Американската трагедия на Тони Шей

Когато бизнес иконата си отиде, въпросите започнаха да се трупат. Отговорите, изглежда, се крият в еска­лация по време на пандемията, когато той се обръща към наркотиците и отбягва старите си приятели.

През август, малко след като Тони Шей – легендар­ният предприемач зад Zappos, се мести в Парк сити, щата Юта, той с нетърпение очаква посетителка: пе­вицата Jewel. Дългогодишните приятели първоначално се срещат на острова на Ричард Брансън. Шей, който изкупува имоти около планинския Парк сити, планира да я развежда през цялата следваща седмица.

Скоро след като пристига, Jewel свири частен акус­тичен сет за около 50 от жителите на общността, която Шей е изградил в центъра на Лас Вегас. По ду­мите на един от гостите това трябва да бъде маги­чески момент – номинираната за „Грами“ певица, сед­нала пред камината с изглед към планинските масиви на Уасач.

Но ден по-късно Jewel изненадващо си тръгва. Малко по-късно певицата изпраща на Шей писмо по FedEx, понеже той е отказал да използва имейли и съобщения като част от прочистването си от дигиталното.

„Ще бъда пряма – пише тя в писмото, което по-късно е споделено с Forbes. – Трябва да ти кажа: не смятам, че си в добро психическо състояние. Мисля, че използваш прекалено много наркотици, които те карат да се оттегляш от света.“ И продължава: „Хората, с които се обграждаш, са или слепи, или участници в опитите ти да се самоубиеш.“

На 27 ноември в ранните часове на утрото след Деня на благодарността Шей почина от раните си след пожар в къщата му в Кънектикът, където прекарва празниците. Той бе едва на 46 години.

В дните оттогава вълната от съболезнования надминава кончината на всеки бизнес лидер, откакто Стив Джобс почина преди десетилетие. От Бил Клинтън до Иванка Тръмп и Джеф Безос, хиляди хора споделят спомени, снимки и видеа с много обичан човек, за да съхранят спомена за технологичен предприемач, който остави следа не само у своите колеги, но и у подчинените си, у дори напълно непознатите, всеки от които разказва истории за невероятната му щедрост, човечност и поглед върху живота.

Обобщени, спомените за Шей разказват история за човек, чиято цел в живота е да създава радост в различни форми. Като пионер в Zappos, където идеята за клиента винаги е на първо място и връщането на стоки е без никакви въпроси, Шей може би има по-голям ефект върху онлайн търговията от всеки друг освен самия Джеф Безос. Като инвестира 350 млн. долара в центъра на Лас Вегас, той старателно превърна опасната част на града в хъб за изкуство, култура и технологии с квартал от каравани 86Airstream. В една от тях Шей живее години наред. Като бизнес евангелист заглавието на бестселъра му на първо място в класацията на New York Times за 2010 г. казваше всичко – „Доставки на щастие: пътят към печалбите, страстта и целите“.

Но докато доставя директно (десетки хиляди) и индиректно (милиони) усмивки по лицата на други хора, Шей тайно се бори с психически проблеми и зависимости. Forbes интервюира повече от 20 от най-близките му приятели и колеги през последните дни, всеки от които се опитваше да превъзмогне мисълта, че едно от най-големите светила се сблъска с такъв мрачен край.

Една дума обобщава техните разкази: трагедия. Според приятелите и семейството му личните проблеми на Шей са станали дори по-тежки през последната година, особено след като COVID-19 забави непрестанното темпо, с което той работеше. Според множество запознати Шей, който винаги е пиел много, залитнал и към честа употреба на наркотици, особено азотен оксид. Приятели споменават и битки за психическото здраве. Шей често се бори с безсъние и самота – състояния, които подхранват търсенето му на смисъл и страст в живота. През август стана ясно, че той се е „пенсионирал“ от компанията, която е издигнал и която Amazon му позволи да управлява почти напълно автономно, откакто купи Zappos за 1.2 млрд. долара през 2009 г.

Приятелите и семейството му осъзнават назряващата криза и през последните месеци се опитват да му помогнат да спре.

