От Панaгюрище до глобалната оптична индустрия – възходът на „Оптикоелектрон груп“
„Оптикоелектрон груп“ постепенно засилва позициите си в цивилното производство, а иновациите са предпоставка за сериозен растеж на бизнеса и навлизане на нови пазари.

Във време на нарастващо геополитическо напрежение, технологично съперничество и пренареждане на глобалните вериги за доставки индустрии, които дълго време оставаха извън светлината на прожекторите, днес се оказват стратегически. В последните години повечето погледи са насочени към производството на полупроводници и чипове, но още една сфера все повече намира своето важно място и това е оптиката. Защото тя присъства почти невидимо в научни инструменти, медицинска техника и индустриални системи, но също и в технологии за сигурност и наблюдение.
И в този свят на висока прецизност и сложна технологична екосистема работят и български компании, а една от водещите е „Оптикоелектрон Груп“. Тя обединява няколко дружества, производители на високотехнологична оптика, чиито продукти намират приложение както в гражданската индустрия, така и в специализирани системи. В същото време обаче името на компанията е почти непознато за широката публика, а продуктите не се продават в търговската мрежа. „При много от нещата, които правим, нашето име не излиза, но ние сме някъде там, отзад и стоим устойчиво“, споделя изпълнителният директор на „Оптикоелектрон груп“ Иван Гарчев по време на дълго уговаряната ми среща с него.
Днес предприятията от оптичния сектор са част от новата индустриална реалност на Европа, едновременно доставчици на компоненти за глобални технологични вериги и партньори в чувствителни области като сигурността и отбраната. Много от техните продукти остават невидими за широката публика. Но именно тези невидими технологии стоят зад някои от най-прецизните инструменти и системи, използвани в съвременната икономика.
Зад тази липса на показност обаче стои много сериозен бизнес. Общите приходи на групата за миналата година по думите на Гарчев надхвърлят 100 млн. лв., а компаниите продават своята продукция на над 40 пазара, основно в Европа. „Германия е най-големият партньор на нашата фирма, ние работим най-много с тази страна. Работим с две много големи фирми от бранша, с едната устойчиво, другата – в огромен подем“, уточнява Гарчев.
Той допуска през 2026 г. да има известен спад на приходите поради политически флуктуации и геополитика, но в следващите години очаква устойчив ръст. Носещо ядро в производството ще продължава да генерира устойчиво развитие, инвестициите са сериозни, свързани с нови технологии, които ще доведат до бъдещи по-високи приходи.
Част от инвестициите са свързани с новото партньорство, осъществено през миналата година. И ако досега групата е работила предимно в кооперация с други компании, от края на 2025 г. голяма германска компания влиза като акционер в едно от нейните дружества. След близо две годишни преговори „Карл Цайс Йена ГмбХ“ придоби 31.5% от „Завод за оптика“ АД, осъществено чрез увеличение на капитала. По данни от Търговския регистър инвестицията на германската компания чрез това увеличение на капитала е 6.75 млн. лв. Никой от досегашните акционери не излиза от това дружество, включително Иван Гарчев, което значи, че те запазват своите ангажименти към развитието му.
По думите му, до този момент цялата група се е развивала със собствени усилия. С влизането на този конкретен германски концерн амбицията е в следващите три години да се направят големи инвестиции, които да изведат производството на по-високо технологично ниво. „Нашите интереси не са само във военната сфера, ние искаме да засилим развитието на продукти от медицинската оптика, както и много други цивилни продукти“, допълва той и уточнява, че конкретно в „Завод за оптика“ производството е предназначено предимно за цивилния сектор. А технологии, които са специфични и са насочени към специално производство, се развиват в „Оптикоелектрон“. „В последните пет години направихме много иновации, въведохме нови технологии в сферата на оптиката, които сега ни помагат да продаваме вече и крайни изделия към големи западноевропейски партньори“, казва още Гарчев.
ЧАСТ ОТ ТЕЗИ ИНОВАЦИИ СА ПРЕДСТАВЕНИ И В КРАЯ НА ФЕВРУАРИ НА ENFORCE TAC 2026
едно от важните европейски изложения за сигурност и отбрана, провеждащо се в Нюрнберг, Германия. Там посетителите са проявили голям интерес към иновативни термовизионни решения, високотехнологични оптични компоненти и системи за нощно виждане, представени от компанията. „Всички тези високотехнологични решения са плод на натрупания опит в 55-годишната история на компанията, но и визия за бъдещето“, е мнението на Гарчев.
Освен на европейските пазари, стратегията на компанията включва и бъдещо по-сериозно навлизане на пазарите в Азия, но те все още са силно зависими от по-евтината продукция, идваща от Китай. „Съвременен Китай не е само евтин, а и много качествен, и разполага със страшно голям арсенал от инженери, които правят уникални неща. Време е в Европа да разберем, че ние ще сме догонващите и трябва да правим нещата по най-добрия начин“, смята Гарчев. Същите стоки идват и в Европа, но според него Европейският съюз ще започне да налага малко по-стриктен контрол за стоки от Китай, Русия и други страни, а това ще даде големи възможности за българската компания.
По отношение на представянето на компанията на българския пазар мнението на Гарчев е, че той в последните години е повлиян от войната в Украйна, което за тях не е толкова определящо. „Оптикоелектрон груп“ реализира сделки предимно извън България, на пазари, които нямат общо с войната, която се води в Европа. Бизнесът на компанията е разделен между така наречения хай-енд в оптиката (висококачествена оптика) и класическите изделия, които вървят към оборудването на продукти в страните от бившия Варшавски договор, допълва той.
