Двамата братя и конфитюрената фабрика
Георги и Николай Жекови знаят как да произвеждат хубав конфитюр – правят това от ученици, но големият им пробив идва с продуктите за млечната индустрия, което праща семейната компания „Цима-99“ сред лидерите в Югоизточна Европа.

Световното търговско изложение за храни и напитки Anuga винаги генерира позитивен дух на оптимизъм сред членовете на семейната компания за конфитюри „Цима-99“. Двамата братя Георги и Николай Жекови са много изобретателни, особено когато става въпрос да се представят по най-добрия начин сред международната индустриална общност в изложбения център Koelnmesse в Кьолн.
През 2017 г. на фирмения щанд те излагат серия натурални спредове с перли от чиа, като един от тях, Chia Pearl Jam с портокал и джинджифил, получава престижна награда за иновативен продукт. Отличието не помага кой знае колко на продажбите, но има силно стимулиращ ефект за хората в компанията. „Показахме, че малка българска фирма може да постигне световно отличие. Повярвахме си много повече“, казва Георги Жеков.
Миналия октомври на Anuga 2023 Жекови имат неочаквано посещение от много високо ниво. Президентът на японската публична компания Kobe Bussan Хирокадзу Нумата пристига на техния щанд с цялата си свита от 20 служители, което се смята за височайша чест и признание. От 10 години „Цима-99“ доставя продукти за търговската верига на Kobe Bussan, която наброява близо 1000 магазина, но за пръв път срещата е с президента. Жекови познават японските традиции на общуване, неведнъж са били в Япония по бизнес, но нямат представа накъде ще тръгне разговорът.
Те набързо разказват една тяхна история с най-известния българин в Япония – сумиста Калоян Махлянов-Котоошу, с когото са приятели и преди време са обсъждали да стане рекламно лице за местния пазар. От думите на преводача разбират, че Хирокадзу Нумата се интересува от новите категории продукти, което е съвсем неочаквано за тях. Казва им също, че е готов да договори по-богат асортимент и да повиши обема на бъдещите поръчки.
Износът на „Цима-99“ за Япония се състои предимно от конфитюр, топинги и пчелен мед по 100 тира годишно за различни вериги и канали на дистрибуция. Преди време първата малка пратка е била с конфитюр от рози, с който България е известна още от времето на социализма. „Японците имат обичай да подаряват нещо, като ходят на гости, и по този повод купуваха конфитюр от рози“, разказва Георги Жеков.
Навлизането на японския пазар става чрез случайно запознанство. През 2015 г. „Цима-99“ участва с щанд на изложение за храни в Токио, но интересът е слаб. Докато се разхожда сред тълпата, Георги Жеков забелязва позната славянска физиономия на мъж, с когото са се засичали по други изложения, и го заговаря. Оказва се, че е търговец от руски произход и работи за японска компания, която набира доставчици на конфитюр: „Чрез него сключихме договор с един от най-големите ни клиенти на японския пазар, след което добавихме други малки вериги, с които пораснахме заедно“.
В склада на фабриката за конфитюр в село Стряма край Пловдив има 10 контейнера, които чакат да бъдат натоварени за Япония, както и продукция за САЩ, Израел, Румъния, Гърция, Испания и др.
От комина излиза пара, което означава, че смяната още не е приключила въпреки напредналото време.
Георги и Николай Жекови често си тръгват последни, каквото е правилото в семейния бизнес. Двамата са били ученици на 15 и 16, когато една вечер през 1992 г. баща им Цветан Жеков разговаря с тях в малката стая до избата. Само там му е разрешено да пуши. „Момчета, сега е времето да се направи бизнес. Само трябва да измислим нещо“, казва им той. Цветан Жеков е буден механик, който ремонтира тракторите в държавния кооператив „Раковски“ и винаги гледа да изобрети нещо полезно. Синовете му го описват като новатор и широко скроен човек. На 51 той смело напуска работа с идеята да отвори цех за сиропи и мълчаливо подминава коментарите на колегите, които му подмятат: „Кой, ти ли ще ставаш бизнесмен?“.
