Пазарът на труда през 2025 година – купонът свърши
Управител на JobTiger
Краят на годината е времето, в което традиционно се заемаме с обобщения на свършеното и случилото се и с прогнозите за следващата година. Това обичайно не е трудно занимание, но има времена и обстоятелства, които го правят особено предизвикателно. Така е и в края на 2024 г.
Завършва един период, който беше наречен успешно асиметрична криза по отношение на пазара на труда (без нарастване на безработицата). Период на нестабилност и стагнация на основните ни пазари, на намаляващи поръчки и печалби, на предизвикателства в бизнеса, без това да се отразява на заетостта. Тази криза засега не резултира в масови съкращения, тъй като работодателите прекрасно знаят цената им и се стремят да задържат служителите си максимално дълго с надеждата, когато лошият период отмине и при завръщане към нормална работа да разполагат с подготвен и мотивиран екип.
Фирмите засега се справят с трудностите, като намаляват всички възможни разходи, но като цяло запазват своите служители.
Заплатите също растяха стабилно, настигайки и дори изпреварвайки темпа на инфлацията, като това беше валидно не само за секторите ИТ и аутсорсинг, а за цялата икономика, включително държавния сектор. Потреблението стабилно нарасна и се създаде усещането за безкраен празник и благоденствие. Особено ако се наблюдават пътуванията в страната и чужбина, запълването на хотелите и ресторантите, увеличените обороти на магазините и ситуацията на пазара на недвижими имоти.
И така, приключваме 2024 г. с рекордно ниска безработица, но и с намаление на обявите за работа със 17% за последните 2 години. Особено показателен е ИТ секторът, в който кризата за поръчки и клиенти започна през 2022 година и текущият спад на обявите за работа вече е 42%.
България не е вече евтина дестинация по отношение на цената на труда. Българският продукт става все по-неконкурентен на световния пазар, като решението на този проблем се крие в автоматизация, увеличение на продуктивността и обучение на кадрите.
Наблюдавахме и първите оттеглящи се от страната компании – както в производствения сектор, така и в ИТ и аутсорсинг. Важно е, че част от оттеглилите се посочват като причина именно пазара на труда.
Нека разгледаме основните фактори, които ще влияят на състоянието на пазара на труда. Част от тях имат положително влияние, но за съжаление, на прага на 2025 година се сблъскваме с много неизвестни и потенциални заплахи.
Икономически контекст
Умерен икономически растеж. Икономиката ще продължи да се развива сравнително добре на общия европейски фон. Потенциалното ни влизане в еврозоната би повлияло положително в това отношение.
Една четвърт от обявените работни места са в сектор „Търговия и продажби“. Потреблението е сравнително високо, но дали то ще запази нивата си при спиране ръста на доходите и навлизане на нови технологии и пазаруването онлайн, е неясно.
Влизането на България (и Румъния) в Шенген е голяма крачка в положителна посока, носеща много ползи на бизнеса заради опростяването на логистиката.
Политическа нестабилност – в България и света
Светът все повече е място на конфликти и неспокойство. Българската икономика е силно зависима от международните пазари и ситуацията в света. Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ донесе оптимистични очаквания за американската икономика. Същевременно част от предварителните му заявки (търговски ограничения и мита) вещаят трудни дни за Европа, която и без това е с минимален растеж.
Загрижеността на ниво Европа за отслабената икономика (докладът на Марио Драги) се очаква да резултира в редица мерки, включително преосмисляне на Зелената сделка, които да отслабят натиска върху европейската икономика. Доколко обаче резултати са възможни още в 2025 година, е спорно.
Политическата нестабилност в България също влияе силно отрицателно на икономическото развитие. Отказът от реформи, липсата на план и визия, съчетани със спорни бюджетни инициативи, добавят допълнителна тежест върху бизнеса и доказано отблъскват новите, особено чуждите, инвестиции в страната. А новите инвестиции са доказан двигател на пазара на труда в положителна посока. Избирането на стабилно редовно правителство потенциално би било крачка в правилната посока.
Технологични тенденции
Изкуственият интелект (AI) навлиза все повече и от екзотика и обект на тестове се превръща в реална част от работата. Особено интересна е динамиката в ИТ и аутсорсинг индустрията, където AI драстично променя начина на работа. Там предстои цялостна промяна и компаниите, които не се съобразят с това, бързо ще започнат да губят конкурентоспособност. На практика това означава по-малко позиции за начинаещи и допълнително натоварване на старшите и опитни служители, които да проектират и осъществят промените.
Демографски предизвикателства
Справянето със застаряването на населението започва с това първо да го приемем за даденост и да спрем да очакваме магически решения. Все повече позиции и роли ще се заемат от хора в залеза на кариерите си и трябва да нагодим начина на работа и процесите си към това.
Непроведената реформа в образованието също забавя значително навлизането на нови технологии, включително автоматизация и AI. Повишаването на производителността и конкурентоспособността на българските компании се забавя значително.
Регионални различия
Неравномерно развитата инфраструктура значително отслаби развитието на Северна България за сметка на юга. Миграцията към големите градове и развитите индустриални центрове ще продължи и същевременно ще концентрира инвестициите и новите работни места в тях.
Възможности и предизвикателства
Основният двигател за развитие ще остане частният сектор, доколкото той успява да се автоматизира, да повиши производителността си и да запази конкурентоспособност.
Основното предизвикателство е бързото навлизане на AI и огромната нужда от финансиране на процеса и обучение на персонала за справяне с новите начини на работа.
В заключение
Многото неизвестни правят прогнозирането трудно, но натрупването на негативни фактори, от една страна, компенсирани (почти) само от пословичната гъвкавост и изобретателност на бизнеса, от друга, вещаят по-скоро тежки сценарии.
И така – какво очакваме през 2025 г.?
Запазване на ниските нива на безработица. Дори и при започване на съкращения в отделни предприятия и сектори, безработицата едва ли би излязла от рамките на 5 процента.
Задържане нивата на заплащане в частния бизнес. Описаните трудности с пазарите и намалялото потребление ще пристискат още повече възможностите на бизнеса за увеличения на заплатите и те ще са около рамките на инфлацията или повлияни от непазарни фактори (повишаване на МРЗ и бюджетните заплати) и главно с оглед запазване на работната сила.
Продължаващи проблеми в ИТ и аутсорсинг. Навлизането на AI и намалелите поръчки ще продължат да забавят наемането, особено на младши специалисти.
Намаляване на работата от разстояние. Фирмите се опитват да концентрират максимално персонала си в офисите с цел повишаване на ефективността и контрола.
Стабилност на ръба в производствения сектор. Тук намалените маржове играят най-силна роля и могат да доведат и до съкращения при прекрачване на границата на рентабилност.
Липса на промяна в сектор „Ресторантьорство и хотелиерство“. Тук масово се разчита на персонал, внесен сезонно от трети страни, и не се очаква значима промяна. Слаб сезон би наклонил везните по-скоро за 2026 г.
Като цяло ни очаква година на предизвикателства, в която стягането на коланите при фирмите в последните няколко години ще застигне и служителите им. Многото негативни фактори биха променили обстановката само при натрупването им по едно и също време. Очаква ни година без особени сътресения, но с консервативно отношение към наемането на нови хора и без привичните напоследък увеличения на заплащането. Както компаниите, така и хората ще трябва да свикнат да живеят с това.
Предстои затягане на коланите. Купонът (временно) свърши.
