Брутният външен дълг на България достигна 69.8 млрд. евро в края на юли 2026 г., което е увеличение с 14.6 млрд. евро, или 26.4%, за година. Съотношението му към БВП се повишава до 56.1% спрямо 47.6% година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка. Значителна част от ръста обаче е свързана с технически задължения на БНБ след присъединяването на страната към еврозоната.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Краткосрочният външен дълг се е увеличил повече от два пъти за година, със 109% до 19.36 млрд. евро. Делът му в общия външен дълг достига 27.7% спрямо 16.8% през юли 2025 г.
- Най-голямото изменение идва от Централната банка, чиито външни задължения нарастват от 1.89 млрд. евро до 10.6 млрд. евро. БНБ посочва, че увеличението отразява задължения, свързани с разпределението на евробанкноти в Евросистемата след приемането на еврото от 1 януари 2026 г.
- Външният дълг на сектор „Държавно управление“ достига 18.85 млрд. евро, или 15.1% от БВП. За година той се увеличава с 1.05 млрд. евро, или 5.9%.
- Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар нарастват с 47.8% до 11.4 млрд. евро. При останалите сектори увеличението е значително по-умерено, с 4.1% до 14.84 млрд. евро.
ДОПИРАТЕЛНА
Дългосрочните външни задължения остават по-голямата част от общия дълг и възлизат на 50.45 млрд. евро, или 72.3% от него. За година те са нараснали с 9.7%.