Да правиш сиропи, не се иска много капитал, а вижда, че други предприемачи наоколо продават добре. Целта му е да направи бизнес, с който семейството да се издържа. От заплатата си няма заделени пари и единственият начин да стартира бизнес е да вземе кредит от банка, като ипотекира скромната си къща. В очите на майка му това означава да си остави децата на улицата. Когато служители от банката влизат в къщата да описват вещите, цялото семейство стои тихо, „като на инквизиция“.
С парите от кредита Цветан Жеков наема бившия стол на ТКЗС, сграда от керпич, която сега служи за склад, а с негови приятели сглобява машини за пресоване и охлаждане на плодове. Синовете му помагат след училище, а когато има по-голяма поръчка, всички работят и нощно време, докато я изпълнят. Освен сиропи опитват различни неща, като боя за сладки и боя за яйца по Великден, но въпреки големите усилия на цялото семейство фирмата се движи на ръба на оцеляването.
През 1995 г. Цветан Жеков понася тежък удар. Той изпраща по заявка два камиона със сиропи за Русия, само че клиентите се скриват и не плащат. Вложил е всичките си средства в тази пратка и той няма друг избор, освен да тръгне по следите им. Вместо с пари се връща с един камион, пълен с тенджери по 50 литра като разменна монета. Тенджерите се продават изненадващо бързо. Хората слагат сланина вътре.
В цеха остават няколко съда, в които синовете му решават да приготвят конфитюр. Георги Жеков следва технология на храните в Пловдивския университет и смята, че може. Братята едва договарят две палета буркани от стъкларския завод. Слагат в тенджерите сиропи и плодове и сваряват конфитюра на газовите котлони. Бурканите пълнят на ръка. „Като си дойдоха родителите ни от почивка, им казахме „това ще е новият продукт“, разказва Георги Жеков.

По това време големите консервни фабрики бълват конфитюр с огромни машини, но след две години, в тежката инфлация през 1997 г., Русия блокира вноса на български консерви и някои изпадат в тежко затруднение, дори фалит. В отсъствието на големите фабрики малките производители като „Цима-99“ виждат възможност да наберат скорост, но всичко става много бавно. „Най-трудно беше да завъртим машината така, че да натрупаме капитал за нещо по-голямо“, казва Георги Жеков.
Изобретателни в тежки времена, Жекови успяват по много елегантен начин да направят своята марка Cima разпознаваема. На етикетите записват, че конфитюрът съдържа цели парчета плодове, което се вижда в буркана. На практика Cima създава тренд – нова линия за конфитюри и сладка в България, която печели лоялни клиенти. Сред тях е Ноам Яри, израелец, който живее в България и търгува с български конфитюр в САЩ и Израел.
„Той дойде при нас с една много интересна поръчка. Искаше конфитюр по домашна рецепта в буркани с украса на капачката с шапчица и ластик опаковани в красива дървена касетка с логото на веригата, която ще го подари на доставчиците си“, разказва Георги Жеков. Най-трудната част е да се намерят дърводелец за касетките и да организират доставката им до останалите малки компании, въвлечени в проекта. Ноам Яри иска седем контейнера, а капацитетът на „Цима-99“ и ограничен до три.
Търговецът остава доволен и тясно свързан с Жекови, макар да вижда, че работят при примитивни условия. „Аз работя с хора, които искат да се учат и търсят решения, а не с фирми“, отговаря Ноам Яри, когато го питат защо е избрал за партньор „Цима-99“. „Той не разбираше как може големите компании да се промотират с богато портфолио, а като им поръча нещо, да му кажат, че в момента го няма. При нас „няма“ не съществува. Ние трябва да го направим – да го измислим и предложим“, разказва Георги. От Ноам Яри получава най-ценните съвети за бизнеса и достатъчно поръчки за САЩ и Израел, за да инвестира в модерна база през 2003 г. Новата фабрика е одитирана от най-голямата търговска верига в Израел – Shufersal, и близо 10 години „Цима-99“ е „най-големият доставчик на конфитюри за Израел“ и все още държи голям дял във веригите.
Партньорството с големите вериги по света и в България вкарва малката семейна компания в категорията производители, които покриват световните стандарти за качество. Хубав конфитюр става от добре гледани ягоди, те са основната суровина, но е проблем да се намерят. Всеки български производител претендира, че неговите плодове са най-хубавите, но малко могат да доставят качеството и това са предимно дребни стопанства. Те обаче са непостоянни в доставките.
