По дирите на думите
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Виктория Бешлийска напуска корпоративния свят, за да пише книги. С двата си романа „Глина“ и „Сърце“ тя се нарежда сред най-продаваните съвременни български автори
През есента на 2018 г., когато става ясно, че една от нашумелите съвременни авторки, Нарине Абгарян, пристига в България за представянето на новата си книга „Да живееш нататък“, Виктория Бешлийска е сред първите заели местата в столичната книжарница „Хеликон – Витоша“. На срещата с почитателите Абгарян разказва личната си история на счетоводител, който не обича работата си и даже я върши много зле дълго време, докато решава да напише роман, който става бестселър. Била е на 39 години, след което никога не ѝ се налага да работи като счетоводител. Бешлийска попива всяка нейна дума, обзета от размисъл, че има две години да напише книга, преди да стане на 39.
Нейният роман „Глина“ излиза през декември 2020 г., само месец и половина след рождения ѝ ден. Много скоро след това и на нея не ѝ се налага повече да ходи на работа. Романът надхвърля 100 хил. тираж, а през 2023-та е на второ място по продажби в категорията български автори – след „Времеубежище“ на Георги Господинов, чийто триумф е очакван предвид наградата „Букър“. Вторият ѝ роман, „Сърце“, също се изкачва в топ 3 с 50 хил. тираж по данни на издателите от „СофтПрес“.
В България за бестселър се счита книга, продадена в 2000 копия, казва Милена Стефанова, която е един от създателите на „СофтПрес“. Пет минути след като прочита първата изпратена по мейла глава на „Глина“, екипът на издателството спонтанно се събира в заседателната зала и единодушно решава, че това ще е новият издателски феномен.
Стефанова споделя, че в издателския бизнес решенията най-често се вземат на база на два основни фактора – обективни данни, обвързани с цифри, и нюх към съдържанието, което ще донесе успех: „Понякога има и емоция, но е изключително рядко всички аспекти да са в синхрон. В случая с „Глина“ не остана никакво съмнение, че романът ще бъде успешен.“
Издателството е със силни позиции и широко разпространение, което е особено важно в годините на пандемията, когато романът излиза, а моловете с големите книжарници са затворени. Хората откриват книгите в търговските вериги и се появяват много нови читатели, които по принцип трудно биха отделили време да влязат в книжарница.
Виктория Бешлийска допринася също немалко за бързата популярност на „Глина“. Тя притежава ценен опит в големи рекламни кампании като маркетинг специалист в Lidl и към онзи момент има 20 хил. последователи в своя блог „По дирите на думите“, който разкрива красотата и богатството на родния език. 5 хиляди от тях да харесат романа, ще е успех, разсъждава тя.
По образование Виктория Бешлийска е филолог. Мечтата ѝ да учи журналистика остава на заден план, след като в 11. клас се представя отлично на олимпиадата по литература и влиза без изпит в Софийския университет в специалност „Българска филология“. „Филологията е наука, докато журналистиката е занаят. Може да се работи без значение каква база имаш“, обяснява избора си тя.
В света на литературата се чувства изключително удобно. След университета тя прекарва една година в училище. После става редактор на художествена литература и детски списания в „Егмонт“, и то в силните години на издателския бизнес, продиктувани от новата вълна литература с „Хари Потър“ и „Здрач“.
През 2012 г. издателството преминава под ново ръководство и основното ядро редактори напускат. Тя също: „Бях на 33 и много исках да разбера мога ли да правя нещо друго, освен да съм редактор или учител“. Отговора намира в една обява за копирайтъри.
В Lid търсят цял екип и тя се явява на групово интервю. Позицията я връща към писането, макар да се отнася до винтоверти и машини за шлайфане. Налага се да познава много добре продуктите и манталитета на хората, които ще ги ползват. В процеса на работа тя овладява късата форма и изшлайфания до максимум език, което я прави много креативна. Отдадена на работата, Бешлийска поема все повече отговорности, докато един ден ѝ поверяват да води цялостни рекламни кампании от бюджетирането до осъществяването.
