Cupffee: Чаша емоция, моля!

„Момче, ако знаеш Lavazza колко пари е похарчила, за да направи продукт като твоя, ще паднеш от стола“ – с тези думи завършва първата среща на мениджърите на Lavazza, една от най-големите компании в света за производство на кафе, с българската Cupffee. Момчето е 37-годишният сега Мирослав Запрянов, съосновател на компанията за ядливи биоразградими чаши за топли и студени напитки. А случката е от 2019 г. в Милано.

Днес чашите на българската компания, брандирани с логото на Lavazza, доставят емоция в 18 държави – от САЩ, през Италия до Сингапур. Сред клиентите ѝ са още Etihad Airways, „Манчестър сити“, „Лидл“ и други. Чашите на Cupffee са създадени от изцяло натурални съставки, без ГМО, изкуствени оцветители, подсладители или консерванти. Издържат минимум 45 минути, без да променят структурата си, дори при напитки от 85 градуса.

„За едни от клиентите ни чашите на Cupffee са атракция, преживяване, за други голяма изненада, че могат да се изядат. За трети са алтернатива за справяне с глобален проблем. Но със сигурност както за тях, така и за мен и екипа ми нашите продукти са бъдеще“, казва Мирослав Запрянов, седнал удобно в непретенциозния офис на Cupfee.

И ако офисът не впечатлява, то модерната фабрика на компанията в „Тракия икономическа зона“ в Пловдив е направо уау. Тя е на площ 3600 кв. м и отвори врати през есента на 2021 г. Производството е изцяло автоматизирано. Двете поточни линии – едната за малки чаши с обем 110 милилитра, другата за 220 милилитра, работят на пълни обороти, с месечен капацитет 2.5 млн. броя. „Скоро ще се удвои“, казва гордо предприемачът, който видимо гори в бизнеса си.

Той е от Пловдив, завършва строителния техникум в града със специалност „Архитектура и реставрация“. После строителния университет „Любен Каравелов“ в София. Още докато е студент, започва работа в проектантско бюро, но бързо разбира, че стоенето в офис не е за него. „Привличат ме предизвикателствата, които се случват на терен.“

Напуска и се включва в семейната строителна фирма, основана от дядо му. Насочва се към най-предизвикателния сегмент – изграждане на луксозни жилища за претенциозни и заможни клиенти. В бизнеса по трудния начин разбира колко са важни качеството и прилагането на новите технологии – нещо, което после пренася в Cupfee.

А той почти цял живот е мислил и мечтал за него. Още като ученик, докато пие кафе с приятели, Мирослав Запрянов възкликва: „Колко яко ще е да мога да изям чашката.“ Така започва всичко.

НО ОТ ТАЗИ СПОНТАННА РЕПЛИ­КА ДО ПЪРВИЯ ПРОДУКТ мина­ват много, много години. През 2010 г. той разказва иде­ята си на приятелите от детството Симеон Гавраилов и Младен Джалъзов. Те бързо се запалват. Проучват пазара, експериментират, четат много.

Започват да търсят още съмишленици, но повечето хора, с които споделят идея­та за ядлива чаша, не ги приемат насери­озно. Казват им: „Добри момчета сте, об­разовани, интелигентни, не си губете вре­мето с глупости. Това няма как да стане.“

Но момчетата не се отказват. „Тога­ва излезе една статия, в която Lavazza промотираха тяхна ядлива чаша, с глазу­ра отвътре, която издържа 5–10 минути. След първия шок се амбицирахме още пове­че“, разказва Мирослав Запрянов.

Тяхната чаша трябва да е съвсем раз­лична. „За мен едно кафе се пие 40 минути. И исках нашата чаша да издържа толкова време, без да променя качествата си.“

Звучи добре, но как на практика може да се случи? Работата по продукта започ­ва през пролетта на 2014 г. – тогава три­мата приятели основават Cupfee. Името идва от английското cup – чаша, и coffee – кафе. Наемат малка сладкарничка в Пловдив, където започват експериментите. Първоначалната инвестиция е малка, лични средства. Времето също не им стига, тъй като работят и на други места.

Мирослав Запрянов, който като хоби се занимава с правене на различни джаджи, сам конструира машини за формироване и печене на ядливите чашки. „Започнахме да пишем историята, бавно, славно… на мо­менти откривахме топлата вода, но на­края успяхме“, казва той. В началото на 2018 г., три години и половина след основа­ването на компанията, продуктът е ста­билизиран, резултатите са много добри – ядлива чаша, която издържа 45 минути, без да пропуска и да променя вкуса на напитка­та. В този момент единият от съсобстве­ниците, Младен Джалъзов, напуска компа­нията. Мирослав Запрянов казва, че са се разделили приятелски. „Просто ни се раз­минаваха вижданията.“

Въпроса за технологията Мирослав Запрянов категорично отклонява. „Това е аб­солютна тайна. Доста хора се вълнуват от нея.“

Съставките обаче са ясни – овесени трици, брашно, захар, вода, малко мазнина и стабилизатори. „Стараем се вкусът да бъде неутрален, за да не променя качест­вата на любимите напитки на потребите­лите.“ Технологията, машините и рецепти­те са защитени като полезни модели в па­тентните ведомства на България и ЕС.

С готовия продукт наемат производ­ствено хале, което лицензират за произ­водство по всичките изисквания на Бъл­гарската агенция за храните. Пускат пър­вата серия, която решават да тестват в някои култови заведения на стъргалото в Пловдив. Обратната реакция е впечатлява­ща, клиентите са много доволни. Първата част от мисията е изпълнена – компанията има качествен продукт, който се харесва.

