Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Кузман Илиев, икономист, основател на „Кадре“
Централните банки извършват най-мащабния финансово-социален експеримент в човешката история – лихвата като явление не просто да изчезне, а да стане отрицателна. Никога не е имало ситуация, в която кредиторът дава 100 единици заем, за да получи съзнателно при падежа на дълга едва 90, при положение, че просто може да си задържи кеша без да губи пари. Някои търговски банки в Европа вече сложиха и отрицателни лихви по депозитите на гражданите. Нищо чудно и у нас скоро номиналната лихва при по-големите депозити (над 100 хил. евро) да мине под кота 0. Генерално, ниската доходност при депозитите в българската банкова система е чувствително под нивата на инфлация, което означава, че има отрицателна реална доходност – хората губят покупателна сила, докато държат спестяванията си на депозит.
Лихвите и доходността са ниски или отрицателни масово при почти всякакви инструменти или референтни проценти – държавен дълг, депозити, основни лихви и др. Отрицателен доход носят дори ценни книги с падеж от по 30 години, както при немските държавни ценни книги. Нищо чудно, че пенсионни фондове и застрахователи са в отчаяна битка за доходност, а бъдещите пенсионери скърцат ядно със зъби. Ситуацията показва тежка несигурност в системата в съвсем нова и непозната финансова реалност.
Идеите зад действията
Решението на централните банки да направят лихвите нулеви и дори отрицателни след кризата 2007-2009г. почива на кейнсианската теория за помпане на търсенето, като лечение на икономическия застой. Един вид, правим поемането на дълг безплатно, дори печелившо, само по себе си, начинание и така кръгооборотът на харчлъка върти безспирно. Идеята дори не е на английския лорд, а на неговия предтеча Силвио Гезел и отдавна е оборена от силните икономисти още навремето.
Настоящето винаги е с премия спрямо бъдещето, което априорно е несигурно и неясно. Следователно един лев днес винаги ще бъде повече от един лев утре. Лихвата е по-скоро категория на действието и природата на човека (не само във финансите), ерго не може просто да бъде изтрита за удоволствие на паричните власти. По същата логика, производствените фактори са оскъдни и за да се откаже някой от потреблението им тук и сега, трябва да бъде възнаграден в бъдеще с лихва. Иначе няма да има спестявания, а оттам изчезват и инвестиции в производствени мощности и веществен капитал.
Евтиният популизъм днес гласи: отрицателните лихви са чудесна ситуация за онеправданите длъжници, а кредиторите ще понесат загубата. Въпросът е, че в наши дни истинските кредитори са спестителите от средната класа, а големите длъжници – мощните корпорации, ползващи евтиния дълг за дейността си плюс разточителните правителства, отказващи да правят болезнени реформи. Неудобната истината е, че средата на отрицателни лихви е неестествена и води до хаос, а учебниците по финанси и икономика немеят за възможните последствия от начинанието.
Как се стигна дотук?
След предходната криза централните банки смъкнаха основните си лихви до нула и това генерално е така и до днес – с едва забележими и плахи покачвания тук-там, последвани от бързи отстъпления. Проблемът бе, че въпреки изобилния паричен ресурс, налят в търговските банки, кредитното кранче така и не се отвори за реалния бизнес така, както се очакваше. Технически погледнато търговските банки, невиждайки смислени проекти и с оглед на горещите картофи в балансите си, дълго време не кредитираха “достатъчно” реалната икономика. Трезорите удобно и рентабилно паркираха на “сигурен депозит” обратно в централната банка огромни суми пари. По тази причина паричните власти масово въведоха отрицателна наказателна лихва, като форма на порицание за частните банки, което да ги стимулира за експанзия на кредитите към бизнеси, домакинства и правителства, вместо кешът да стои неизползван на сметка в централната банка – ужасът на глобалната парична политика.
Какво предизвиква отрицателната лихва/доходност?
На няколко пъти Европейската централна банка намали лихвата по депозитите при нея за търговските банки и сега тя е минус 0.5%. (Идентична е ситуацията и в българския случай.) Всъщност всичко до тази долна граница е чиста печалба за финансовите посредници в лицето на банките. При безплатно рефинансиране от централната банка в еврозоната, дори покупката на инструмент, носещ например 0.4% доход, е икономически смислен ход, в сравнение с връщане на парите към наказателен депозит с по-ниска лихва обратно при централните банкери.
