Финансова дивергенция
Еврото поскъпна значително, докато доларът падна. Европейската централна банка продължава да намалява лихвите, а Федералният резерв ги държи високи, въпреки политическия натиск от президента Тръмп за намаление. Стигна се до ситуация, в която лихвите в Америка са приблизително двойно по-високи от еврозоната и тенденцията е за увеличение на този диференциал.
Ситуацията е съвсем различна спрямо последните години. Например, след пандемията и началото на войната в Украйна инфлацията се вдигна, съответно множество централни банки започнаха бързо да вдигат лихвите – наблюдавахме синхронизация на инфлационния и лихвения цикъл. И това беше съвсем нормално, тъй като имаше глобални шокове, които влияеха по един и същи начин на и от двете страни на океана. Преди това, по време на пандемията отново централните банки действаха в синхрон, след финансовата криза също лихвената политика беше една и съща.
Сега, обаче, нещата са различни и то не заради липса на глобални шокове. Отново имаме глобален шок, но той действа по различен начин от двете страни на океана.
САЩ наложиха мита за вноса на автомобили и стомана, после въведоха „реципрочни“ мита за всички страни в света. Реципрочните мита бяха временно отложени, но вместо тях влязоха в сила 10% мита върху целия внос. Същевременно, с Китай се стигна до ескалация и пълномащабна търговска война като САЩ и Китай взаимно си наложиха мита, достигащи 145%. Между САЩ и останалия свят се издигна митническа бариера.
В резултат, вносът в САЩ се оскъпи значително, което не просто повишава цените на множество вносни стоки и материали, но и намалява конкуренцията на вътрешния пазар – съответно създава инфлационен натиск. Търговската война доведе и до спад на борсите, както и съмнения доколко доларът може да запази ролята си на световна валута, което доведе до рязък спад на долара – което също е проинфлационен фактор, доколкото оскъпява вноса.
В Европа положението е диаметрално противоположно. Еврото поскъпна рязко, което е дефлационен фактор. Затварянето на американските пазари за китайски стоки води до пренасочване на китайския износ към останалия свят – което означава спад на цените и дори дъмпинг, отново дефлационен фактор. Митата за европейския износ на автомобили и стомана към САЩ означават пренасищане на местния пазар и също действат дефлационно.
При толкова проинфлационни фактори, Федералният резерв е принуден да държи лихвите високи, за да не изпусни инфлацията от контрол. В същото време в Европа дефлационните фактори и рисковете за икономиката принуждават ЕЦБ да сваля лихвите.
Тази презокеанска дивергенция може да продължи дълго време и дори да причини по-тежки икономически и финансови проблеми заради голямата обвързаност на европейската и американската икономики. Затова е добре да се положат всички усилия за сключване на търговска сделка. Но Европа трябва да е готова и с план Б.