Вместо това Шей бяга в Парк сити, където бързо се заобикаля с лакеи, но плаща за тази привилегия прескъпо. С общо състояние, което Forbes наскоро изчисли на поне 700 млн. долара, предложението на Шей е просто: той ще удвои най-високата заплата, която някога са получавали. А лакеите трябва само да се преместят в Парк сити с него и „да бъдат щастливи“. Това твърдят двама източници, които са прекарали последните месеци на Шей с него в Юта. „В крайна сметка кралят беше гол, а лакеите дори не обелиха и шибана дума“, разказва негов близък приятел, който опитва да организира една от спасителните интервенции с помощта на семейството на Шей. „Те приеха сделка от някого, който очевидно беше болен.“ Лакеите поощряват и злоупотребата му с наркотици или негласно, или активно.

ТОЙ ПОМОГНА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ТОЛКОВА ЧОВЕШКИ ВРЪЗКИ И РАДОСТ И ВСЕ ПАК У НЕГО ИМАШЕ ПРАЗНИНА. БЕШЕ МУ ТРУДНО ДА ОСТАНЕ САМ

В крайна сметка това може би е бил фа­тален недостатък. „Когато се огледаш и осъзнаеш, че всеки човек наоколо е на запла­та при теб, тогава си в беда“, пише Jewel в онова писмо от август (представител на пе­вицата отказа коментар). „Загазил си, Тони.“

Израснал в Сан Франциско, син на тай­вански имигранти и най-голямото от три момчета, Шей наследява от родителите си умението да решава проблеми ефективно (баща му е инженер-химик) и със съпричаст­ност (майка му работи в социалните служ­би), които ще се превърнат в негова запазе­на марка.

В „Харвард“ той специализира компютър­ни науки, но големият му пробив идва, след като придобива правата да продава пица в общежитието си, понеже един от най-добри­те му клиенти е Алфред Лин, който става и най-добрият му приятел и бизнес парт­ньор. През 1996 г., скоро след като завършва, двамата стартират LinkExchange – една от първите големи дигитални мрежи за реклама, като Шей става CEO. Две години по-късно, на 24 години, той продава компанията си на Microsoft за 265 млн. долара. „Ти никога не виждаше предизвикателства, а само възмож­ности“, пише Лин в прочувственото си „по­следно писмо“ до Шей.

Шей и Лин започват венчър капиталов фонд, който да инвестира в идеи. Превръ­щат стара автокъща в инкубатор за стар­тъпи с джакузи и аудиосистема за партита с DJ. Тогава предприемачът Ник Суинмърн ос­тавя съобщение на гласовата поща на Шей с предложение да стартират онлайн магазин за обувки – по онова време идеята, че кли­енти биха купили нещо, което никога не са виждали, пробвали и дори не знаят дали ще им стои добре, е напълно откачена.

ShoeSite, по-късно прекръстен на Zappos, се превръща в най-важната част от кари­ерата на Шей, защото той в крайна смет­ка инвестира и по-късно взима контрола над компанията. Още от началото дава да се разбере, че не продават просто обувки. През 2005 г. Шей изпраща имейл на служителите си, в който ги моли да кажат каква е целта на компанията. Резултатите са серия от ценности, които очертават пътя на Zappos, включително оценяването на личностните характеристики на служителите вместо тяхната позиция. Основното качество, което търсят, е страстта. „Гонете визия­та – казва Шей пред Forbes през 2008 г. – Па­рите и печалбите сами ще дойдат.“

Подобна корпоративна култура тогава е почти нечувана, но сработва – хората купу­ват обувки от Zappos. Компанията се раз­раства с невероятна скорост и достига до продажби на стойност 252 млн. долара през 2005 г., като междувременно се премества от залива на Сан Франциско в Лас Вегас.

Amazon, който по това време тепърва се превръща от интернет книжарница в „ма­газин за всичко“, прави предложение да купи Zappos през същата година. Когато прегово­рите пропадат, Amazon стартира собствена платформа за продажба на обувки, за да се превърне в конкурент. Но през 2009 г. Шей се съгласява да продаде компанията си за 1.2 млрд. долара в акции и остава начело.

Джеф Безос не се намесва в управлението на Zappos и вместо това следва уроците на Шей по лидерство. „Джеф смяташе, че ако Zappos прави нещо, от което той може да се поучи, това нещо би имало 25 пъти по-го­лям ефект върху Amazon“, разказва Фред Мослър, бивш директор в Zappos, който е присъствал на срещите с Безос.

