На 1 юни говорим за децата с усмивка – балони, празници, снимки от детската градина и пожелания за щастливо детство. Но зад всяко щастливо дете стои възрастен, който често балансира между две реалности: да бъде добър родител и да не изглежда като „проблемен служител“.
В България това напрежение има много конкретни лица – детето вдига температура сутринта, от яслата звънят по средата на работния ден, място в детската градина няма, а бабата още работи. Болничният е формално право, но практически риск, а „гъвкавостта“ често зависи не от политика, а от това дали прекият ръководител е разбран човек и….дали си негов човек.
Затова на Деня на детето е непопулярно да поставим един по-неудобен въпрос: кой всъщност подкрепя работещите родители на децата в България?
Данните от проучването „Работа и родителство“ показват, че работещите майки и бащи не търсят специално отношение, нито са капризни в очакванията си. Те търсят нещо много по-просто: работа, която признава реалността. А реалността е, че родителството не започва след 18:00 ч. и не спира, когато служителят отвори служебния лаптоп, влезе в офиса или прекрачи прага на фабриката.
Най-често родителите говорят за гъвкавост, разбиране, финансова сигурност и подкрепа при боледуване на дете. Но зад тези думи стои по-голям проблем: в много организации родителството все още се приема като изцяло лична трудност, която служителят трябва сам да организира, прикрие или компенсира…, а, ако лъже, да не го хванат.
Най-интересното в данните не е просто, че родителите искат повече гъвкавост. Интересното е, че за много от тях гъвкавостта не е преживяна като сигурно право, а като нещо, което трябва да бъде договорено, обяснено или заслужено…нищо, че понякога има утвърдени политики за това. Да, гъвкавостта е въпрос на интерпретация и кой я иска.
Това е много български модел на подкрепа: не система, а лична уговорка. Не ясна процедура, а „питай шефа“. Не култура, а късмет. Ако попаднеш на разбран ръководител, родителството е управляемо. Ако не попаднеш – същите формални права могат да се превърнат в източник на вина, напрежение и страх.
Тук се вижда и голямата разлика между майките и бащите. Мъжете по-често казват, че подкрепа не им липсва или че я получават. Жените много по-често назовават конкретен дефицит – гъвкавост, разбиране, болнични, финансова подкрепа. Това не означава, че бащите не са родители. Означава, че майките по-често са тези, които първи поемат удара, когато детето е болно, когато графикът се срине или когато работният ден трябва да бъде пренареден.
Да го кажем още по-директно: в немалко компании бащинството все още изглежда като плюс към образа на служителя, а майчинството – като потенциален риск за неговата „надеждност“.
Работа и родителство: какво липсва на майките и бащите?
Отговорите на жените и мъжете по въпроса „Каква подкрепа Ви липсва най-много като родител на настоящето Ви работно място?“ показват една обща, но не еднакво преживяна картина. И двата пола говорят за нужда от разбиране, гъвкавост и финансова подкрепа, но го правят с различна сила, различен език и влагат различна емоция.
Най-общо казано: жените описват подкрепата като нещо, което често трябва да бъде извоювано, обяснявано и доказвано, докато мъжете по-често я преживяват като налична или поне като по-слабо проблематична. Това не означава, че мъжете нямат нужди, а означава, че родителството все още влиза в работата по различен начин за майките и бащите.
Общовалидното: и двата пола искат работа, която признава родителството
И при жените, и при мъжете се повтарят няколко общи теми.
Първата е гъвкавостта — гъвкаво работно време, възможност за работа от вкъщи, home офис, по-лесно излизане при непланирана нужда, адаптиране на графика в движение. Това показва, че за родителите гъвкавостта не е „екстра“, а базов инструмент за оцеляване в ежедневието им като родител и служител.
Втората е разбирането — човешко отношение, липса на осъждане, по-малкото подозрение, по-малката нужда от обяснения. Това е особено важна тема, защото показва, че липсата на подкрепа не е само административен проблем. Тя е и културен проблем: дали родителят се чувства нормален служител с реални семейни ангажименти, или човек, който постоянно трябва да се оправдава, нерядко да лъже или прикрива истинските причини.
