Константин Иванов, Director of Engineering в Amusnet, за инженерното мислене, вземането на решения под напрежение и защо най-добрите идеи невинаги са най-сложните.
В технологичния бизнес добрите идеи са само началото. Истинското предизвикателство е да прецениш кои от тях си заслужава да развиеш, как да организираш работата на екипа и как да постигнеш резултат в условията на ограничено време и ресурси. Това са и част от предизвикателствата, пред които се изправят участниците в Amusnet Hackathon 2.0. В рамките на 36 часа те трябва да преминат от концепция до работеща игра, като вземат десетки решения, адаптират се към неочаквани ситуации и работят заедно под напрежение. За Константин Иванов, Director of Engineering в Amusnet, този формат е много повече от технологично състезание. Той дава възможност да се видят в действие умения и принципи, които са също толкова важни и в ежедневната работа на инженерните екипи.
В технологичния бизнес идеите често са повече от времето и ресурсите за реализацията им. Какво ни учи един 36-часов хакатон за умението да избираме правилните приоритети?
Според мен най-голямото предизвикателство е да успееш да побереш всичките си страхотни, амбициозни и понякога леко безумни идеи в само 36 часа. Защото идеите обикновено са много, времето никога не стига, а желанието да направиш нещо наистина впечатляващо е огромно.
Това е предизвикателство, което познаваме добре и в реалната работна среда. Невинаги можеш да направиш всичко, което искаш, и невинаги разполагаш с идеалните условия. Важното е да можеш да вземеш правилното решение в конкретния момент и да продължиш напред.
В крайна сметка целта не е просто да имаш работеща игра, а да създадеш нещо, с което се гордееш и което успява да предаде идеята ти на останалите.
Какво отличава силния инженерен екип, когато времето е ограничено, а нещата не вървят по план?
За мен най-силно изпъкват умението да преценяваш реалистично ситуацията, да определяш правилно приоритетите си и най-вече да реагираш бързо, когато нещата не вървят по план.
А на хакатон почти винаги има нещо, което не върви по план.
Можеш да имаш отлични технически умения, но истинският тест идва, когато времето те притиска, появи се неочакван проблем и трябва да намериш решение тук и сега. Това е изключително ценно качество, защото в реалната работна среда често се сблъскваме с подобни ситуации.
Според мен хакатонът позволява да видиш нещо, което трудно може да се оцени чрез стандартна проверка на техническите умения. Той показва не само какво знае един човек, но и как мисли, как взема решения и как работи с останалите в екипа, когато е под напрежение.
Една от задачите на инженерните лидери е да дават посока, без да ограничават инициативността на екипите. Как виждате тази роля в контекста на менторството по време на хакатона?
За мен менторите са един от най-важните елементи на целия хакатон. Те до голяма степен определят атмосферата и усещането, с което участниците ще си тръгнат. Именно затова подборът на правилните хора за тази роля е толкова важен за нас като организатори.
Един добър ментор може да превърне трудния момент в ценен урок, а една объркана идея – в ясна посока. Когато имаш екип, пълен с ентусиазирани хора и десетки идеи, неизбежно идва моментът, в който трябва да избереш по кой път да поемеш. И точно там е ролята на менторите. Не да вземат решението вместо участниците, нито да им дадат готовия отговор, а да им покажат различни гледни точки и да им помогнат сами да стигнат до най-доброто решение.
Какво ви показа първото издание на Amusnet Hackathon за потенциала на технологичната общност в България и защо е важно компаниите да инвестират в подобни инициативи?
Първото издание потвърди нещо, в което винаги сме вярвали. В България има огромен потенциал за подобни събития, но хакатон културата у нас все още не е достатъчно развита. А това е жалко, защото желанието, енергията и талантът на младите хора в IT сектора определено са налице.
За мен това беше едно от най-силните доказателства, че си заслужава да инвестираме време и усилия в организирането на такива инициативи. Хакатоните са много повече от състезания по програмиране. Те създават среда, в която хора със сходни интереси могат да обменят идеи, да експериментират, да учат един от друг и да изграждат професионални контакти. Понякога дори един разговор по време на подобно събитие може да отвори неочаквани възможности за бъдещо развитие.
Именно затова вярвам, че хакатоните заслужават много по-голямо място в технологичната общност у нас. Важно е компаниите да ги развиват не просто като вътрешни инициативи, а като отворени и достъпни събития, които събират хора с различен опит и идеи. Така инвестицията не е само в конкретното събитие, а и в развитието на цялата технологична екосистема.
Когато погледнете отвъд победителите и готовите проекти, в какво виждате най-голямата стойност на Amusnet Hackathon?
Едно от най-ценните неща, които хакатоните дават, е общността. И според мен това е нещо, което често подценяваме. За 36 часа можеш да срещнеш хора, с които иначе пътищата ви може никога да не се пресекат. Талантливи участници от други отбори, опитни професионалисти, ментори и представители на компанията организатор. Тези запознанства могат да се превърнат в бъдещи приятелства, професионални партньорства или дори кариерни възможности. Освен това хакатонът ти дава шанс да покажеш какво можеш в реална среда, а не само на хартия.
Затова вярвам, че най-голямата награда от един хакатон невинаги е тази, която получаваш на сцената. Ако след 36 часа интензивна работа, малко сън и куп предизвикателства участниците си тръгнат с нови знания, нови контакти и желание да се включат отново, значи сме постигнали точно това, заради което организираме Amusnet Hackathon.
