Архитектът-музикант Ясен Марков: От черната овца до Венецианското биенале

Етаж 13, Ателие 13. В тази фаталност започва всичко. Тогава, в края на 90-те години, Ясен Марков (45 г.) е току що завършил гимназист, без ясна посока за бъдещето си, но няколко разговора и една провалена среща с жена го насочват към архитектурата. Следващите години Марков прекарва в университета в Щутгарт, където се превръща в черната овца – непрестанно несъгласен, винаги неразбран, но борещ се с една закостеняла образователна система, забравила отдавна поезията зад архитектурата. Танцува танго с професията си – ту се обичат, ту се избягват и макар че през годините няколко пъти е на ръба да се откаже и да се захване с различен занаят, винаги нещо го връща към красотата на сградите. Днес именно арх. Ясен Марков е избран да представи България на Венецианско биенале за архитектура с проекта “Псевдоприрода”. 

В КРАЯ НА 90-ТЕ ГОДИНИ Ясен Марков тъкмо е завършил гимназия, когато се оказва пред трудно решение – къде и как да продължи бъдещето си. Дали да замине за чужбина, както много от неговите връстници планират? Какво точно да учи? Добър е в точните науки, но е твърде експресивен и артистичен, за да стане икономист. Тогава знаците започват да го намират сами. Първият съвет за професионалното си развитие получава от учителя си по английски език в гимназията – архитектурата се оказва златната среда между творческата природа на Марков и методичността му. Истинският катализатор за решението обаче се оказва една несъстояла се среща с жена. Запознават се на купон, а Ясен се влюбва и двамата си уговарят среща още на следващия ден. Момичето, което по чиста случайност учи архитектура, така и не се появява. Марков разказва за следващите няколко часа от живота си след тази несъстояла се среща като за катарзисно преживяване. “Чаках в центъра на София и зяпах сградите, фасадите. Изведнъж те започнаха да ми разказват истории. Вървях пеша до вкъщи може би половин час – път, който съм минавал хиляди пъти в живота си. Имаше неща, които виждах сякаш за пръв път, в нова светлина. Беше страхотно преживяване. Ето тогава разбрах какво ще уча – архитектура”, спомня си Ясен Марков. Майка му Лалка Наумова приема идеята присърце – веднага го записва на уроци по математика и рисуване и в рамките на два дни Марков се превръща от младеж в пълна безпътица в един мъж с ясно начертан план за бъдещото си развитие.

“Записах се на уроци по рисуване при арх. Емил Попов. Беше в един блок в столичния кв. “Дружба” – на 13-ия етаж, в Ателие №13. Много фатално. Отидох там и атмосферата беше просто невероятна. Нямах търпение да дойде уикенда, за да отида на уроци. Този човек ни учеше да имаме характер, да мислим пространствено и философски. Учеше ни да мислим нестандартно, учеше ни че понякога “глупостите”, които правим, трябва да ги взимаме насериозно, защото понякога те са най-интуитивното и правилно решение. Реших, че съм уцелил десетката с тази професия”, казва Марков.

Мишената всъщност се оказва самият той и големите му очаквания, а ударът с реалността в Университета в Щутгарт е тежък, макар че университетът е с добра репутация. “Имах чувството, че школата в Германия не е това, което очаквах. Беше много дисциплинирано, не те подкрепяха, ако искаш да направиш нещо различно. Не те вдъхновяваха. Всичко беше тиктакане на един часовник, един норматив. Там мислеха правоъгълно – първо за конструкцията, а после за красотата. Поезията беше на последно място. Ходех с все по-малко желание, започнах да занемарявам ученето си”, споделя Марков.

Тогава, няколко години след онази неслучила се среща в центъра на столицата, Марков среща друга своя любов – техно музиката. Естествено, няма по-подходящо място за това запознанство от Германия. Жанрът става неразделна част от културната сцена на страната, а Берлин се превръща в епицентър на техно революцията след падането на Берлинската стена – изоставените сгради и подземни клубове са плацдарм за експериментална електронна музика. Една нощ Марков се оказва на техно парти в Мюнхен. “Като всеки студент не бях кой знае колко плувнал в пари. Спомням си, че тогава имах един стар фотоапарат и в клуб Ultraschall веднъж се представих за журналист, нямах пукнат лев в джоба. Цяла вечер ме запознаваха с разни диджеи“, спомня си Марков. Искрата пламва почти мигновено и с последните си 30 марки в банковата сметка още на следващия ден младият архитект се връща в Щутгарт, купува плочи и решава да започне да изкарва пари като диджей. “Започнах да си задавам въпроса защо трябва да се връщам при онези правоъгълни глави в университета. Бях на крачка да прекъсна, но гузната ми съвест ме спря – баща ми Румен искаше да стана архитект, плащаше образованието ми, настояваше да уча, не да работя. И дадох още един шанс”, спомня си Марков. 

