ИТ 2025: Устойчивост, геополитика и квантови заплахи
Предприемач
AI преминава от експерименти към внедряване, ориентирано към възвръщаемост на инвестициите (ROI). Генеративният AI ще подобрява продуктивността и автоматизацията. IoT (Интернет на нещата) ще продължи да стимулира иновациите в интелигентните градове и индустрията. Използването на облачните технологии се ускорява, предлагайки мащабируемост и аналитична обработка на данни, въпреки предизвикателствата като разходи и суверенитет. Киберсигурността е критична, а постквантовата криптография придобива практически смисъл с дебнещите зад ъгъла квантови атаки.
Геополитическата динамика остава източник на безпокойство въпреки позитивните реакции на пазарите след изборите в САЩ. Конфликтите в Украйна и Близкия изток влияят върху икономическата стабилност и енергийните пазари. В САЩ се очаква по-голям дефицит, по-малко регулации и по-високи тарифи. Антисистемните движения набират сила в световен мащаб. Всичко това води до несигурност, която влияе върху инвестициите и технологичния напредък.
Регионални прилики и разлики
AI е универсален приоритет, но приложенията му варират по региони. ЕС и САЩ акцентирт върху автоматизацията, интелигентните решения и микса човек-AI за повишаване на продуктивността. Африка приоритизира AI в социални сфери като здравеопазване и образование, а Южна Америка инвестира в образование и устойчиво земеделие. Азия залага на растежа и води в индустриалните приложения на AI.
Киберсигурността остава критична за всички региони с акцент върху защита от рансъмуер, deepfake и (в нисък старт) квантови заплахи.
Зелената енергия и устойчивост също са споделен приоритет, но с регионални различия. Европейската зелена сделка се стреми към климатична неутралност до 2050 г., Южна Америка развива устойчиви центрове за данни, а Азия води в иновациите с водородна енергия. В Северна Америка фокусът е върху соларна и вятърна енергия и утроен ядрен капацитет.
5G е ключов фактор за развитие. Азия води, с лидери Южна Корея, Китай и Япония. В Африка работи за 5G наваксване за свързване на населението и отключване на технологичното развитие. В Европа и Северна Америка се акцентира върху IoT, цифровата публична инфраструктура и етични рамки за новите технологии като GenAI.
Еволюция и внедряване на изкуствения интелект (AI)
През 2025 г. GenAI ще надрасне простите задачи като писане на имейли и ще управлява сложни работни процеси, ще подобрява продуктивността на клиентското изживяване. На този фон GitHub отбелязва, че AI подпомаганото програмиране води до 55% по-бързо писане на код и 46% повече генериран код, а Google посочва, че 25% от новия им код е написан от AI. 30% от софтуерните екипи през 2024 г. ще използват инструменти като TuringBots, които генерират код, автоматизират конфигурации и обработват обратна връзка, като така ускоряват циклите на разработка. AI агентите също набират популярност – през 2025 г. ще бъдат внедрени в 25% от компаниите, а до 2027 г. в 50%. Тези системи автоматизират задачи и освобождават хората за стратегическа работа.
През 2024 г. 49% от AI мениджърите в САЩ очакват ROI в рамките на 1-3 години, а 44% прогнозират възвръщаемост за 3-5 години. През 2025 г. някои от компаниите ще се изкушат да прекратят експериментите и да ограничат AI инвестициите, залагайки само на високовероятна възвръщаемост. Това крие риск от загуба на позиции.
В пазар, задвижван от AI, стратегическата интеграция на AI технологии ще бъде от съществено значение за осигуряване на ROI и конкурентно предимство.
Конвергенция на GenAI, автономна роботика и IoT
Генеративният AI (GenAI) дава заряд на автоматизацията и интелигентността на устройствата. През 2025 г. 30% от смартфоните и 50% от лаптопите ще имат локални GenAI възможности за по-бързи анализи и персонализирани услуги, подпомагайки ефективността в търговията, здравеопазването и логистиката.
Автономните роботи намаляват рисковете за хората и подобряват оперативната ефективност. Превозни средства като Cybercab на „Тесла“ предлагат решения за намаляване на задръстванията и въглеродните емисии, а роботи като Atlas на Boston Dynamics извършват прецизни и трудоемки операции в опасни среди като строителни обекти и химически заводи. В отбраната автономните роботи поемат задачи като разузнаване, доставка на ресурси и операции в рискови райони.
В допълнение IoT осигурява свързаност между устройства и системи. Над 27 млрд. Свързани към интернет устройства през 2025 г. ще подпомогнат инфраструктурата на интелигентните градове, управлението на трафика, енергийните мрежи и водоснабдяването. Тази интеграция ще доведе до автоматизация и контекстуално осъзнати системи, адаптиращи се към променящите се нужди, ще минимизира необходимостта от човешка намеса и в крайна сметка ще подобри качеството на живот.
Конвергенцията на GenAI, автономната роботика и IoT преобразяват индустриите и градските пространства. Всяка от тези технологии създава значителна стойност сама по себе си, но заедно, в синергия, те трансформират начина, по който функционира светът, правейки го все по-свързан, безопасен и ефективен.