А Шей на свой ред се опитва да увеличи въздействието си върху света. Тогава пише и световноизвестния си договор със служи­телите. Експериментира с революционна – някои дори биха я нарекли анархична – версия на мениджмънт философията за „холакра­ция“, в която никой в Zappos не отговаря пред никого и не носи титла и позиция. (Тя не сработва: един от всеки седем служители продава дела си и напуска.) И започва да по­лага усилия да превърне центъра на Лас Вегас в своето утопично платно и така привлича вниманието на целия свят.

„Не му пукаше за обувките – смята Мос­лър. – Целта на Тони беше да подобри чове­чеството.“

Едно нещо остава постоянно в добрите години на Шей: тези, които навлизат в ор­битата на влиянието му, остават промене­ни. Кати Брукс, бивша журналистка, веднъж интервюира Шей за своя подкаст. Години по-късно тя се натъква на него на конфе­ренция и му се оплаква, че се усеща сякаш няма цел или посока. Той я кани във Вегас и я моли да доведе и кучето си. „Той ми даде куража да скоча“, разказва Брукс. С помощта на Шей тя пише бизнес план на салфетка. „В момента съм в света на бизнеса… Тогава това беше паркинг, а сега е свеж парк за ку­чета на 840 квадратни метра.“

Множество подобни истории се чуват във Вегас. Той се обгражда с хора, които искат да променят, да градят и да се за­бавляват. Купоните са почти постоянни и Шей дори има коктейл на свое име – шото­ве италиански алкохол Fernet, които той пие по всяко време.

Но неговата рожба има и тъмна страна. За 18 месеца между 2013 и 2014 г. трима създа­тели на стартъпи в неговия утопичен квар­тал във Вегас се самоубиват. Някои смятат, че кончината им е свързана с напрежението да бъдат винаги иновативни. Шей успокоява, че самоубийствата не са повече, отколко­то в останалата част на града. „Всеки друг щеше да бъде сметнат за безчувствен или дори за социопат… Той се опитваше да осъз­нае самоубийствата чрез данните – разказ­ва Пол Брадли Кар, журналист, който става един от близките приятели на Шей. – Смя­там, че Тони виждаше щастието като проблем, който трябва да се разреши, като алго­ритъм, който да разгадае.“

Към края на 2014 г. Шей се оттегля от ръководството на своя Downtown Project в Лас Вегас и се мести в апартамент в парка от каравани Airstream, където има собстве­на сцена, окъпана от LED светлини, и ал­пака, която се разхожда свободно. Тук праз­ненствата не са непрестанни, а тълпата от мислители, криейтиви и предприемачи, които търсят Шей за съвети, смесва алко­лоха и наркотиците. Той продължава да е на­чело на Zappos, докато култивира имиджа на гуру, който купонясва яко, без значение дали говори на срещи с Бил Клинтън, или е на приключение на Burning Man.

През този период много от ранните съ­ратници на Шей осъзнават, че пътищата им започват да се раздалечават. „Всеки един от нас трябваше да признае, че напоследък не сме се виждали – казва един венчър капита­лист, който го познава от повече от десе­тилетие. – И дори да се видим в TED, той винаги пропускаше лекциите и беше дома­кин на афтърпартитата. А ние обикновено бяхме по леглата в 9:30.“

Ник Суинмърн, чиято идея Шей трансформира в Zappos, казва, че не са говори­ли повече от година. Двамата сякаш имат коренно различна представа за щастието – усещане, което изпитват и няколко от по-близките приятели на Шей. Те са женени и имат деца, а той е останал изключително богат ерген. „Каза ми, че приятелите му се подмладяват все повече – пише Суинмърн в пост. – Той звучеше развълнуван от това.“

Точно преди COVID-19 пандемията Шей посещава филмовия фестивал „Сънданс“ в Парк сити, Юта, и решава да пресъздаде зрънце от вегаската си утопия там.

ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ТРЯБВАШЕ ДА ПРИЗНАЕ, ЧЕ НАПОСЛЕДЪК НЕ СМЕ СЕ ВИЖДАЛИ. И ДОРИ ДА СЕ ВИДИМ В TED, ТОЙ ВИНАГИ ПРОПУСКАШЕ ЛЕКЦИИТЕ И БЕШЕ ДОМАКИН НА АФТЪРПАРТИТАТА. А НИЕ ОБИКНОВЕНО БЯХМЕ ПО ЛЕГЛАТА В 9:30

От март Шей плаща 18 млн. долара за девет имота в градчето, което се е пре­върнало от миньорско в скиорско. През про­летта той разделя времето си между Лас Вегас и Парк сити, и, изглежда, се мести напълно в Парк сити през лятото. Тогава започва да предлага и удвояването на най-ви­соката заплата, за да се преместят с него и членовете на кръга му.

