В чаршафите на DILIOS

С няколко комбинативни хода собственикът на „Артек 92“ Георги Филипов спасява семейната фирма за спално бельо от фалит и изгражда модерно текстилно предприятие, което търгува успешно под бранда DILIOS

Мека дневна светлина обгръща производственото хале на „Артек 92“, където две огромни машини кроят и шият спално бельо, а един робот обръща с вакуум готовите пликове, като ги издува с въздух. Ръчните трудоемки процеси са сведени до минимум. Трима оператори обикалят с таблети в ръка, свързани с ERP системата, и вършат работа за 85 шивачки. Модерното текстилно предприятие в индустриалната зона на Летище София е изпълнено така, че хората да се чувстват добре.

„Не искам никой да си тръгва изморен и в лошо настроение – казва собственикът Георги Филипов (45) и се отправя с бодри крачки към големия склад, претъпкан със стока. – Можех да изнеса производството в провинцията, където все още се намират шивачки за жълти стотинки, но ако искам да сме в бъдещето, трябва ефективно производство.“

Филипов е сред малкото текстилни предприемачи в страната, които извършват пълна автоматизация в производството. Той инвестира 2 млн. лв. в роботи, без да жали средства и да мисли за възвръщаемост. Вълнува го само свободата компанията да расте и ако дойде клиент с голяма поръчка за 50 хил. комплекта, да може да я изпълни за кратко време. Машините могат да работят денонощно, докато с ръчен труд няма никакъв шанс изоб­що да вземе големи поръчки. Освен това с автоматизацията поддържа качеството високо. Иска да е сигурен, че клиентът ще остане доволен и ще се върне да купи отново.

„Ние знаем как да правим красив и добър продукт“, казва Филипов. Произвеждаме с роботи, качеството ни е перфектно. Имаме световни десени.“ „Артек 92“ купува десени от дизайнери във Франция и Холандия и плаща права колекциите да се изнасят в Европа под бранда DILIOS. Марката добавя нов прочит на домашния текстил с интелигентен и модерен дизайн.

Големите търговски вериги, онлайн търговци и мебелни магазини работят с „Артек 92“, защото държи големи наличности на склад и доставя стоката веднага. В огромния склад се съхранява стока за 6 млн. лв. – в платове и готова продукция. Болката на Филипов е, че всичко изложено в дискаунтърите се възприема като ширпотреба, а много от продуктите на DILIOS спокойно могат да се мерят с всеки бранд, представен в бутици.

Високият сегмент домашен текстил обаче е слабо представен в България. Бизнесът със спално бельо става все по-конкурентен, но DILIOS отстоява позициите си във всички големи вериги в Румъния и в Германия, както и в различни онлайн магазини. Онлайн търговията е благодатен канал за продажби, но в океана от стока трудно се плува. „Трябваше да натрупаме много положителни ревюта, докато тръгнат нещата в Amаzon в Германия. Същото ни чака сега и във Великобритания“, казва Филипов.

Той използва потенциала на бизнеса със спално бельо да го разшири и диверсифицира с други свързани продукти в домашния текстил. Рафтовете в шоурума са с красиво подредени завивки, хавлии, възглавници и спални комплекти в голямо разнообразие – с удебелени щампи и шарки в геометрични форми до абстрактни дизайни.

Според тренда цветовете са вдъхновени от природата, успокояващи, неутрални – тюркоаз, цитрус, корал, роза (магента), изгорял портокал, карамел, мъх и дъб. Текстурата е в съответствие с цветовете – рустикално, уютно наслояване за дълбочина и спокойствие. Правилният микс в колекциите е от съществено значение да се отличи един бранд и да привлече повече потребители, които постоянно увеличават покупките със стоки за дома и имат голям избор. „Мислех, че IKEA, Jysk и Zara Home ще ни вземат пазарен дял, но продължаваме да растем с рекордни 11 млн. лв. приходи за 2022 г., което е показател за силата на DILIOS. Все пак сме от доста време“, казва Филипов.

