Българският фармацевтичен пазар продължава по пътя на растежа
Фармацевтичният пазар в България преживява значителен растеж, движен основно от онкологичните лечения. През последните 18 месеца българските пациенти получиха достъп до над 20 иновативни терапии, основно за онкология и редки заболявания. Пазарът се оценява на 2.99 милиарда евро, нараствайки с 15% на годишна база. Основното предизвикателство обаче остава дългото време на чакане за тези терапии в сравнение със Западна Европа.
Гледайки към 2025 г., очакванията са сегментът на лекарствата по лекарско предписание да продължи да расте, особено в болничния сектор. Повишените инвестиции в здравеопазването и дигитализацията са от решаващо значение за бъдещи подобрения.
През последните 18 месеца българските пациенти получиха достъп до над 20 иновативни терапии, основно за онкология и редки заболявания. Достъпността до нови и иновативни терапии е от решаващо значение за подобряване на здравните резултати в страната, особено за заболявания, които преди това не са имали или са имали много малко варианти за лечение. Според проучването WAIT Indicator, многогодишно общоевропейско проучване, проведено от IQVIA, глобален доставчик на услуги за клинични проучвания и търговска и здравна информация за lifescience индустрията, България разполага с повече иновативни терапии, достъпни и обхванати от публично финансиране, в сравнение с много други страни в Централна и Източна Европа. Въпреки това основното предизвикателство остава така нареченото време до наличност, като българските пациенти чакат по-дълъг период от време, за да влязат тези терапии в страната, често срещайки закъснения от 2-3 години или повече в сравнение със западноевропейските страни.
Фармацевтичнияt сегмент в България достига 2.99 милиарда евро продажби по цени на дребно, имайки предвид 12-месечния период, приключващ през септември 2024 г., като болничният сегмент изпреварва по ръст аптечния. По-скъпите терапии са основен драйвер на пазара, с ръст близо 25% в опаковки в последната година. Според IQVIA сегментът на прескрипторните лекарства през 2024 г. е нараснал с 15% в стойност на годишна база, възлизайки на 335 милиона евро в абсолютна стойност.
При изследване на разликата между болничния и сегмента на аптеките, първият отбеляза 26% ръст в сравнение с 10% ръст на втория (основно движен от имунологията и лекарствата за храносмилателния тракт съответно 21% и 16% ръст). За първи път от много години болниците също са допринесли повече за общия ръст на сегмента на лекарства по лекарско предписание в сравнение с аптеките, представлявайки 55% от ръста в стойност.
Гледайки напред към 2025 г., очакването ни е, че като цяло сегментът на прескрипторните лекарства ще следва същата траектория, с по-нататъшно увеличение от над 10%, а в частта болници ръстът се очаква да бъде над 20%. Ръстът ще се дължи на разширяването на онкологичните лечения с нови видове рак и линии на лечение, като по този начин ще се подобрят резултатите в области със значителни незадоволени нужди. От друга страна, растежът в аптечния сегмент се очаква да се забави до приблизително 8% поради по-зрялата среда и загубата на ексклузивност за някои основни продукти.
Еволюцията в прескрипторния сегмент е силно зависима от ръста на бюджета за медицински терапии на НЗОК за следващата година. За 2024 г. нашите очаквания са, че общият бюджет на НЗОК ще бъде около 4.4% от БВП. Въпреки че има положителна тенденция по отношение на продължаващите бюджетни увеличения през последните години, България все още има много да наваксва по отношение на инвестициите в здравеопазването в сравнение със средните нива за ЕС. Според Евростат средните за ЕС нива на публично финансиране в здравеопазването са около 8% от БВП, докато в България тази цифра е по-близо до 5%. За да се догонят средните за ЕС нива на здравни резултати като продължителност на живота, ще са необходими увеличени инвестиции в здравеопазване, съчетани с реформи за постигане на по-висока ефективност в нашата здравна система.
Стратегическите стъпки, които трябва да се обмислят, включват програми и инициативи за превенция и скрининг, където България значително изостава от другите страни в ЕС, и ускоряване на процеса на дигитализация на системата на здравеопазване, която ще се възползва от интегрирана цифрова инфраструктура между болнични и амбулаторни заведения за стимулиране на прозрачност, видимост и оценка на ефективността и резултатите от инвестициите в здравеопазването.
Consumer Health сегментът също има много стабилно представяне през 12-месечния период, завършващ през септември 2024 г., достигайки 1.09 милиарда евро продажби и темпове на растеж от 13.4%. Най-големият двигател зад този растеж е увеличението на цените, като продуктите без рецепта бяха силно повлияни от инфлационния натиск миналата година. Тъй като инфлацията вече спада до ниски едноцифрени нива, очакваме този ефект да се забави занапред. България традиционно е много развит пазар на consumer heath продукти, с потребление на глава от населението в редица категории на лекарства без лекарско предписание и хранителни добавки сред най-високите в Централна и Източна Европа.
В перспектива, Consumer Health сегментът се очаква да расте средно с двуцифрен процент на година за следващите четири години в стойност, според прогнозата, изготвена от екипа на IQVIA Consumer Health. Двете най-растящи категории се очаква да бъдат витамини, минерали и добавки, както и продуктите за храносмилане. Най-големите категории на пазара, Pain Relief и Cough & Cold Remedies, се очаква да отбележат едноцифрен ръст на стойността съответно за четиригодишния период.
Въпреки че няма подробни обобщени данни относно сегмента на медицинските изделия, има силна динамика в тази област през последните няколко години. Всички големи компании за медицински изделия са представени в страната или чрез собствени филиали, или чрез търговци на едро и ексклузивни партньори. Растежът в този сегмент се подхранва главно от болничния сектор, където болниците наваксват през последните няколко години, за да модернизират своето медицинско оборудване и да отразят най-новите международни стандарти. Докато модерното медицинско оборудване преди беше налично предимно в по-големите градове и болници, видяхме известно сближаване и модернизиране на медицинско оборудване и инфраструктура в по-малките регионални и общински болници и медицински заведения. За осигуряване на оптимални диагностични резултати е изключително важно да има достатъчно специалисти, добре обучени да работят със съответната апаратура, което в някои региони на България все още се оказва голямо предизвикателство.
Лука Чичов е генерален мениджър за IQVIA Централна и Източна Европа. Чичов се присъединява към екипа на IQVIA България през 2019 година като генерален мениджър, впоследствие заема тази позиция и за Унгария, като от май 2022-ра отговаря за клъстър Централна и Източна Европа. Предишният му опит включва повече от 15 години на различни позиции във фармацевтичния сектор, като последната му роля, преди да се присъедини към IQVIA, е на регионален директор за немския пазар на японската компания Daiichi-Sankyo.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2025”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България
