19 март 2026, 22:58

Forbes Sustainability Forum 2026 показа реалните стъпки към зеления преход

Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.

Forbes Sustainability Forum 2026 надгради постигнатото от Forbes ESG Summit в годините, като постави фокус върху бизнеса, който расте устойчиво създавайки стойност, без да вреди на планетата и обществото. Събитието, проведено в Joy Station, събра над 40 участници на сцената и повече от 200 гости в залата. Под мотото „Устойчивото бъдеще – от морален дълг до икономическа необходимост“ форумът очерта ключовите посоки на зеления преход. Лидери от бизнеса, енергетиката и устойчивото развитие обсъдиха как икономиката се адаптира към новите реалности и кои са работещите решения за устойчив растеж. Водещият Светослав Иванов, журналист и водещ на „120 минути“ по bTV, преведе аудиторията през цялостна картина, в която енергетика, технологии, финанси, бизнес и общество се развиват заедно.

В центъра застана новата роля на потребителя от консуматор към активен участник в енергийния преход, подпомаган от агрегатори, които балансират системата при нарастващ дял на ВЕИ. Дискусии очертаха потенциала на възобновяемите източници за икономическа стабилност и енергийна независимост, както и нуждата от по-добро управление, съхранение и дигитална инфраструктура. AI се открои като ключов инструмент за по-умни и ефективни соларни решения и батерии. Екологичният фокус включи баланса между развитие и опазване на природата, и темата за водните ресурси. Паралелно с това се разгледа устойчивостта на природния газ като преходно решение, безотпадните технологии, депозитните системи, повторната употреба на електроника и потенциалът на старото ИТ оборудване като ресурс, а геймификацията, като начин за насърчаване на отговорно поведение. Финансовият аспект подчерта ролята на банките и инвеститорите, като „зеленият капитал“ все по-осезаемо оформя бъдещето, макар и с предизвикателства в достъпа и скоростта на финансиране. В по-широк план форумът засегна нуждата от приобщаваща среда и показа как бизнесът преминава отвъд формалните зелени кампании към реална трансформация.

Първият панел посветен на чиста и устойчива енергия показа устойчивото мислене като двигател за иновации и икономическо развитие.

Двама лидери в „Електрохолд Трейд“ – инж. Атанас Димов, изпълнителен директор, и инж. Мартин Георгиев, главен оперативен директор дадоха примери за ролята на агрегаторите в електроенергийната система, които дават реална сила на бизнеса и домакинствата да участват активно на пазара. “Не е важно колко енергия произвеждаш, а как управляваш волатилността. А тя се управлява по два начина – гъвкавост във времето и гъвкавост в пространството”, сподели инж. Димов. И допълни, че агрегаторите идват, за да могат да направят гъвкавостта полезна на системно ниво. “В момента сме в етап на преодоляване на дисспропорциите между производството и системите за съхранение”, допълни инж. Георгиев.

Форумът отвори дискусия готови ли са ВЕИ да гарантират икономическа сила и енергийна независимост, а отговорите дойдоха от Светослав Младенов, главен изпълнителен директор на „Смарт Солар Технолоджис“, Мирослав Дончев, управител на „Интер Пауър“ и Веселин Тодоров, основател и управител на VVT Engineering и председател на Соларна академия България. „Възобновяемите източници не са „зелена кауза“, а стратегически инструмент за контрол върху разходите, за предвидимост и за по-малка уязвимост от външни кризи“, смята Младенов.

