“, където също се трупат загуби. В крайна сметка „Българският енергиен холдинг“ акумулира дефицити, които се покриват от държавата. Това е системен проблем на неефективност в целия сектор“, заключава икономистът.