Трудностите обаче тепърва започват. Това, че чашите на Cupfee изглеждат добре и могат да се ядат, е много хубаво. Но основната мисия е да започнат да се из­ползват масово, да променят нагласите на хората, които да започнат да преми­нават от пластмасови и хартиени про­дукти към натурални. „Ако говорим за предизвикателствата пред Cupffee, те мо­гат да бъдат разделени в две групи – в про­изводството, където трябва прецизно да се спазва технологичният процес. Но зна­чително по-бавно и по-важно е да се прео­бърнат изградените навици и традиции при пиене на кафе“, казва Мирослав Запрянов.

За да се случи това, Cupffee се нуждае от подкрепа, от партньори, които да се запалят по тяхната кауза. Малко след пус­кането на производството екипът праща имейл в една от официалните страници на Lavazza във Фейсбук. В него пише, че тях­ната компания има ядливи чаши, които са в пъти по-добри от техните. Минава бли­зо година – реакция няма.

Една сутрин, проверявайки служебните пощи, Мирослав Запрянов вижда, че има отговор на съобщението: „Ще предадем поста ви на маркетинг отдела.“

Месец и половина по-късно с Мирослав Запрянов се свързва дама от Lavazza: „Ва­шата чаша наистина е интересна. Можем ли да направим среща в централния ни офис в Милано? Той стяга куфара си и заминава за Италия. След дълъг разговор с менидж­мънта двете компании се разбират да си партнират, при това дългосрочно.

ТАКА БИЗНЕСЪТ НА CUPFFEE ОТ БЪЛГАРСКИ СТАВА ГЛОБАЛЕН. За да се случи това обаче, трябват вече сериозни ин­вестиции. През 2018 г. Саша Безуханова, авторитет в бизнес средите, присъства на представяне на продукта и е силно впечатлена. Решава да подкрепи ино­вативната компания, свързва се със Све­тозар Георгиев, единия от митичните съ­основатели на „Телерик“, който днес е тех­нологичен предприемач, инвеститор и член на управителния съвет на фондация „Заед­но в час“. Двамата правят малка инвести­ция в бизнеса. „Трябваше да докажем както на себе си, така и на новите ни партньо­ри, че Cupffee може да достигне индустри­ални мащаби“, казва Мирослав Запрянов.

След като технологията е проверена, чашите са с нужното качество и се приемат добре от пазара, Георгиев и Безуха­нова инвестират около 1 милион лева. В инвеститорския кръг се включва и Уни­Кредит Булбанк, като Мирослав Запря­нов отказва да назове сума, с която бан­ката участва. Настъпва нова промяна в собствеността на Cupffee. Съосновате­лят Симеон Гавраилов също излиза от ком­панията. Мирослав Запрянов остава мажо­ритар, с дял от около 56%.

С набраните средства Cupffee застава на пътя на сериозното производство. На­емат, а после купуват, хале в „Тракия ин­дустриална зона“. Мирослав Запрянов за­почва да търси производител за оборуд­ване на фабриката. Намира го в Австрия и това е компания Haas – едно от голе­мите имена в производството на кофич­ки за сладолед, част от швейцарския конгломерат Buhler Group. „Представих си, че ще им платя машините и те ще ми ги дос­тавят. Нищо подобно не се случи“, разказ­ва Мирослав Запрянов. Оказва се, че маши­ните трябва да се направят конкретно за нуждите на Cupffee, което отнема повече време от очакваното. Но в крайна смет­ка след доста съвместни усилия и проекти поръчката е изпълнена.

С двете поточни линии в новата фабрика оборотите се вдигат драстично. По думите на Мирослав Запрянов приходите от продажби за 2021 г. достигат 1 млн. лв., почти изцяло от външни пазара. Тър­говията у нас е под 3% от целия оборот. Очакванията му са приходите да достигнат 5–6 млн. лв. през 2022 г. Аргументи за оптимистичните прогнози са растящият интерес от големи световни компании и от верния партньор Lavazza. Лично Джузепе Лаваца, четвърто поколение наследник на фамилния бизнес, основан през 1895 г., поздравява Мирослав Запрянов и екипа му за високото качество на чашите Cupffee. „Това беше сбъдната мечта. Лично Джузепе да ни го каже и да знаеш, че си го създал с няколко чифта ръце“, казва Мирослав Запрянов и замълчава за миг, видимо развълнуван.

Окрилен от резултатите, от партньорите и от думите на Джузепе Лаваца, Мирослав Запрянов чертае светло бъдеще за компанията си. Готви още две поточни линии за чаши и една за ядливи бъркалки, които ще се произвеждат от технологичния отпадък при производството на чаши. До края на 2022 г. на пазара трябва да се появи и висок клас кафе под бранда Cupffee, както и още два продукта, които все още са фирмена тайна. За да постигне всичко това, предприемачът ще разшири с 50% съществуващия си екип, който в момента е 30 души. „Хората в Cupffee са най-важната част за успеха. Те горят в каузата. Заедно ще изградим устойчива компания, добре стояща на европейския пазар, която наистина да помогне за намаляване на еднократните опаковки от пластмаса. Това е мечтата на всеки от нас. Ние сме 100% сигурни, че ще успеем да го направим. А Cupffee ще стане име и пример в грижата и опазването на околната среда.“