Третата е финансовата подкрепа — заплата, бонуси, компенсации, социални придобивки, подкрепа при болнични и все по-нарастващи разходи около децата. Родителството се преживява не само като времево натоварване, а и като икономически натиск. Всеки родител го знае.
Голямата разлика: жените говорят за липса, мъжете по-често казват „не ми липсва“
Най-силната разлика е в самия тон на отговорите.
При жените около три от четири отговорили формулират конкретен дефицит. Най-често посочват гъвкавостта — 138 споменавания, следвана почти веднага от разбиране, емпатия и липса на осъждане — 136 споменавания. Следват финансова подкрепа — 93, и болнични/отсъствия при болно дете — 73.
При мъжете картината е друга. Най-голямата група отговори е „не ми липсва подкрепа / получавам подкрепа“ — 117 мъже, или 48,3% от отговорилите. След това идват разбиране и отношение — 55, финансова подкрепа — 25, гъвкавост — 23, детски градини/ясли — 14, и допълнителен отпуск/дни — 11.
Тук изводът е следният: майчинството по-често влиза в конфликт с работата, докато бащинството по-често остава социално „по-удобно“ за организацията.
Все още в много семейства и работни места жените по-често поемат оперативната грижа: болното дете, обажданията от яслата/градината/училището, консултацията с лекаря, поредното внезапното тръгване, честото обяснение към ръководителя без непременно той да е мъж. Затова жените по-често „тестват“ реалната подкрепа на организацията. Мъжете по-често я оценяват като възможност; жените по-често я проверяват в криза.
Най-повторяемите думи и изрази казват повече от самите оплаквания:
При жените най-често се повтарят думи и изрази като „работа“, „време“, „финансова“, „разбиране“, „възможност“, „работно“, „подкрепа“, „детето“, „гъвкаво“, „вкъщи“, „деца“, „офис“. Най-разпознаваемите изрази са „разбиране“, „гъвкаво работно време“, „работа от вкъщи/хоум офис/дистанционна работа“ и „болничен/болнични“.
При мъжете най-често срещаните смислови маркери са „финансова/финансови“, „разбиране“, „градина/градини“, „хоум офис“, „време“, „липса“, както и директни формулировки като „не ми липсва“, „никаква“, „получавам подкрепа“.
Жените говорят през езика на натрупаното напрежение; мъжете — през езика на по-умерената нужда или липсата на проблем.
Разлики според броя деца: повече деца = повече нужда от система
При жените с едно дете водещи са разбиране/човешко отношение и гъвкавост. Това подсказва, че първото дете е момент на сблъсък между новата родителска роля и старата трудова логика: майката тепърва трябва да „преведе“ родителството си на езика на работата.
При жените с две деца водеща става гъвкавостта, следвана от разбиране и финансова подкрепа. Тук проблемът вече изглежда по-практичен: повече деца означава повече логистика, повече непредвидимост и по-голям икономически натиск. При жените с три и повече деца ролята на прекия ръководител става по-видима — вероятно защото при повече деца подкрепата вече не може да бъде случайна или „по изключение“.
При мъжете с едно дете по-силно се вижда темата за разбиране и отношение. При мъжете с две деца най-висок е делът на тези, които казват, че не им липсва подкрепа. При мъжете с три деца делът на гъвкавостта се повишава, макар групата да е малка, за да сме убедени, че винаги е така.
Общият извод е ясен: с увеличаването на броя деца родителството става по-малко „лична организация“ и все повече изисква организационна система.
Откъде идват разликите?
Първо, от неравномерното разпределение на грижата. Жените по-често носят оперативната част на родителството. Това ги поставя в по-чест контакт с границите на работодателската подкрепа.
Второ, от различните очаквания към майката и бащата. Когато майката отсъства заради дете, често това се приема като „очаквано“, но и като професионален риск. Когато бащата го направи, понякога се възприема като „похвално изключение“. Това е скрита неравнопоставеност.
Трето, от културата на присъствието. Много организации още мислят добрия служител като човек, който е физически наличен, видим и непрекъснато достъпен. Родителството нарушава точно тази логика.