В темата влезе Стела Христова, ръководител на програма „Климат и енергия“ в WWF България, която представи визия за енергия, която живее заедно с природата, а не за нейна сметка: „Новите соларни и вятърни проекти трябва да се изграждат върху вече нарушени и урбанизирани терени, а не върху ценни екосистеми и плодородни земи. Така инвестициите в зелена енергия могат да бъдат по-ефективни, да защитават биоразнообразието и да получат подкрепата на местните общности.“

Следващата революция в енергетиката няма да бъде само соларна, тя ще бъде AI-driven, заяви категорично Виктор Билянски, съосновател на EL² и Scalefocus в своята силна презентация за изкуственият интелект, който променя начина, по който произвеждаме, управляваме и търгуваме енергия: „AI вече прави възможно соларните системи и батериите да бъдат по-умни, по-печеливши и по-достъпни, а в някои случаи дори и безплатни за крайния потребител.“

Поредната дискусия отвори темата до каква степен газът реално може да подкрепи устойчивото бъдеще, като анализира ролята му в енергийния преход, постигането на климатичните цели и развитието на България в европейски контекст. Водещият боян Рашев, създател на платформата MindYourFuture.org и основател на denkstatt, .. с инж. Александър Кожухаров, който е председател на Управителния съвет на Ситигаз България, и инж. Стоян Манолов, собственик и управител на М-газ.

Наталия Петрова, която отговаря за бизнес развитието за направление Електрическа мобилност и съхранение на енергия в „Шандйер Електрик България“ представи новите модели, които променят начина, по който бизнесът произвежда, съхранява и използва електроенергия. Тя обясни защо все повече компании се насочват към комбинация от три ключови решения с изграждане на собствени ВЕИ мощности, използване на системи за съхранение с батерии и внедряване на енергиен мониторинг, който показва ясно къде и как се консумира енергията.

Вторият панел обедини бизнесът в зеленият преход и изследва устойчивостта като стратегически фактор за конкурентоспособност. Сред основните акценти бяха нарастващото значение на ESG инвестициите, ролята на зеления капитал, управлението на ресурсите и внедряването на иновативни технологии, които намаляват отпадъците и насърчават по-отговорно потребление.

Основно място в панела зае банковото финансиране в подкрепа на устойчивите практики, влиянието му върху бизнес тенденциите и мотивацията на компаниите да внедряват устойчиви решения. Светлана Йорданова, ръководител на отдел „Устойчиво развитие“ в ПроКредит Банк обясни как програми като InvestEU отварят нови възможности за бизнеса, осигурявайки по-гъвкави условия и достъп до капитал за зеления преход. “Всяка една устойчива инвестиция е свързана с намаляване на използване на ресурсите и на увеличаване на енергийната ефективност”, каза Йорданова. Тя уточни, че банката предоставя безплатен въглероден калкулатор , където всеки един бизнес може да въведе данните си и да получи доклад за емисиите, които генерира и този докрад да бъде предоставен на контрагентите му. А на база на данните от доклада може да се види къде има място за подобрение.

Финансовата тема беше продължена от Александър Буюкли, ръководител на българския офис на Freedom24, който говори директно и без заобикалки за влиянието на ESG върху доходността и риска. Той очерта развитието на устойчивите инвестиции през следващите 5–10 години и посочи компаниите с потенциал да доминират на фондовия пазар. “Високият ESG не създава доходност от инвестициите, а ниският не значи провал, рейтинга показва дали компаниите осъществяват дейността си според регулациите и помага за оценка на рисковете”, сподели Буюкли. Инвеститорите по света използват най-често данните по ESG, за да оценяват по-лесно рисковете и да преценят доколко е успойчив даден бизнес.

Отговорникът по „Корпоративни въпроси и комуникация“ в JTI, Гергана Бонева представи тригодишната програма „Капка по капка“ на Фондация BCause, подкрепена от JTI и JTI България. Кампанията превръща идеите в конкретни действия за повече питейна вода, подкрепа за уязвими общности и устойчиви решения на местно ниво. За десетки хиляди българи безводието през лятото на 2024 и 2025 беше реалност. Решението, каза тя започва там, където бизнесът, гражданският сектор и институциите действат заедно, и затова компанията си партниря с фондацията. “Нека се замисляме всеки път когато пускаме кранчето на водата и да се срещаме с повече хора извън нашия “балон”, защото това което за нас е проблем, за друг е мечта”, отправи послание Гергана Бонева.