Току-що е родила и второто си дете и влиза в кризисните 37 години, когато „човек издъхва“ от работа по 10 часа на ден и грижи за семейството. Има чувството, че ако не си помогне с нещо, ще полудее от огромно напрежение. Решава да си направи блог за всякакви неща. Писането я успокоява и ѝ помага да преработи емоциите си.
Блогът е роден в градския транспорт. Бешлийска пише по един час във времето, в което всеки ден пътува с метрото и автобуса от София до офиса на Lidl в Равно поле. Поства всичко през телефона. Навръх рождения си ден на 1 ноември и по случай Деня на народните будители ѝ хрумва да подкани своите 424 последователи да ѝ подарят по една стара българска дума. Все пак основният инструмент на будителите е езикът. Почитателите ѝ се палят по темата и започват да изпращат диалектни думи, като канят и приятели да го направят. Окрилена от позитивната реакция, Бешлийска създава визия за всяка дума и добавя към нея история откъде идва и как се използва. Публикува с #обичам българските думи и слага име на проекта – „По дирите на думите“. Блогът става популярен, а феновете я провокират да пише повече от постове.
Докато се оглежда за вдъхновение и сюжет, неин колега ѝ препоръчва да се разходи до село Бусинци, община Трън, където има интересен музей на керамиката. „Ти обичаш да ходиш по такива забити места“, казва ѝ той. Следващия уикенд тя пали колата и тръгва. Бусинци е един от най-старите центрове на грънчарство в България от далечни времена, а музеят е съхранил ритуални съдове на 300 години.
Ярките фигурални композиции са богато оцветени в различни нюанси на зеленото и жълтото. Символите и стилистика създават усещане за „космическа мощ“. „Щом ги видях, се запитах какъв майстор ги е правил. Каква е била връзката му с околните и природата“, казва тя. В проучването си стига до Петър Гигов, който сам е изкопавал грънци от земите в околностите и е правил много за опазването на бусинската керамика и прославата ѝ по света.
Разбира, че бусински грънци има в Британския музей, Музея на човека в Париж и в двореца „Топкапъ“ в Истанбул. Накрая стига и до легендата, която разказва, че през XVII век самобитните грънчари са получили благословията на османския султан да продават свободно в границите си в империята: „Намерих 10 реда, писани от историка Цанко Живков за турски разбойници, които нападат селяните, тръгнали да продават грънците в околността. Вместо да тръгнат на саморазправа, те натоварват три коли от най-хубавите си гледжосани съдове и ги даряват на султана, който се забавлявал много с дяволската стомна“, разказва разпалено тя.
В лятото на 2020 г., по време на пандемията, тя започва да пише книга за живота на обикновените хора, проблемите на епохата и чертите на народопсихологията, като вкарва в текста архаични думи от блога.
Сутрин става в 5 и пише до 9, когато започва онлайн работният ден в Lidl. Децата ѝ също са вкъщи.
Първите няколко глави изпраща в „СофтПрес“, защото там работи най-близката ѝ приятелка от времето в „Егмонт“. „Вижте това става ли за нещо. Няма да ходя при други издатели“, казва ѝ Бешлийска. Отговорът е, че от издателството нямат търпение да получат целия ръкопис и да отпечатат романа.
Писането на книгата е от най-хубавите периоди в живота ѝ. Тя уговаря с работодателя си три месеца сабатикал и наема къща в Бусинци. Прекарва там цялото време, докато завърши романа. Често пуска цитати в блога, за да държи интереса на почитателите си.
„Глина“ излиза в края на 2020 г. Официално представяне няма заради мерките в пандемията, но читателите сами започват да пускат собствени ревюта и да говорят за романа в социалните мрежи. Първите 5000 копия се разпродават за два месеца. По Коледа много местни фирми, малки и по-големи, поръчват романа за подарък на служителите си. Щом режимът се разхлабва, Виктория Бешлийска организира турове в страната, на които се среща с много почитатели. Тя все още работи в Lidl. Харесва работата и колегите си, но в главата ѝ се заражда мисъл да напише втора книга.