Четвърто, от индивидуализирането на проблема. Вместо организацията да има система за заместване, гъвкавост и ясни правила, родителят често трябва сам да „се оправи“. Жените по-често плащат цената на това.
Данните показват, че и майките, и бащите имат нужда от подкрепа, но я преживяват различно. При жените липсата е по-остра, по-честа и по-конкретна. При мъжете често има по-голяма дистанция от проблема, но когато формулират нужда, тя също е свързана с разбиране, гъвкавост и време.
Най-важният извод е, че подкрепата към родителите не трябва да се мисли само като политика „за майки“. Тя трябва да бъде система за родители. Но тази система трябва да отчита, че майките и бащите не влизат в нея от една и съща позиция.
Няколко препоръки, които трябва да си припомняме и след Денят на детето:
- Не трябва да наричаме гъвкавостта придобивка. За родителите тя често е част от работещото решение да са еднакво добри в офиса и вкъщи.
- Ако подкрепата зависи от „разбран ръководител“, това не е политика, а късмет на кой ще попаднеш и дали ще си от избраните. Ако подкрепата зависи от характера или настроението на прекия ръководител, тя не е организационна подкрепа, а по-скоро лотария.
- Болното дете не е извънредна ситуация. То е постоянна част от живота на родителите. Болното дете е и най-бързият тест за истинската култура на една организация.
- Организация, която няма заместник на отсъстваш родител, наказва родителя за това, че има дете.
- Подкрепата към бащите-родители не е бонус към майчинството. Това е просто начин да се намали натискът върху майките.
- Майките не искат специално отношение. Искат работодателят (нерядко и колегите) да признаят реалността, че животът не е само работа, а когато искат да се погрижат за детето си – да не бъдат санкционирани за това.
- Истинският тест за работодателя не е дали има политика, а дали служителят има смелостта да я използва и това да не коства кариерното му развитие;
- В България родителят често не пита дали има право пита дали няма да му се разсърдят.
- Когато всяко отсъствие трябва да се наваксва вечер, това не е гъвкавост. Това е прехвърляне на тежестта.
Отговорите на родителите показват ясно: работещите майки и бащи не търсят специално отношение. Те търсят работна среда, която признава реалността. А реалността е, че децата боледуват, графиците се променят, детските градини не винаги са достъпни, бабите и дядовците (ако ги има) все още работят, а семейният живот не може да бъде „на пауза“ между 9:00 и 18:00 ч.
Денят на детето е добър повод да си припомним, че подкрепата към децата започва много преди подаръците и празничните събития. Тя започва от начина, по който обществото и работодателите подкрепят родителите им. Ако родителят се страхува да вземе болничен, ако работи вечер, за да „компенсира“ грижата през деня, ако гъвкавостта зависи от настроението на ръководителя, тогава проблемът не е в родителя. Проблемът е в организацията на труда. Работещите родители не искат по-малко работа. Искат по-разумна работа. Не искат специален статут. Искат среда, в която детето не се преживява като професионален риск. Затова истинският въпрос не е дали компаниите имат политики за родители. Истинският въпрос е дали тези политики издържат в понеделник сутрин, когато детето е болно, срещата започва след половин час, а родителят трябва да избере между това да бъде добър служител и добър родител.
Добрата организация не кара хората да избират между двете. Тя разбира, че точно там се измерва зрелостта ѝ. Защото родителството не намалява стойността на служителя, но липсата на подкрепа я изтощава.
Ако искате да участвате и подкрепите Милен Великов с анонимно мнение в някое от настоящите изследвания, които прави, линковете към тях са:
https://forms.gle/xfkSet49B8zFzPMK8 – Нагласи към семейство и бъдещо родителство сред хора без деца на възраст 18–49 г.
https://forms.gle/j6ynTD62cxQkoBk98 – Нагласи към семейство и деца сред родители на възраст 18–49 г.
https://forms.gle/5c2Hdk6q9nLSooW8A – Нагласи към семейство и деца в ретроспективна перспектива: изследване сред родители над 50 г.
https://forms.gle/K6NDoKkC8v5aWkHn9 – Житейски път, семейство и лични избори: изследване сред хора над 50 г., които нямат деца
