Предизвикателство пред земеделието
Съосновател, НИК
Земеделие без вода се превръща все повече в хазартен тип бизнес и за съжаление това беше изводът и след сушата в България през последните няколко години. През 2024 г. България заема първо място в Европа по най-голям спад на средния добив на слънчоглед и царевица, задминавайки Румъния в тази негативна класация.
Преди 1989 г. в България са напоявани над 12 млн. декара, докато днес се напояват около 300 хил. декара земеделска земя. Този негативен рекорд е постигнат във времето с редица инициативи, но най-вече с такива, които никой управляващ не би желал да постави в CV-то си. Но кои са основните предизвикателства днес и възможностите за подобрение?
На първо място – липсата на стратегия за напояване. И преди това да се превърне в поредната липсваща стратегия, ето няколко думи за това какво би могло се подобри с наличието на такава. Насочване на инвестиции в инфраструктура, където срещу сравнително по-малки вложения лесно може да заработи и осигури вода на стотици стопанства. Има примери за места в България, където само срещу инвестиции в няколко помпи може да се напояват хиляди декари. Въпреки това инфраструктурата за напояване е дългосрочна инвестиция и като такава изисква дългосрочна стратегия, която да бъде по-дълга от мандата на едно правителство.
Същите съоръжения, които са включени в системата за напояване, имат и роля при проливни дъждове и помагат за отводняването. Според данни на НИМХ проблемът днес не е толкова намаленото количество валежи, колкото техния интензитет и сезонност, които са изместени: по-кратки, но интензивни дъждове, предшествани от дълги периоди на засушаване.
Законодателни промени, които облекчават водоползването и дават възможност на земеделските производители по-лесно да минават процедурите, които им дават достъп до вода или до отворени мерки за инвестиции в напояване. Важен коментар тук е, че напояването за земеделски нужди не означава приоритизиране пред потреблението на питейна вода и за битови нужди.
Ниски борсови цени, въпреки по-висока световната консумация
Последните две години бяха наистина динамични в международната търговия на зърно – ако през 2022 г. продавачите бяха в изгодна позиция поради силната инфлация и увеличеното търсене, то 2023-та и 2024-та бяха години, в които търговията рязко смени посоката си. По-високите лихвени нива и липсата на страх на пазара накара много от преработвателите да не желаят да съхраняват запаси при тях, а да купуват само тогава, когато е нужно и колкото е нужно за кратки времеви хоризонти. Така се оказа, че световните резерви от около 700 млн. тона зърно смениха местоположението си и вместо при преработвателите, се озоваха постепенно на съхранение при земеделските производители.
Това създаде усещане в много от фермерите, че тяхната продукция не се търси и трудно може да се реализира дори и на по-ниски ценови нива. Тогава се появиха въпроси от типа на: „Нали нямаше как да се нахрани нарастващото население в света, а сега никой не иска да ми купи продукцията?“, и до някаква степен с право, тъй като при годишен дефицит от близо 5 млн. тона (разлика между производство и консумация) и презумпция, че населението не се увеличава, този резерв е достатъчен за повече от 100 години.
Тази тенденция, комбинирайки се с търговското Споразумение МЕРКОСУР, което беше подписано от Председателя на ЕК г-жа Фон дер Лайен и дава възможност за облекчена търговия със страните от Южна Америка, за съжаление, прави перспективата по-малко розова. Причината за несъгласието от страна на европейските фермери е породена от това, че така земеделска продукция от Южна Америка ще може да се търгува с облекчен режим в Европа, въпреки че производствените разходи в тези държави са по-ниски и изисквания от гледна точка на зелени практики и неизползване на ГМО липсват.
Проектобюджет 2025 и защо и фермерите не го харесаха
Предложеният бюджет за 2025 г. разбуни силно духовете в много сектори на бизнеса в последните седмици на 2024 г., но какво видяха фермерите и защо той не беше приемлив за тях? Освен увеличение на данъците, което е валидно за всички сектори, стана и ясно, че не се предвижда така нужният бюджет за напояване, както и никаква украинска помощ за производителите. Както вече стана ясно в последните години със силно изразена суша, напояването е крайно необходимо за българското земеделие и продоволствена сигурност, и е редно да разгледаме въпроса: „Защо фермерите не инвестират сами, а разчитат на държавата?“. Много често инфраструктурата (канали, помпени станции, язовири и т.н.) е собственост на държавата и фермер да си докара вода сам е равносилно на човек да си изгради водопровод сам до дома си – от една страна, скъпо и неефективно начинание, а от друга страна – почти невъзможно от правна гледна точка и вземане на разрешителни.
Украинската помощ от своя страна беше одобрена и платена много трудно през 2024 г. след серия от протести и обещания. Тези 20 лв. на декар не промениха значително финансовите резултати на земеделските производители, но при повечето от тях им даде глътка въздух и възможност да намалят междуфирмената задлъжнялост.
2025-а ще бъде предизвикателна година за доста индустрии в България, но нещо, което крепи земеделския сектор, е, че освен като съществена част от брутния вътрешен продукт, земеделието е важен сектор, свързван с продоволствената сигурност и устойчивост на страната, което видяхме колко важно е в последните четири години. Това дава увереност, че неговото неглижиране по време на служебните кабинети би следвало да не е дългосрочна тенденция.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2025”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България