Киберсигурност и постквантова криптография
През последните 5 години атаките с рансъмуер – насочени както към системи за оперативни технологии (OT) като индустриални контролни системи за електрически мрежи и водоснабдяване, също и към системи за информационни технологии (IT) като търговски борси и корпоративни мрежи, – са нараснали с 13%. Средната цена на пробив достига 2.73 млн. долара. За справяне с тези заплахи AI се използва за идентифициране на уязвимости и автоматизиране на реакции, осигурявайки проактивна защита.
Отвъд традиционните хакерски атаки киберпрестъпниците все повече използват AI за разработване на deepfake технологии и сложен зловреден софтуер. Инструменти като WormGPT и FraudGPT създават нови предизвикателства, на които се противопоставя цяла нова AI индустрия. Тя създава решения за защита от дезинформация, deepfake и фалшива идентичност, които са от съществено значение в свят, където дигиталната дезинформация причинява трайни щети върху репутацията и интегритета.
Въпреки че квантовите компютри имат да извървят дълъг път, първият публичен комерсиален пробив, който може (или не) да се случи през 2025 г., ще изведе на дневен ред защитата от тях. Демонстрация от Google и KTH Royal Institute of Technology през 2024 г. показа, че с квантови изчисления може да се разбие 2048-битов ключ за 8 ч. вместо за 300 трлн. години с конвенционални компютри. Неучудващо светът на киберсигурността е разтревожен, а организации като NIST и IBM разработват устойчиви криптографски стандарти. Очаква се с появата си квантовите кибератаки да предизвикат безпрецедентно преосмисляне на глобалните протоколи за криптиране.
Киберустойчивостта среща трудно, скъпо и времеемко предизвикателство при предвиждането на бъдещи заплахи. Кибер AI променя диалога, като прави възможна адаптацията към кибератаките в реално време. Така AI решенията за кибердетекция и възстановяване стават незаменими за осигуряване на сигурност, непрекъсваемост на работата и минимизиране на времето за възстановяване след атака.
През 2025 г. стратегиите за киберсигурност остават приоритет и ще трябва да включват както използването на AI за справяне с рансъмуер и дезинформация, така и подготовка за квантови заплахи. Тези мерки са от съществено значение за защитата на системите, данните и репутацията в един все по-сложен дигитален пейзаж.
Oколна среда и технологии
До 2030 г. се очаква глобалното потребление на електроенергия от центровете за данни да се удвои, достигайки 1065 TWh, или 4% от световното енергийно потребление. Енергоемките процеси на обучение и инференция на AI са водещи в този ръст. Паралелно, на пръв поглед парадоксално, AI се използва за оптимизирането им.
За справяне със скока на енергийното потребление компаниите прилагат устойчиви AI рамки (Sustainable AI Frameworks) с цел оптимизация на енергията и намаляване на електронните отпадъци. Това насърчава партньорства между правителства, технологични компании, доставчици на възобновяема енергия и центрове за данни с цел декарбонизация на AI инфраструктурата и съвместяване на технологичен напредък и устойчивост.
Междувременно напредъкът в зелени енергийни технологии променя пейзажа. Соларната и вятърната енергия увеличават ефективността си, а новите дизайни на ядрени реактори правят ядрената енергия по-достъпна и екологична. В САЩ, където обществената подкрепа за ядрената енергия достига 57%, тя е напът да играе ключова роля в прехода към чиста енергия. Експерименти като двулицеви соларни панели и плаващи вятърни турбини разширяват възможностите за производство на възобновяема енергия, а малките модулни реактори (SMR) предоставят бързи и мобилни решения за труднодостъпни райони.
Така бързото развитие на технологии, базирани на изкуствен интелект, създава екологични предизвикателства, но и възможности. Светът продължава да балансира екологичната си отговорност със стремежа към иновации.
Влияние на икономическите политики
Икономическият и политическият пейзаж през 2025 г. ще се определя от ускорените инвестиции в AI, променящата се пазарна динамика и ескалиращите геополитически предизвикателства. Глобалните разходи за AI се очаква да достигнат 337 млрд. долара до 2025 г. и 749 млрд. до 2028 г., което подчертава дълбоката интеграция на AI в основните бизнес операции, насочени към иновации и ефективност. Инвестициите в енергийна инфраструктура също ще растат.
Въпреки позитивните тенденции пазарите остават предпазливи. Разходите ще са като цяло умерени, а сливанията и придобиванията (M&A) са в застой, с изключение на Индия, където остават стабилни благодарение на търсенето на нискобюджетни алтернативи.
С настъпването на 2025 г. навигирането в икономическите и политическите промени ще изисква балансиране между възможностите, създадени от инвестициите в AI и инфраструктура, и рисковете, породени от геополитическата и пазарна нестабилност. Въпреки регионалните различия, споделените приоритети като устойчива енергия, дигитални иновации и киберсигурност демонстрират глобален стремеж към трансформационен технологичен растеж. Всеки регион адаптира тези тенденции към своите уникални предизвикателства и възможности, избирайки разнообразни пътища към по-свързано и устойчиво бъдеще.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2025”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България