Тогава университетски преподавател го среща с урбанистичното чудовище B14 – магистрала, която преминава през южната част на Германия, включително през Щутгарт. Проектът пък е предизвикателен и използва прийомите на поп културата – позната практика в архитектурата, чрез която някои сгради се представят не през своята архитектурна стойност, а през историята си. “Магистралата е страхотна – тя наистина е красива, но всички я мразят, защото е само бетон. Концепцията беше да се създаде нов проект за магистралата, но аз реших да не я променям като субстанция, а само да променя имиджа й. Така научих, че архитектурата не е само материална, тя е една картина (имидж), която създаваме“, обяснява Ясен Марков. Докато работи по този проект архитектът създава своята Пикселова теория. Марков прекарва дни в търсене на уникалния ген на този бетонен звяр. Разглежда все по-малки елементи от магистралата, но по онова време все още няма изображения с висока резолюция и… Еврика! “Стигнах до извода, че хигс бозона на тази магистрала всъщност може би е пиксела – ако започнеш да го мултиплицираш, да го оцветяваш, да променяш яркостта му, в един момент можеш да изградиш всяко едно изображение”, споделя още Марков.

Проектът променя подхода му към архитектурата, а професорът – Герд де Бройн, както и ръководителят на проекта, Щефан Трюби от Института за основи на съвременната архитектура и дизайн (IGMA) са хората, които изключително много повлияват на Ясен Марков в професионалното му развитие и стила му.

“Бил съм често късан на изпити, защото правих нещата по свой собствен начин. Показвали са мои проекти пред всички студенти като показно как не трябва да се прави. Имаше удари навсякъде, но постепенно започваш да си намираш сподвижници. Получи се като пънк момент в университета. Проф. де Бройн усети, че съм по-различен от всички останали и съм точно този, който му трябва като асистент”, спомня си Марков, който тогава започва да се занимава с преподаване. Учи студентите си да разказват истории – първо на хартиения лист, а после чрез визуалния език. “Звучи лирично и романтично, но точно това носи толкова голямо удоволствие да си архитект”, категоричен е Марков.

Този подход му помага да сглоби буквално за няколко часа концепцията за българския щанд на Венецианското архитектурно биенале, което ще се проведе от 10 май до 23 ноември 2025 година. Проектът “Псевдоприрода” развива абсурдна хипотеза, при която през лятото във Венеция вали сняг. Темата на 2025 година е “Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна” и по какъв начин тя може да направи архитектурата по-устойчива. “Идеята беше страшно сигнална – исках да използвам точно този модел на създаване на една история. Казах си – какво би било най-страшното нещо, което може да се случи, ако архитектурата стане някакво чудовище? Какво ще стане, ако изхарчи всички ресурси, прецака времето? Ще избухнат пожари, ще станат наводнения… Ами ако във Венеция завали сняг през лятото, точно в нашия павилион? Това няма ли да е някаква сензация? Ние сме точно в периферията на Венецианското биенале – в изложбената зала “Тициано” в Kултурния център “Дон Орионе Артиджанели”. Какво ще накара хората да дойдат при нас? Та в българския павилион е зима!”, казва си арх. Ясен Марков. 

Историята му помага да създаде визията – машина за изкуствен сняг, насочена срещу слънчевите батерии, които я захранват. Двете са затворници на един порочен цикъл. И докато проблемът е навън, вътре в залата са уютът и решението. Възрожденска дневна посреща посетителите, където гори захранено от изкуствен интелект огнище. Там посетителите ще открият The Good Weather Cookbook – книга с рецепти за добро време. Тя крие идеи на хора от различни професионални направления, а резултатът е обобщен отново от изкуствен интелект. “Заех се с този проект, защото непрестанно слушам за устойчивост, без да виждам промяна. Този проект няма да допринесе за някаква метаморфоза в архитектурата след Биеналето. Но стартира диалог – представя проблеми, предлага и решения. Проектът провокира и критикува този папагализъм. Имаме добро и зло, които се спъват взаимно. Това е много дълбок философски въпрос и от една проста инсталация като нашата човек може много бързо да стигне до някакви кардинални размисли”, обяснява Ясен Марков.