Killing me softly
Приключването на отношения никога не е лесно, нито приятно занимание. Дали раздялата ще е между двама души или между служител и работодател, преживяването е травматично и за двете страни. И макар да има термин „взаимно съгласие“, инициаторът е само един.

Корона кризата предизвика вълна от съкращения както в секторите, които пряко пострадаха, така и в техните доставчици по веригата. След отдръпването на това икономическо цунами през лятото, през есента се вижда надигането на нова вълна от съкращения. Българската икономика познава вече три големи кампании на освобождаване на служители – през 90-те, при колапса на социалистическата икономика и нескопосаното преминаване към капиталистически модел, през 2008–2009 г. и настоящата.
При първата цели предприятия фалираха; ключови до момента икономически сектори (като металургия, минна индустрия, земеделие) се свиха многократно. Икономическата криза доведе и до демографска – цели райони се обезлюдиха; хората мигрираха към големите градове или потърсиха препитание в чужбина. Вероятно от трите икономически кризи – тази на прехода, финансовата глобална рецесия през 90-те и актуалната ситуация, икономическият шок през 90-те доведе до най-голямо бедствие в психическо отношение. Тоталната сигурност, която внушаваше комунистическата идеология, беше напълно срината. За разлика от настоящата ситуация хората не можеха да погледнат назад в миналото и да потърсят там информация как се развиват такива икономически кризи и какво ги очаква.
Трусът тогава разтърси основно поколението, родено през 40-те и 50-те години, докато корона кризата има влияние върху няколко поколения активно работещи със съвсем различни ценности и мотиватори за работа. Всяко едно от тях по различен начин би преживяло евентуална загуба на работното място, но в психическо отношение този преход е по-лек, отколкото е било през 90-те.
Защо?
- На първо място, вече има създадена нагласа, че работата не е нищо постоянно. Средната продължителност на задържане на едно работно място е близо три години, като за различните поколения тoзи период варира. За милениалите например е само между една и две години. Приема се, че кариерата има свое темпо и се води от възможности и лични мотиватори. Вече може рязко да промениш посоката – нужно е само кратко интензивно обучение по професията.
- На второ място, социалната система (въпреки своите пробойни) е по-приятелски настроена към служителите, отколкото към работодателите. Съкратените служители имат право на обезщетения, които варират между и 9 и 74 лв. на ден в продължение на период между 4 и 12 месеца (в зависимост от периода на заетост преди това).
- На трето място е факторът „работодателска марка“. В настоящата криза работодателите са много по-внимателни в раздялата със своите служители. Условията се договарят в „дух на сътрудничество“, крайните изпълнения са изключение и те се развиват в предприятия, в които няма установени трудовоправни отношения или те са сключени на нереална работна заплата, далеч под нивото на възнаграждение.
В компаниите с добри HR практики и социална отговорност на освободените служители се предлагат програми, които включват психологически и кариерни консултации на останалия без работа служител, така че той да премине през този период социално и психологически подкрепен.
Настоящата ситуация беше предхождана от период на дефицит на работна ръка. Качествените кадри бяха вече обект на спекула – количествено те бяха малко за нуждите на трудовия пазар и с изкуствено завишена цена. Сега работодателите предпочитат да запазят добрите отношения със своите служители и при последващо бързо възстановяване на икономиката да имат моралното право да ги поканят отново на работа. Така този модел на „нежна раздяла“ е благоприятен и за двете страни.