Изнесени услуги 2025: България има потенциала да стане иновационен хъб
AIBEST
Индустрията на знанието в България продължава да бъде ключов стълб на икономиката, въпреки глобалните и локалните предизвикателства. Секторът осигурява заетост на над 104 400 души. В този контекст Илия Кръстев – председател на AIBEST, CEO на A Data Pro и член на УС на БРАИТ, споделя ключовите изводи от Годишния доклад на AIBEST за 2024 г., анализира тенденциите и очертава визията си за бъдещето на сектора.
Основните показатели на индустрията на знанието в България за 2023 г.
През 2023 г. секторът отбеляза 10.8% ръст в приходите – малко по-нисък спрямо предходната година, но все пак стабилен. Заетостта е над 104 400 души, но се наблюдава преструктуриране в някои сегменти. Лабораториите за научноизследователска и развойна дейност (R&D) и IT услугите продължават да бъдат двигатели на иновациите.
Също така разходите за труд достигнаха 3.06 милиарда евро, докато нетната печалба нарасна с 19.4%. Това подчертава устойчивостта и ефективността на индустрията, дори в сложен икономически контекст.
Конкурентното предимство на България
Едно от ключовите предимства на България е гъвкавостта є като малък пазар, който може бързо да се адаптира към динамични глобални промени. В условията на ускорена технологична революция и глобална икономическа трансформация способността на страната да бъде гъвкава и адаптивна е огромен актив. България има потенциал да навакса изоставането в иновациите чрез по-ефективна интеграция между бизнеса, държавата и образователния сектор, както и чрез по-добро използване на съществуващите възможности за привличане на технологични инвестиции.
Основните предизвикателства пред индустрията у нас
Тук бих посочил няколко неща. Образование и кадри – липсата на добре изградена STEM основа и ниската грамотност по математика сред учениците са основни препятствия. Нека не забравяме, че 25% от работещите са над 55 години, което усложнява преквалификацията и адаптацията им към новите технологии и е равносилно на катастрофа. Второ, регулаторната рамка – непредсказуемите данъчни политики и липсата на стратегия за насърчаване на иновации няма как да привличат международните инвеститори. И не на последно място е геополитиката – политическата нестабилност, геополитическите конфликти и липсата на консенсус за бъдещето на икономиката създават несигурност.
Икономическата и политическата обстановка у нас през 2025 г.
В настоящата предизвикателна обстановка очакванията ми са за умерен растеж на годишния приход в индустрията на знанието – между 5 и 10%, но броят на заетите в сектора вероятно ще намалее. Липсата на дългосрочна визия и стратегия за приоритетните сектори на икономиката допълнително усложнява ситуацията. За да се справим с тези предизвикателства, трябва спешно да се организира кръгла маса между правителството, бизнеса и образователните институции. Това ще позволи да се дефинират национални приоритети и да се гарантира предвидима регулаторна и икономическа среда. От съществено значение е да се обърне внимание на факторите, които ограничават конкурентоспособността на страната, като непредвидимите данъчни политики и липсата на стимули за развитие на R&D. Политическата нестабилност и геополитическите рискове също оказват сериозно влияние върху доверието на инвеститорите и поставят под въпрос бъдещите перспективи за привличане на високотехнологични компании.
Глобалните трендове, които влияят на сектора
Освен изкуствения интелект, автоматизацията, зелените технологии и киберсигурността ще играят ключова роля за бъдещото развитие на сектора. Автоматизацията ще промени модела на трудовия пазар, налагайки необходимост от преквалификация и повишаване на уменията, докато устойчивите технологии ще създават нови възможности в енергийната и производствената индустрия.
Регулациите на ЕС за изкуствения интелект са също значителен фактор, който може да ограничи темповете на развитие заради административната тежест. В същото време липсата на подобни регулации в САЩ и Китай създава конкурентно предимство за тези пазари. България трябва да инвестира в енергийна инфраструктура, за да може да посрещне нуждите на иновационните индустрии, особено в контекста на AI и автоматизацията, чиито енергийни изисквания ще се увеличават.
Геополитическите фактори също ще имат значение – промени в глобалната търговска среда, протекционизъм и реструктуриране на веригите за доставки ще продължат да влияят на индустрията. В същото време развитието на STEM образованието и инвестициите в човешкия капитал са ключови за запазването на конкурентоспособността на България в тези глобални процеси.
Законодателни промени
България се нуждае от стабилна данъчна рамка и регулации, които да подкрепят инвестициите в R&D. Пример за необходима промяна е създаването на специални стимули за компании, които развиват научноизследователска и развойна дейност – като данъчни облекчения или държавни субсидии за проекти с висока добавена стойност. Важно е също така да се гарантира по-прогнозируема данъчна политика, за да се намали несигурността, която често е основна пречка пред инвеститорите. Влизането в Шенген и приемането на еврото е не просто важно, то е задължително, но не трябва да бъде възприемано като крайна цел за развитието на страната. България е част от Европейския съюз и е естествено да бъде интегрирана в Шенгенското пространство и еврозоната. Това не трябва да е предмет на дебат, а на действие.
Визия за индустрията през следващите години?
Страната ни има потенциала да се утвърди като иновационен хъб в Югоизточна Европа, но за това са нужни инвестиции в образованието, насърчаване на локални компании и дългосрочна стратегия. Конкуренцията в региона е силна, но България има уникалното предимство на своята гъвкавост и бърза адаптация. Със стратегически политики и акцент върху таланта и иновациите страната може не само да укрепи своята позиция, но и да зададе нови стандарти в региона. Времето за действие е сега.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2025”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България