Компанията е приватизирана през 1999 г. от работническо-мениджърско дружество, от което е част и бащата на Иван, Лука Гарчев. В тези години пазарът на продукция е силно намалял, предприятието е във финансова изолация, без достъп до свежи средства, с около 12 млн. лв. дългове. Постепенно, след реорганизация на производството, дълговете са почти изчистени, компанията е стабилизирана. 55-годишният Иван Гарчев работи в „Оптикоелектрон груп“ от 2005 г., а преди това е мениджър в компания в сметосъбирането в София. „Имах хубава работа, но в един момент разбрах, че не се чувствам достатъчно на място там. Тогава баща ми, който е един от приватизаторите на фирмата, ме покани да дойда да се включа в мениджмънта“, спомня си той.

Когато идва във фирмата, неговата задача е да намери клиенти в Западна Европа. Което според него тогава е много трудно, но благодарение на добрия екип, който има, още в следващата 2006-а вече имат, а през 2007-2008 г. започват да изнасят продукция. „Преди това продавахме само нашите продукти, не сме работили в кооперация с партньор като крайно изделие. Тогава с нашия първи западен партньор разработихме продукт, който бе достатъчно добър и това беше момент, в който започна ренесансът на „Оптикоелектрон“, допълва Гарчев. Компанията е стабилна, вече има възможност да ползва и кредити и продължава да се развива.
Кризата през 2008 г. се отразява сериозно, но за кратко. Тогава най-голямото предизвикателство е как да не освобождават хора. След това, когато отново има поръчки, в компанията имат и хората и много бързо проблемите са преодолени. Следващият кризисен момент по спомените на Гарчев е през 2018 г., която е изключително тежка за „Оптикоелектрон“, особено в частта на военното производство. Тогава в даден момент се работи основно по цивилно производство. „Но пък този момент ни мобилизира да направим нови разработки, които в следващите години успяхме да реализираме“, допълва той.
Една от важните задачи пред мениджмънта на компанията през всички тези години е намирането на качествен квалифициран персонал. Постоянно се организират обучителни програми за подготовка на подходящи кадри за всички производства в групата. „Хората които работят при нас, трябва да са образовани, будни и любопитни. И за щастие, има такива, които са ме изненадали със своята инициативност“, казва Гарчев. И допълва, че добрият български кадър по нищо не се отличава от немския.
ИВАН ГАРЧЕВ ОЩЕ ОТ ТИЙНЕЙДЖЪРСКИТЕ СИ ГОДИНИ ИСКА ДА СЕ ЗАНИМАВА С ТЕХНИКА
и го привличат предметите, свързани с нея, като математика, физика и химия. Страстта му отначало е картингът, а след това и по-големите автомобили. „Автомобилният спорт ми е хоби. Баща ми беше навигатор в 70-те години и по тази линия започнах да карам картинг още в 3-ти клас, дори сам си поправях машините“, разказва той. Страстта му към моторните спортове се вижда и в кабинета му, където почти навсякъде има минимодели на различни марки спортни автомобили.
Той е завършил немската гимназия в Пазарджик, а след това продължава образованието си в Техническия университет, в първия випуск на Факултата за германско инженерно обучение. Това му помага да изкара много практики в Германия, а там пише и дипломната си работа.
Неговата гледна точка е, че във всякакви условия човек може да намери изход от дадена ситуация, стига да вярва в способностите си. Разказва как, докато е в Германия и пише дипломната си работа, му се налага да работи в строителството и да поправя автомобили. Нает е дори на почасова работа да сменя гуми. И докато е на тази работа, един ден се чупи машината за балансиране, а от фирмата, която я ревизира, казват, че тази машина не е в гаранция и няма как да я поправят. Тогава той моли собственика да я погледне и ако може, да я поправи. Преглежда машината, намира проблема и го решава, почиства я добре и успява да я рестартира. „Тогава собственикът на сервиза ме попита дали мога да продавам гуми, а за мен като познавач на автомобилния спорт това не беше предизвикателство. Започнах да продавам в следобедните часове и това ми донесе доста допълнителни приходи“, си спомня Гарчев.
„В тези години ми предлагаха да остана в Германия, но тогава взех едно от най-нестандартните решения и се върнах в България, за което никога не съм съжалявал. Така както не съжалявах, когато напуснах добре платената работа в София и приех предизвикателството да работя в следприватизационния период в „Оптикоелектрон“, спомня си той. И допълва, че много често в трудни моменти се доверява на интуицията си.
Спомня си и случай от преди 15 години, когато компанията е част от изложение. „Служителите ми казаха, че на нашия щанд е дошъл обикновен човек, с каскет, който знае само немски“, разказва Гарчев. Тогава той разговаря с него и разбира, че посетителят е много информиран и задава адекватни въпроси по отношение на представената продукция. Предлага му да дойде в компанията да продължат разговора си. „На следващия ден този човек дойде със съпругата си, поговорихме и всъщност благодарение на него след години се отпуши бизнес за милиони“, допълва той и казва, че понякога е нужен и късмет, но този късмет идва обикновено при най-подготвените.
Отчита, че във времето е правил и грешки, които по думите му често са свързани с предоверяване към определени хора или компании. „Всяка грешка е един добър учител и е важно те да не се повтарят.“
