Българският хостинг доставчик JetHost настъпва газта към американския пазар

Изминала е по-малко от година, откакто Методи Дреновски стартира своята хостинг компания JetHost, и той със задоволство споделя факта, че тя вече обслужва над 25 хил. клиента. „Преди това ни отне 6-7 години“, казва Методи Дреновски (49), за когото това е първият по-значим бизнес проект с дългогодишния му съдружник Любомир Русанов (48), след като двамата продадоха хостинг компанията си SuperHosting.BG.

Но този път е различно. Докато SuperHosting.BG се превърна във властелин на българския хостинг пазар, JetHost е стартирана основно с идеята да таргетира американските потребители. В рамките на девет месеца компанията успя да стъпи органично в САЩ, като междувременно направи две придобивания и стартира собствена афилиейт програма. През март 2026 г. обяви и партньорство с компанията за киберсигурност на WordPress сайтове PatchStack.

Последната засега придобиване на JetHost е на Omnis Network – един от многото хостинг доставчици, които се борят за място под слънцето на пренаселения американски пазар. Цената на придобиване не е публично известна, но Методи Дреновски сравнява сделката с това да си купиш много добре тунингован автомобил от преди 20-ина години. Също като в популярното риалити от близкото минало „Пич, оправи ми колата“, двамата се надяват да „тунинговат“ хостинг компаниите, които придобиват, за да ги направят по-конкурентни. „Ние виждаме голям потенциал в това, като да качим клиентите на съвременен, бърз, мощен и сигурен автомобил, без те да усетят сътресение в прехода“, казва той.

Вероятно най-големият актив на Omnis Network е клиентската база. Компанията има собствена мрежа от брандове (Little Oak, Carat Networks, AM Hosting и AmeriNOC), с които предлага хостинг услуги основно на малки бизнеси, като според Русанов и Дреновски в момента поддържа десетки хиляди домейни. Според данните на W3Techs Omnis Network обслужва под 0.1% от сайтовете в интернет.

„С времето се е развивала добре, придобивала е други компании; има добра пазарна позиция и клиентска база, но най-вълнуващото за нас беше, че ще можем да я надградим с нашите технологични решения – посочва Дреновски. – Пазарът в момента е в консолидация и компании с добра клиентска база, но остаряла технология, търсят точно такъв партньор като нас.“

Двата сребърни куршума в дулото на JetHot, изглежда, са LiteSpeed Enterprise сървъри и NVMe сторидж, които ускоряват зареждането на WordPress сайтове и работата с бази данни. Те се считат за наследници на популярните Apache и Nginx (при сървърите) и по-старите SSD (при дисковото пространство). Според собствените замервания на Litespeed, технологията ускорява в пъти и дори десетки пъти сайтовете в сравнение с конкурентите є Apache и Nginx. Тези твърдения се потвърждават поне частично и от независими проучвания, които показват, че Litespeed води до по-бързо зареждане на сайтове.

Въпреки тези предимства много хостинг компании все още разчитат на архитектура, базирана на Apache, Nginx и SSD. Ето защо сделката за Omnis е като покупката на добре отработена пътническа линия с твърда клиентела, която просто има нужда от обновяване на автопарка.

ПРИДОБИВАНИЯТА КАТО ЧЕ ЛИ СА ВАЖНА ЧАСТ ОТ СТРАТЕГИЯТА

за развитие на Дреновски и Русанов. Двамата се надяват, че могат да правят по няколко такива сделки на година. Засега това е втората им такава сделка под бранда JetHost. През 2025 г. компанията обяви, че купува друг американски доставчик на хостинг услуги – WebHostFace. „Нашата философия за растеж винаги включва органичен растеж и стратегически придобивания – казва Дреновски. – Имаме богат опит с това и затова сме предпочитан партньор. Целта ни е 2-3 стратегически придобивания годишно, фокусирани върху компании със силна клиентска лоялност, но нужда от технологично обновяване.“

Американският пазар е блян за мнозина хостинг компании, но бариерата за навлизане понякога е твърде висока за прескачане, така че някои кандидати избират подхода на JetHost.

Американският пазар на хостинг услуги ще достигне годишен оборот от 59 млрд. долара през 2030 г. според KBV Research. Немалка част от този пазар е окупиран от големите играчи в бранша BlueHost, HostGator или GoDaddy. За останалата част се борят много малки доставчици, което стопява все повече маржовете и превръща хостинг индустирята в борба за оцеляване.

Стопяването се усеща дори и от големите играчи. GoDaddy, която освен от хостинг прави пари и от продажбата на домейни, отчита нетен марж на печалбата от 17% за първите девет месеца на 2025 г. През същия период на предходната година маржът е бил 21.8%, показват отчетите на дружеството.

Други като DigitalOcean пък успяват да достигнат 35% нетен марж на печалбата за деветмесечието на 2025 г., след като година по-рано показателят е бил три пъти по-малък (12%).

В тази битка за печалби новите играчи често наблягат на решаване на проблемите, които масовият потребител на хостинг услуги изпитва: досадно чакане за решение на техническия му проблем, бързина на сайта и надеждност на хостинг услугата, ниска цена.

