В повечето страни икономическата рецесията започна още в началото на годината. България е изключение, тъй като януари и февруари бяха със силна положителна тенденция и появата на коронавируса през март не успя да докара първото тримесечие до спад. Така че България навлезе в рецесия със закъснение и това се случи през второто тримесечие на 2020 г.

Икономическият спад на България през второто тримесечие е 8.5% на годишна основа – което е най-сериозният спад на икономиката от повече от 20 години насам. Но въпреки това в сравнителен план това не е особено лош резултат. Някои от най-големите европейски икономики отчитат спад от около 20%, а средният спад в Европейския съюз е около 15%.
С други думи, България беше ударена от кризата по-късно и рецесията не е от най-силните в Европа. Всичко това е хубаво, но вече е минало, а трябва да мислим за бъдещето. Сега вече сме във фаза на възстановяване и най-важният въпрос е кога ще се възстановим.
Ще започна с малко предистория. През 2008 г. България постигна връх и отчете най-високото си предкризисно ниво на икономическо развитие, като най-успешно беше последното тримесечие на годината. След това през 2009 г. започна икономическа криза – спадът не беше много дълъг, само няколко тримесечия, но възстановяването отне доста време. По-точно бяха необходими 22 тримесечия, за да се върне икономиката до предкризисното ниво. Това са цели пет години и половина! Толкова ни бяха нужни за пълно възстановяване от предишната криза.
КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ ОТНЕМЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ТОЗИ ПЪТ? НА ТОЗИ ВЪПРОС СЕ ОПИТВАТ ДА НИ ОТГОВОРЯТ НЯКОЛКО ПРОГНОЗИ ОТ АВТОРИТЕТНИ ИНСТИТУЦИИ
Европейската комисия публикува през юли своята икономическа прогноза, включително прогнози за всички страни от Европейския съюз. Разбира се, всички медии цитираха очакваните числа, но като цяло никой не забеляза една малка обобщаваща графика, която показва кои страни ще се възстановят най-бързо от икономическата криза. Според тази графика в края на 2021 г. почти всички европейски страни все още ще са далеч от предкризисните нива, но има пет изключения – пет страни ще се възстановят от кризата още в края на 2021 г. Това са България, Литва, Латвия, Полша и Германия (в този ред). В тези страни икономиката през последното тримесечие на 2021 г. ще произвежда повече, отколкото в края на 2019 г. България е на първо място, т.е. страната ни ще отчете най-бързо възстановяване.
На 1 октомври беше публикувана прогнозата на Европейката банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тя не покрива съвсем същите страни, но са включени страните от Централна и Източна Европа и балтийските страни, така че и България също присъства. Най-интересното е, че прогнозата на ЕБВР като цяло съвпада с прогнозата на Европейската комисия за България – а именно, че България ще се възстанови до предкризисните нива в последното тримесечие на 2021 г. В същото тримесечие ще се възстановят също така Естония и Латвия, като само Литва ще се възстанови по-рано, през второто тримесечие на 2021 г. Отново, България е сред водещите страни по най-бързо възстановяване в ЕС.
Отново през октомври своята прогноза за света и за България публикува и Международният валутен фонд. Институцията очаква България да отчете 4% спад през 2020 г., последван от 4.1% икономически растеж през 2021 г. – това означава практически пълно възстановяване още през 2021 г. спрямо нивото от 2019 г.
Няколко дни по-късно през октомври беше публикувана и прогнозата на Българската народна банка. Централната банка очаква плавно възстановяване на икономическата активност, като БВП се очаква да нарасне съответно с 4.0% и 3.8% през 2021 и 2022 г. Според прогнозата на БНБ икономическата активност ще достигне нивото си от преди пандемията около средата на 2022 г. Две други скорошни прогнози са близки до БНБ, макар и с други числа – Световната банка и Министерството на финансите също очакват възстановяване на България някъде през 2022 г., вероятно към средата на годината.
РЕАЛНО, НА ТОЗИ ЕТАП ИМА ДВА ВЪЗГЛЕДА – ЕДИНИЯТ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ВЪЗСТАНОВИ ОЩЕ В КРАЯ НА 2021 Г., А ДРУГИЯТ ЗАЛАГА НА СРЕДАТА НА 2022 Г.
Но и двата предвиждат доста по-бързо възстановяване отколкото в предишната криза.