Началото на бранда той свързва с малкото помещение от 35 кв.м под наем, което майка му Любомира Николаева ползва за офис и склад на спално бельо през 1992 г. Бизнесът с чаршафи не изисква големи инвестиции и това е една от причините да се впусне в това нискорисково начинание като амбулантен търговец.

„Артек 92“ стартира като дистрибутор на единствения тогава завод в България за производство на тъкани за спално бельо „Сънитекс“ в Мездра. Заводът работи за чуждестранни пазари. Каквото остане, се разпределя между четири фирми дистрибутори на платове за чаршафи. Клиентите са малки шевни производства, на които Любомира Николаева дава и работа на ишлеме.

Щом навършва 20, Георги Филипов влиза много амбициозно в семейния бизнес. Студент в УНСС, той е пълен с идеи и решен да покорява света. В продължение на два месеца неуморно залива с оферти единствената тогава в страната верига хипермаркети МЕТРО. Никой не му отговаря, но това не го отказва. Изпраща още по-добри оферти с цени на себестойност, с което постига резултат. Идва първата поръчка, от която няма никаква печалба, но той е доволен, защото „Артек 92“ може да се изяви и да вземе пазарен дял. „В МЕТРО ни харесаха и предложиха да зареждаме веригата в Румъния, Чехия и Украйна. По-късно, когато другите вериги навлязоха, ние вече бяхме фактор“, разказва Филипов.

Докато се бори за вниманието на МЕТРО, той разпраща още стотина писма и до различни компании в Европа, специализирани в търговията на едро с текстил. Предлага им спално бельо на „много добри цени“. Единственият отговор идва от Tisselva. Френската компания, която купува стока от целия свят, изпраща хора за среща в София. „Артек 92“ обаче е далеч от етапа, в който може да обслужва такъв голям клиент, но Филипов решава друго. Той завежда собственика на Tisselva в завода в Мездра и посредничи за договор между френската компания и „Сънитекс“. Посредничеството прераства в дългогодишно партньорство, в което „Артек 92“ представлява Tisselva в България и защитава интересите ѝ: „Те купуваха по няколко тира на месец, а ние инспектирахме стоката и получавахме комисиони“.

През 2005 г. обаче „Сънитекс“ неочаквано изпада в несъстоятелност, което е тежък удар и за „Артек 92“. Бизнесът на компанията е 100% обвързан със „Съни­текс“, а предприятието спира, защото най-големият италиански клиент спира да плаща милиони евро задължения. Заводът не може да обслужва кредита за нови машини, купени година по-рано. Банката изпраща синдик да държи живо фалиралото предприятие, докато се намери купувач. „Казаха ми, че ще пуснат завода, ако осигуря суровините за платовете и ги платя. Те не искаха да се ангажират с нищо“, обяснява Филипов.

В България суровина няма откъде да вземе и той отива при директора на един от най-големите производители на текстил Zorlu Holding в Турция. Със Zorlu Holding е свързана известната марка TAC. Генералният директор Йълмаз Тундж е роден в България, но трудно говори български език. Филипов се запознава с него няколко месеца по-рано от едно изложение в Европа и двамата се сприятеляват. Йълмаз Тундж решава да му помогне: „Изпрати ни два камиона със суровини. Ние нямахме пари, но той каза, че ни вярва“.

Колелото се завърта и „Сънитекс“ отново започва да произвежда текстил – този път само за „Артек 92“. Пазарът е гладен за текстил и всичко се разпродава. От Турция идват нови камиони със суровини, а „Артек 92“ трупа невиждани до този момент приходи. След една година обаче банката намира купувач. Новият собственик не желае да се обвързва с дистрибутори и къса договора с „Артек 92“. След още една година заводът спира завинаги.

Останала без стока, компанията губи партньорството с Tisselva, а Георги Филипов мисли как да спаси бизнеса. Отново отива при Йълмаз Тундж за съвет, а той му дава адреса на надежден производител на тъкани за спално бельо от Пакистан. Цял свят купува платове от Пакистан, но страната е опасна зона заради войната с талибаните. Филипов е под огромно напрежение 40 дни, докато дойде първият контейнер.