Такова е и обещанието на JetHost към американските потребители: че ще получат бърз уебсайт, който винаги е онлайн, и техническа поддръжка, осигурявана от хора, а не дразнещи чатботове. Звучи обнадеждаващо; стига да може да бъде изпълнено. Според създателите на JetHost техническата поддръжка, осигурявана от хора, все още е предимство, което се търси и дава възможност на хостинг бизнес да пораздуе малко маржовете си: въпреки че увеличава разходите за възнаграждения. Най-малкото защото чат ботовете с изкуствен интелект все още не могат да са полезни колкото един добре обучен служител, който приема обаждания и тикети.

„Всеки път, когато говорим за AI в тази посока, се сещам за едно „пророчество“ от преди 20+ години: хладилникът, който ще поръчва храна вместо вас – казва Методи Дреновски. – Не се случи, защото, ако яйцата са свършили, аз може да искам пица, да изляза на ресторант или просто да съм решил да не ям яйца известно време.

Технологията не знае контекста; както тогава, така не го знае напълно и днес.“ Двамата съоснователи на JetHost дават пример с клиентски проблем, който AI бот е бил готов да затвори с препоръка да се изчисти кешът. Вместо това истинският проблем се оказал конфликт между WordPress плъгин и PHP версия. Това е казус, специфичен за бизнес логиката на конкретния сайт, и все още не може да бъде уловен от AI асистентите.

„Аз вярвам в симбиозата между човека и технологията, а не в премахването на човека от процеса – казва Дреновски. – Всички положителни тенденции в момента слагат human in the loop (служителят взема решенията и прави фините настройки, а AI върши работата). Човекът осмисля проблема в контекста, има емоция, иска клиентът да остане и да ни препоръча. Ние ползваме AI – това вече е част от процесите на всяка технологична компания. Но го ползваме така, че да дадем на хората мощни инструменти, с които да спестят време и да решават проблеми по-бързо, а не да заменим хората с ботове.“

ДРЕНОВСКИ И РУСАНОВ СА ДОБРЕ ПОЗНАТИ В БЪЛГАРСКАТА ХОСТИНГ ИНДУСТРИЯ

Двамата стартират SuperHosting.BG през 2005 г. с амбицията да станат един от най-големите играчи на хостинг пазара в България. С цялата условност на този етикет, компанията със сигурност успява да постигне мащаб и към 2010 г. охотно изтъква факта, че хоства „най-много домейни в България“.

Възходът на SuperHosting.BG съвпада с този на други български хостинг компании като SiteGround, която обаче се съсредоточава върху глобалния хостинг пазар, и ICN, която се превръща в основен конкурент на SuperHosting.BG за локалния пазар.

Между 2009 и 2019 г. приходите на SuperHosting.BG скачат десетократно от 500 хил. евро на 5.95 млн. евро. Въпреки че расте, бизнесът на компанията усеща като хидравлична машина натиска от задаващата се консолидация на пазара.

Така през 2020 г. Дреновски и Русанов получават оферта, която е твърде добра, за да откажат. Те продават SuperHosting.BG на белгийската хостинг компания Team.blue, която по това време е в процес на изкупуване на малки независими хостинг доставчици в Европа. Самата Team.blue е резултат от сливането на няколко хостинг компании – Combell Group, TransIP Group и Register Group. По времето на сделката със SuperHosting.BG групата твърди, че обслужва над 2 млн. клиенти в Европа и управлява хостинга на повече от 5 млн. домейна. Team.blue след това придоби и активите на ICN, превръщайки се в доминиращ играч на българския пазар.

Дреновски и Русанов се надяват, че могат да приложат наученото досега на американския пазар. Двамата не отричат, че той е изключително конкурентен, но пък това като че ли не ги притеснява особено, защото подходът е един и същ: осигуряваш услуга, която винаги е онлайн, прилична поддръжка и поносима цена. И афилиейт партньори: колкото се може повече, за да реализираш повече продажби. „Разликата тук е, че има бизнеси, с които можем да си партнираме, които не съществуват практически в България или Европа – казва Дреновски. – Това е много вълнуващо, защото виждаме интересни бизнес идеи, научаваме и нови бизнес модели и подходи. За по-малко от година пуснахме партньорска програма и афилиейт програма и разрастваме мрежата ни от партньори.“

JetHost е готова да плаща по 150 долара на афилиейтите си за всеки привлечен потребител. Това е така, защото въпреки всичко хостингът все още е сред дигиталните услуги с най-висок жизнен цикъл на клиента: между 3 и 7 години. Това означава, че хостинг компания, която се занимава с управляван WordPress хостинг, може да изкара поне няколко хиляди долара от клиент.

В средносрочен план Дреновски и Русанов виждат мястото си сред „топ 10 компании в САЩ и на първо място в малките пазари, на които оперираме“. Това би било значителен скок за компания, чийто бизнес е стартирал от нулата само месеци по-рано. Неорганичният растеж може да даде начална скорост, но след това двамата ще трябва правилно да изиграят картите си, ако искат да постигнат целта. „Това означава комбинация от продължаващи придобивания, технологични иновации и изграждане на една от най-силните партньорски мрежи в индустрията“, казва Дреновски.