„Един ден идват с 500 кг ягоди, на другия – с 5 тона. Никой не можа да направи прогноза за цените“, обяснява Николай Жеков. Той е човекът в семейството, който отговаря за суровините. По негова идея семейството купува 150 декара масиви, на които отглежда ягоди и зеленчуци целогодишно: „Казахме си, че като ще се занимаваме със земеделие, трябва да бъдем най-добрите, и отидохме да се учим от ферми в Испания, Гърция, Чехия“.
В следващите няколко години той става в 5 часа сутринта, за да е в 6 на полето, а в 10 във фабриката. Въпреки огромните усилия на семейството да има собствени градини добивът от ягоди покрива само 10% от нуждите. За останалото разчита на широка мрежа доставчици в цял свят. Зеленчуците продават в големите вериги, но приходите не покриват разходите за скъпата работна ръка, която и без това трудно намират. „Това ни накара да се откажем от земеделието на седмата година. Продадохме техниката, а земите дадохме под аренда“, споделя Николай Жеков.
През 2007 г. семейната компания се прицелва в нов канал за дистрибуция на продукти за ХоРеКа. Туризмът в България се разраства като евтина услуга, но има хотели, които държат ниво и се интересуват от конфитюр с добро съотношение на качество и цена. Там е силата на Жекови. Партньорът им в Румъния, на когото от години доставят топинги за казанлъшки понички, вижда палето с домашно сладко в кофи по 900 г и решава, че може да се продава много добре в Румъния. Оказва се прав. От напълно непозната марка Cima става основен доставчик на конфитюр, сладка, топинги за румънския пазар.
След наградата от Anuga 2017 за иновативен продукт те започват да си вярват, че „Цима-99“ може да бъде водеща компания в Югоизточна Европа в производството на конфитюри. На следващата година, през 2018, започват да строят чисто нова фабрика. В процеса на изграждане обаче решават, че могат да спечелят повече, като модернизират старата база, а на новото място да развият логистичен център, който да дават под наем. В старата фабрика вкарват модерно оборудване за 6 млн. лв., което е доста смело начинание за производители на конфитюри, но имат и силни пазари. Компанията доставя продукция за 11 хил. магазина на търговската верига Lidl в различни страни.
Обикалят много консервни фабрики по света, за да проучат накъде може да разширят производството, и се насочват към плодови заготовки за йогурт. „Пет години разработвахме технологията. Бяхме първата компания на Балканите, която дръзва да го направи, но когато бяхме готови, изядохме шамар“, казва Николай.
Двамата братя се прицелват високо. Те участват в търг за доставчик на голяма световна компания в Европа. Дълго време подготвят документацията, да са изрядни, и въпреки че дават „много добра цена в сравнение с конкурентите“, отпадат. Казват им, че обемите, които могат да покрият, са малки – само 100 тона, и че настоящият доставчик е свалил цените. След този „урок“ Жекови се насочват към гръцкия пазар. „Ние сме първата компания, която се бори с големите и на местно ниво успява да пробие. Гръцкото плодово мляко се прави с наши заготовки“, обяснява Николай Жеков.
„Цима-99“ става една от най-успешните фабрики за конфитюри, топинги и плодови заготовки за млечната и за сладкарската индустрия на Балканите с над 20 млн. лв. очаквани приходи за 2023 г. Цветан Жеков работи във фабриката до последно, преди да се зарази фатално от ковид през декември 2020 г. В пандемията той отказва да приеме съветите да си остане вкъщи. „Не искам да бъда затворник, а да съм щастлив до края на живота си“, заявява категорично на синовете си.
И двамата са наследили страстта да се хвърля в нови начинания. Наскоро придобиват фабрика за производство на пюрета от плодове и още една дистрибуторска компания за стъклен амбалаж от партньор, който си е отишъл преди година.
Седмица преди Коледа очакват равин от Израел да окачестви поредната партида като кашерна храна, която трябва да отговаря на еврейските религиозни диетични правила и на различни изисквания за качество и обработка. Всички суровини трябва да бъдат одобрени, за да се стартира линията. „Обстановката в Израел и Ивицата Газа е непредсказуема, но евреите са изобретателни и винаги намират начин да си свършат работата“, казва Георги Жеков.