Друга причина за отрицателната лихва/доходност е очакването за капиталова печалба. Да, ако купиш дългова ценна книга с отрицателна доходност и я държиш до падеж, ще загубиш пари. Но защо да я държиш до края, след като централните банки наливат трилиони, купувайки всякакъв дълг – държавен, а и корпоративен. По този начин те вдигат цената на инструмента, а този, който го е купил на по-ниски ценови нива и го продаде впоследствие печели от разликата в цената. Това е чиста проба спекула, базирана на очакванията, че ще се появи някой, който да купи дори токсичните активи в балансите на финансовите посредници – перфектна рецепта за морален риск.
Трети мотив за покупка на финансов инструмент с отрицателен доход е страхът за банковата система. След “подстрижката” на кипърските депозити над 100 хил. евро при банковата паника там, заможните хора вече желаят да запазят капитала, вместо да получат доход от него, дори това да подяде главницата на сумата им. За тях е по-добре да загубят малко пари, купувайки считан за сигурен немски държавен дълг с отрицателна доходност, пред това срещу парите си да получат акции от фалирала банка, както гласи новата рецепта за „спасяване отвътре“ в еврозоната.
Очакванията за дефлация също може да катализират подобен инвестиционен ход. При дефлация от минус 1% и реализирана доходност от минус 0.9% също има реална положителна доходност от инвестицията. А с основателните тревоги за предстояща криза и свиване на паричното предлагане, независимо от печатането на пари, този сценарий също е реален.
За скептиците за дълголетието на еврозоната покупката на немските държавни облигации е застраховка, че при разпад на паричния съюз ще им се плати в стабилни германски марки, а не в халтави френски франкове, да речем.
Основният фактор за отрицателните лихви при финансовите инструменти са самите централни банки. Именно те купуват такива ценни книги за трилиони, вдигайки цената и натискайки доходността им – един вид национализиране на кривата на доходността по всички финансови инструменти и лихвени проценти и натискането й силно надолу. Печеливши са широкопръстите правителства, които днес затъват с лекота в дълг, ясно съзнавайки че сметката ще плаща някой друг утре.
Задълженията по Базел 3 за поддържане на капитал от страна на банките също фаворизира спада на цената на финансиране (доходността) на правителствата. Банките просто не трябва да заделят капиталови буфери срещу държавен дълг, което ги прави по-рентабилни. Затова и купуват приоритетно именно него. Това упражнение се нарича “финансова репресия” и насочва спестяванията преимуществено към държавните хазни. Губи частният сектор, а ефектът е изтласкване на частните в полза на държавните стопански субекти (crowding out).
Ситуацията днес
Свидетели сме на гигантски финансов плановизъм, в който централните банки имат последната дума чии проекти ще са финансирани и кои лихви да са надолу, независимо от пазарните процеси и възможните изкривявания в цените на финансовите пазари. Над 15 трлн. евро публичен дълг днес е негативна територия като доход и евентуално покачване на лихвите и обезценка на държавните книги значат кошмарни проблеми и декапитализация за държателите му – банки, застрахователи и пенсионни фондове. Ниските лихви удариха и маржовете на печалба на търговските банки, които неизбежно са относително по-рискови в работата си в глад за доходност и пазарен дял. Съответно те масово прехвърлят бремето на отрицателните лихви върху клиентите си.
Ефектите върху всички нас
Отрицателната доходност наказва спестителите, отлагащи текущото удоволствие и фаворизира поемането на дълг и спекулата. За сметка на здравата работа и спестовността като културни ценности, водещи до просперитет, лесното трупане на дълг и потреблението тук и сега се превръщат в култ и модел на финансово поведение. Дългосрочно това значи по-малко реални нетни спестявания, а оттам и спад в инвестициите и икономическия подем, следователно декапитализация на икономиката. А повсеместното обедняване и стопяването на реалните доходи неизменно исторически водят и до удар по цивилизацията или т. нар. процес по децивилизация.