Много дългогодишни приятели на Шей за­явяват пред Forbes, че изведнъж осъзнават, че не могат да се свържат с него. Кар казва, че той и Шей били планирали пътешествие из Америка тази година, но така и не успява да говори с него. „Той така и не ми отгово­ри. Това беше притеснително“, обяснява Кар.

Шей може да посочи своя дигитален де­токс като оправдание за изненадващото самоналожено отшелничество, въпреки че сега то изглежда като удобно оправдание, за да избягва онези като Jewel, които не биха одобрили новата му фаза. Според Джъстин Уенигър, изпълнителен директор на музикал­ния фестивал Life is Beautiful, който му гос­тува през лятото, Шей започва да се фо­кусира върху биохакинга – практика, която има за цел да промени функциите на тяло­то, включително с ледени бани и тичане в снега.

Kогато Шей става по-нестабилен, той започва да използва повече от т.нар. whippets – вдишва азотен оксид от флакони, подобни на тези с бита сметана. Това е наркотик, който обикновено използват отегчените за­можни тийнейджъри. „Смятам, че използ­ваше азотен оксид, защото е дисоциативен наркотик – казва един от приятелите на Шей, запознат със зависимостите му. – Така не трябва да се изправиш пред реалността.“ По време на поход в Парк сити Шей прекарва цялата разходка бос и непрестанно вдишва азотен оксид, по думите на един от хората с него.

Jewel е сред малкото близки, които изра­зяват тревогите си в лицето на Шей. „Ако светът може да види как живееш, няма да види тех гуру, ще види пристратено към дрогата клише. И това не е нещо, с което искаш да останеш в историята – пише тя в писмото си. – Тялото ти не може да поеме липсата на сън. И количеството азотен оксид, което приемаш, е неестествено. Не можеш да хакнеш съня и не можеш да над­хитриш природата.“ Певицата добавя, че Шей рискува да прекрачи границата „между ексцентричността и чистата лудост“.

До август той е извън Zappos след пове­че от 20 години начело. От Amazon твър­дят, че не са го изгонили, въпреки слуховете. „Тони реши да се пенсионира от CEO поста в Zappos. Не е вярно, че е бил молен да се оттегли“, твърди Джаси Андерсън, говори­тел на Amazon.

Дори и да са го направили, е трудно да ги виниш. „Накрая той беше напълно откъснат от реалността“, разказва дългогодишен директор на Zappos, който продължава да е в компанията.

В 3:34 часа сутринта на 18 ноември пожарникари пристигат в горящ дом в Ню Лондон, Кънектикът, който Шей, щедър до последния си миг, е откупил от бившата си колежка от Zappos Рейчъл Браун, с която поддържа близък контакт. (Тя отказа да даде коментар.) Докато няколко души бягат от къщата, Шей, по разкази на очевидци, се бил заключил случайно или нарочно в складовата част. Той умира девет дни по-късно от това, което патоанатомите определят като „усложнения в резултат на вдишване на пушек“. Причината за пожара все още се разследва.

Не изглежда, че Тони Шей – човекът, който вдъхнови милиони с жаждата си за живот, е имал намерение да умре. Патоанатомите определиха кончината му като инцидент. А през последните дни семейството му откри, че въпреки състоянието му от повече от половин милиард долара той не е оставил завещание.

По много начини Шей може да се смята за поредната жертва на COVID-19. Вирусът просто е ускорил някои от тежките му душевни битки.

„Всички сме толкова благодарни за огромната любов и уважение, които хиляди хора изразиха, след като Тони си отиде – казва баща му Ричард в писмо за Forbes. – Няма човешко същество, което да не се влюби в човечността на Тони, затова сърцето на толкова много хора беше разбито.“

Jewel повтори тези думи във видео за Шей, което пусна в социалните мрежи. „Когато целият свят е безнадеждна каша, а капките дъжд падат около нас, раят отваря магически път.“ И докато пее, сълзи се стичат по лицето ѝ.