Пазарен тест за държавните заплати
България е на прага на финансова експлозия – разходите за отбрана и сигурност скачат с 60% през 2025 г. Но защо? Отговорът не е само в геополитическото напрежение, а в заплатите, които нарастват по нови ведомствени формули, които изискват милиарди допълнителни разходи. Милиарди, които държавата трудно може да си позволи да извади наведнъж.

Стана мода всяко министерство и ведомство да си измисля собствена формула за определяне на заплатите и винаги тази формула е така направена, че да води до заплати, по-високи от средната. Дори синдикални лидери в един момент признаха, че това е абсурд, защото няма как всички заплати да са по-високи от средната.
Сегашният модел създава сериозни дисбаланси – някои заплати в публичния сектор конкурират технологичния сектор. Например от ИПИ бяха изчислили, че в съдебната система и прокуратурата разходите за заплати ще надминат 10 хиляди лева на човек на месец. В същото време поради ниски заплати имаме хроничен дефицит на медицински сестри и учители по математика, които без съмнение са изключително важни за просперитета и стандарта на живот.
Бивши министри на финансите дават „лесно“ решение – да се премахнат ведомствените формули за определяне на заплатите. Това ще помогне за подобряване на бюджетните баланси, но заплатите отново ще се определят произволно – който сектор най-много протестира, той ще получи увеличение. Което също не е добър подход.
Нужен е нов подход, който нито да е произволен, нито да насърчава заплащане на калпак по ведомствени формули.
Пазарен тест вместо чиновнически формули
В някои случаи е възможно директно сравнение на заплатите с подобни позиции в частния сектор – например за административен персонал, счетоводители и пр. Но в някои случаи държавата доминира определен сектор, например образование, и няма база за директно сравнение. Тогава са възможни други пазарни тестове.
Един прост тест е да се види къде няма достатъчно кандидати. Например, ако се пусне обява за учител по физическо, има много кандидати с квалификация – но ако се пусне обява за учител по математика или информатика, почти няма кандидати или те не стават, особено в големите градове. Очевидно заплащането на учителите по математика в големите градове е под пазарното ниво.
По подобен начин индикация за проблем е намаляващият брой лични лекари и оплакванията на младите семейства, че не могат да запишат детето си при личен лекар педиатър. Друг индикатор е текучеството на персонала или липсата на текучество – има ведомства, които лесно наемат персонал и почти никой не напуска; това е показател, че няма особени проблеми със заплащането в сравнение с пазарните нива.
Имаме избор: да продължим с неефективните формули, водещи към бюджетна криза, или да направим стратегически завой към пазарно ориентирано заплащане. Само второто ще доведе до устойчиви резултати.