Бъдещето на енергията? Търговията знае
Светът се електрифицира, а производството на ток от ВЕИ расте главоломно, следователно глобалната икономика лесно може бързо и изцяло да се декарбонизира – това е мантрата на деня. Някои добавят към тази рецепта и ядрената енергия.
Реалността обаче отчита, че една суровина, продукт или услуга може да бъде в основата на съвременния свят само ако с нея се търгува глобално. Тогава можем да имаме „перфектен“ пазар, в който безчет доставчици и потребители правят сделки и задоволяват търсенето във всяка точка на планетата. Само този пазар може да гарантира сравнително стабилни цени във времето и пространството. А достъпът до все по-изобилна, надеждна, евтина и чиста енергия, който може да осигури глобалната търговия, е жизненоважен за развитието на цивилизацията.
Нека хвърлим поглед назад. През почти цялата човешка история мускулната сила е основен енергиен източник, поради което начинът някой да подобри качеството си на живот минава през ограбване на труда на хиляди други. Масовата бедност и робството са логично следствие. Залавянето и търговията с роби са еквивалент на съвременния добив, складиране, пренос и потребление на енергия.
Индустриалната революция променя фундаментално света – човек успява да овладее енергията на въглищата и чрез различни изобретения, включително електричеството, получава много повече работа. Това повишава толкова достъпа до енергия, че робството, използването на горите за топлина и китовата мас за светлина стават икономически безсмислени. Да, „мръсните“ въглища и търговията с тях са в основата на най-голямата стъпка към по-справедлив и зелен свят.
След тях на сцената излиза нефтът и днес той е основният двигател на света. Нефтът има почти два пъти по-висока енергийна плътност от въглищата. Най-важното му предимство обаче е в удобството за складиране и пренос. Не случайно той формира около 67% от трансграничната търговия с енергия. Нефтът се явява както родител, така и дете на глобализацията – осигурява енергията за преноса на стоки по света, а ръстът на търговията пък е най-големият потребител за самия нефт.
Много хора вярват, че електричеството скоро ще му отнеме короната. Първата електроцентрала стартира работа преди 140 години, но днес делът на електричеството в крайното енергийно потребление на световно ниво е само 20% и едва крета нагоре. В развити страни като Дания и Австрия стои на 18-19% от 1990 насам. За това има много причини. Тъй като няма ефективен начин да се складира и пренася надалеч – токът е вързан към жицата, а загубите са функция на разстоянието – електричеството е и ще си остане локална стока, което води до разлики в цената му от над 10 пъти. Енергията, складирана в един килограм нефт, е около 15 пъти повече от тази в килограм батерии на Тесла. Резултатът е логичен – електричеството заема само 0.5% от световната търговия с енергия.
А ще се промени ли нещо през следващите 10 – 15 години? Да, данните показват, че природният газ идва на власт. След 2015 потреблението му расте с 3.6%, а износът на втечнен газ – средно с 8.5% на година. През 2019 ръстовете ще са още по-големи. Газът завладява планетата, защото е чист, надежден, ефективен, отделя по-малко парникови емисии и намира директно приложение навсякъде – електричество, отопление, транспорт, индустрия. Докато бе вързан към тръбите, нямаше потенциал за глобална търговия, но днес кораби, влакове, камиони и инсталации за втечняване и регазификация, които я правят възможна, никнат като гъби след дъжд.
Далечното бъдеще може и да принадлежи на батериите, водорода или термоядрения синтез – никой не може да знае. Дотогава обаче търговията казва, че идва времето на газа. А тя не греши, защото е безпристрастна и се основава на реално човешко поведение, не на мечти и обещания.
