Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Правителството ще предложи промени в Конституцията, с които да бъдат върнати правомощията на президента свободно да избира служебния министър-председател и състава на служебното правителство. Премиерът Румен Радев обяви инициативата при представянето на раздел „Правосъдие“ от управленската програма на кабинета за периода 2026–2030 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Предложението предвижда връщане към модел, при който държавният глава не е ограничен до определен кръг от кандидати за служебен премиер и има по-голяма свобода при формирането на кабинета. Радев определи действащия механизъм като проблемен и заяви, че в миналото той е довел до риск от блокиране на процедурата.
- В момента Конституцията позволява на президента да избере служебен министър-председател само измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Съставът на правителството се назначава по предложение на избрания кандидат за служебен премиер.
- Ограниченията бяха въведени с конституционните промени, приети от 49-ото Народно събрание през декември 2023 г. Преди тях президентът разполагаше със свободна преценка кого да назначи за служебен министър-председател и кои да бъдат министрите в кабинета.
- Инициативата е част от по-голям пакет конституционни и законодателни промени в съдебната система. Правителството предлага механизъм срещу продължителното функциониране на органи с изтекъл мандат, повече възможности за съдебен контрол върху актовете на ВСС и по-лесно предсрочно освобождаване на негови членове при тежки нарушения.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Ще предложим да се върнат правомощията на президента да може той свободно да избира служебно правителство“, заяви Радев. По думите му сегашната система е довела до ситуации, при които „ръцете на президента са вързани“ и дори е съществувал риск процедурата да бъде блокирана.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Предложението на Радев на практика отваря отново един от най-спорните въпроси от конституционната реформа през 2023 г. Дотогава, при провал на опитите за съставяне на редовно правителство, президентът сам определяше служебния премиер и състава на кабинета.
След измененията свободата на държавния глава беше съществено ограничена. Президентът вече трябва да избира премиера от предварително определен кръг висши държавни длъжности, а предложенията за министрите идват от кандидата за служебен министър-председател.
Текстовете стигнаха и до Конституционния съд. През юли 2024 г. съдът не успя да събере необходимото мнозинство, за да се произнесе по искането за обявяване на промените в чл. 99, ал. 5 за противоконституционни, и затова искането беше отклонено. Така новият механизъм остана в сила.
Самият Конституционен съд отбелязва в мотивите по делото, че с новата уредба е „съществено“ ограничена свободата на държавния глава да определя структурата и състава на служебното правителство. Съдът посочва още, че преди реформата президентът е имал автономия при избора както на служебния премиер, така и на министрите.
Именно към този предишен модел иска да се върне кабинетът на Радев. За целта обаче ще е необходима нова промяна в Конституцията.
ТАНГЕНТА
Връщането на президентските правомощия е само част от по-мащабната заявка на правителството за промени в съдебната система. Министърът на правосъдието Николай Найденов обяви, че кабинетът ще предложи и „отблокиращ механизъм“, който да не допуска органи с изтекли мандати да продължават неограничено да определят управлението на съдебната власт.
Предвиждат се още по-широки възможности за оспорване на актовете на Висшия съдебен съвет, механизми за предсрочно освобождаване на негови членове при тежки или системни нарушения, както и дебат за ролята на следствието и Инспектората към ВСС. Правителството подчертава, че тези промени могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание.