Вложил е всичките си свободни 180 хил. долара. Остава изненадан от доброто качество на тъканите и доб­рите цени – много по-ниски, отколкото е плащал в „Сънитекс“. По-голямата печалба дава възможност „Артек 92“ да отвори първия собствен цех за спално бельо. Филипов стига още по-далеч. Той започва да трупа огромни количества платове на склад. Това му помага да стигне до сделката, която изстрелва компанията на друго ниво.

През 2011 г. Billa обявява кампания за лоялни клиенти, които събират точки и пазаруват определени стоки на половин цена. Веригата поръчва на „Артек 92“ 25 хил. комплекта спално бельо наведнъж. „Официалната версия е, че сме спечелили търга за доставчик, но мисля, че избраха нас, защото само ние имаме огромни количества платове и стока и може да реагираме веднага. Държах­ме 1 млн. метра платове на склад“, казва Филипов.

Текстилът на DILIOS се изкупува още при старта на кампанията, а клиенти недоволстват, че стоката свършва. „Получавахме мейли от сърдити клиенти, че сме ги върнали в соца да се редят на опашки за стока, а ние едва смогвахме. Давахме работа на ишлеме“, разказва Георги Филипов.

Само за три месеца „Артек 92“ натрупва 5 млн. лв. от продажби, което състав­лява близо 80% от годишните приходи. От Billa са толкова доволни, че повтарят кампанията няколко месеца по-късно и трети път следващата година, което е прецедент с един и същ доставчик.

Георги Филипов е поканен в централата на Billa в Австрия да сподели опита си пред мениджърски състав от 40 страни в Европа. „Артек 92“ получава покани за кампании в няколко държави, а Филипов е на върха на щастието, че компанията му вече не зависи от ограничения български пазар: „Това ни даде сила и вяра, че може да правим добър продукт. Ако искаме да правим велики неща, трябва да превключим на други обороти“.

Успехите на бранда в Европа му дават импулс да инвестира 6 млн. лв. в собствена база. До 2013 г. компанията държи база под наем, разпръсната в целия град. Филипов купува 9 декара терен с кредит и ипотекира единственото си жилище с мисълта, че ако нещо се обърка, е на улицата. „На това място крави пасяха. Сложихме началото на индустриалната зона край Летище София“, казва той, седнал зад волана на своето Audi на път за офиса.

През 2018 г. Филипов прави голяма стъпка, като заменя шевните машини с най-модерните за времето си роботи за производство на спално бельо. Машините са толкова обемни, че строителната компания отваря покрива, за да ги спуснат с големи кранове в сградата. С автоматизацията решава един основен проблем, който изпитва текстилният бранш в България – липсата на кадри: „Днешното поколение няма интерес към шивашката професия. След няколко години може и шивачки да няма. В столицата е още по-сложно“.

Изпитва го в пандемията, когато „Артек 92“ изнася милиони маски за Франция, а търси шивашки цехове в провинцията, които да поемат огромния обем ръчна работа. С роботи не става.

В началото на 2022 г. Георги Филипов се оттегля от оперативната работа с идеята да се посвети на друга своя страст – инвестиции на фондовите пазари. Компанията му върви добре и може да си го позволи, защото има подготвени хора да поемат управлението. През годините дава пълна свобода на мениджърите да вземат важни решения, „за да се чувстват значими“. Мениджърите по внос харчат по 7-8 милиона лева за суровиниза суровини, без да го питат. „Това е тяхно решение и аз се радвам, че стигнахме този етап“, коментира действията им той.

Докато в завода разработват колекциите за панаира за домашен текстил Heimtextil във Франкфурт през 2024 г., той следи в кабинета си акциите на американския фондов пазар по няколко часа на ден. На стената държи голяма картина на разярения бик – символа на Нюйоркската фондова борса. Казва, че инвестира лични пари в различни компании за лекарства, уран и др. В останалото време наблюдава строежа на новата офис сграда, залепена до завода, и се занимава с изкупуване на съседните свободни парцели. Строи офис сграда със склад, за да ги отдава под наем с идея след три–четири години „Артек 92“ да се разрасне толкова, че да ползва и тях.