Решението да напусне работа през лятото на 2021 г. не е лесно. Точно се е развела и остава сама с две деца, на 11 и на 4. От този момент разчита само на приходите от продажбите на „Глина“, които за нейно щастие растат. Голямата дъщеря е най-щастлива, че майка ѝ ще си остане вкъщи. „Обещай ми, че няма да пишеш повече книги“, моли я тя след първата раздяла за три месеца. „Не мога да ти обещая, защото аз искам да пиша. Това ме прави щастлива“, е нейният отговор.
След успешния дебют тя усеща, че е много по-трудно да напише втора книга. Очакванията са много високи, което довежда съмнения дали ще успее и трябва ли да го прави. Не е въпрос просто да хване тенденциите на пазара и да скалъпи нещо, а иска да стигне до интересна за нея тема и да я развие с пълна отдаденост и страст.
„Седях пред Пещерата на нимфите до Мадарския конник, когато ме споходи мисловно видение на мъж и жена в груби роби. Мъжът с качулка. Монах“, заразказва тя. Любопитството я кара да изследва монашеството по българските земи, за да намери образите от видението. Стига до русенското Поломие, където се намират най-много скални манастири и църкви, обитавани от отшелници и монаси по времето на Цар Иван Асен II. Свързва се с местни хора, историци, пещерняци. Подхваща история за исихазма (най-мистичното свързване с Бога в православното християнство). „Българите сме вярващи, но не обичаме много да говорим за вярата си. Историята е за майка, продала детето си, а това жегна много женската аудитория. Реакциите понякога бяха твърде крайни“, споделя Виктория Бешлийска.
През есента на 2022 г., месец преди премиерата на „Сърце“, в центъра на София се появяват билбордове с яркочервената корица на романа. В България е прецедент да се види книга на билборд. „Беше приятен и топъл жест на фенове от агенция „Медия“, които ми подариха рекламните площи“, казва Бешлийска. В обсъждането на визията за билборда тя стига до спор с издателството: „Искаха да сложат моето лице, а настоявах за корицата. За мен авторът трябва да е преди всичко глас, а не толкова лице. Искам хората да ме свързват с написаното и емоцията, която съм създала, а не с конкретната ми визия“.
Романът излиза от рамките на добре разказана история. След публикуването му три от маршрутите, които водят до скалните църкви по пътеката на исихастите, стават популярни дестинации за туризъм.
„Глина“ също оставя трайна следа. Много читатели искат да видят селото на героите от романа, Жара и Велико. В Бусинци отварят нови къщи за гости. Семейството, което помага на Виктория Бешлийска да си намери къща под наем в селото, се опитва да възроди славата на бусинската керамика и грънчарството. В селото е имало стотици грънчарски колела, но от 10 години няма кой да върти грънци.
„Още докато работех по романа, семейството започна да ремонтира купената наскоро 100-годишна къща, за да я превърнат в работилница. Отвориха Бусинската сръчкотилница, която сега е много посещавано място за курсове по грънчарство за деца и възрастни“, казва тя.
През 2023 г. Виктория Бешлийска посвещава времето си на беседи с ученици в цялата страна. Тя посещава училища и читалища в малки населени места. Отваря сърцето си за проблемите на местните будители, които се борят да запазят учебните заведения, защото това им гарантира живот в селата.
В големия град тя често гостува на компании като HP, „Сенсата“ и „Кока-кола“, които имат литературни клубове и я канят да изнася лекции и беседи на тема българският език и защо е важно да се говори. От „Сенсата“ заявяват конкретен проблем – че българските думи убягват в ежедневната комуникация на служителите, заместени от клишираната лексика на бизнес английския език. Тя приветства желанието на бизнеса да подсигури служителите не само с карти за фитнес и ваучери за храна, а да има грижа за духовното им израстване: „Ако духът на служителите в една компания не се поддържа, има опасност те да прегорят“.