Приобщаващата среда може да е конкурентно предимство и нов стандарт за бизнеса, сподели Маргита Колчева, мениджър „Устойчиво развитие“ в Yettel. Тя представи опита на компанията в приобщаването, което започва със стъпка вътре в организацията чрез програма за осигуряване на равни възможности и работна среда, която отчита нуждите на хората. За тази цел те използват опита и знанието на двама свои колеги, които са с частично или пълно нарушение на зрението. “Ники и Хриси с трудностите си всеки ден да стигат до офиса и да се ориентират в средата, бяха нашето голямо вдъхновение”, сподели Маргита Колчева.

В много интересна презентация Весела Вълчева-МакГий, директор бизнес развитие Източна Европа за GBCI Europe, представи устойчивите сгради като инвестиция в по-ниски оперативни разходи, по-висока ефективност и по-здравословна работна среда. “Една качествена вътрешна среда в сградите има пряк ефект върху хората, а хората са най-скъпия ресурс на бизнеса. Тяхното здраве и продуктивност са от изключителна важност”, каза Вълчева-МакГий. Тя допълни, че бизнеса не може да си позволи да бъде в неустойчиви сгради, а устойчивата сграда вече представлява автономен бизнес инструмент.

В духа на зеления преход главеният оперативен директор на ТЕД БЕД Диана Халова представи устойчивите практики като част от ежедневната работа в компанията. От ZERO Waste производството и използването на възобновяема енергия до създаването на по-чисти и по-здравословни продукти и намаляването на въглеродния отпечатък.

Третият панелът посветен на кръгова икономика представи решения, които удължават жизнения цикъл на продуктите и превръщат отпадъците в ресурс.

Във видео интервю директорът „Развитие на кръговата икономика“ в Reloop Platform Анна Ларсон представи моделите на депозитните системи в Европа. Тя даде реални примери за влиянието на размера на депозита върху нивата на връщане, както и за ролята на неизползваните депозити като източник на финансиране за устойчиви проекти.

Отговорното потребление създава нови стандарти. Даниел Костов, съосновател на „Екологика“, показа потенциала на старото ИТ оборудване да носи печалба: „Правилното управление на бракуваните устройства осигурява съответствие с ESG, GDPR и корпоративните стандарти, като същевременно създава реална, измерима стойност.“

Михаил Димитров, основател и изпълнителен директор на SWIPE.BG обясни какво означава „Втори живот“ за електронните устройства и как удължаването на живота им спестява около 70–80 кг CO₂на устройство. Освен това се спестяват и над 260 кг суровини, които иначе трябва да бъдат добити от природата. И даде пример, че по-голямата част от въглеродния отпечатък на един смартфон се генерира при производството му, а не при използването му.

Тодор Лазов, съосновател и управител на goodbag работи по създаването на суперапликация за устойчивост. Този инструмент превръща ежедневното потребление в измерим принос. Към 2025 г. потребителите на bgood са засадили над 135 000 дървета и са допринесли за събирането на повече от 15 000 кг пластмаса – просто като преизползват чантата си.

Бизнесът може да бъде двигател на реална промяна с ефект върху цялата индустрия, показа основателят на „Черноморски Улов“ Георги Гавазов. Неговата компанията работи с рибари, които използват етични и иновативни методи за улов, следят популациите и провеждат кампании за тяхното възстановяване. „Популациите на риба в Черно море намаляват заради замърсяване, натиск върху ресурсите и пренаселеност на риболовните зони“, казва той.

Малките идеи могат да променят цели индустрии, ако зад тях стоят действия, а не само намерения. Блажка Димитрова и Димитър Димитров представиха на сцената две работещи концепции за кръгова икономика. Чрез ресторанта Blagichka – Zero Waste устойчивият начин на живот се превръща в печеливш модел, а със Zero Wave отпадъците се трансформират в ресурс с добавена стойност. Общото между тях е устойчивостта не като алтернатива, а като новият стандарт за растеж.