Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
До края на следващата седмица. Тогава трябва да бъдат приети промените в Закона за въвеждане на еврото в България. Поне това е амбицията на изпълнителната власт, съдейки по изявлението на премиера Росен Желязков. Законът беше придвижен от Министерския съвет до парламентарната комисия по бюджет и финанси в рамките на 24 часа, а днес бе гласуван и на първо четене в пленарна зала. И макар по време на вчерашното заседание на ресорната комисия да бе поет ангажимент за промени преди окончателното приемане на закона, въпросите остават – ще се превърнат ли тези промени в пореден инструмент за намеса на държавата в пазарната икономика.
ЗАКОНЪТ
По същество това е закон, обсъждан в рамките на година и половина и приет в края на август 2024 г. Сега обаче Министерският съвет предлага на Народното събрание изменения без обществено обсъждане и без предварителна оценка на въздействието. Основната цел на промените е повече яснота за търговците за това как да се изписват цените в периода на двойното обозначаване.
Промените манаха на първо четене с 11 гласа “за” и 9 гласа “против” от парламентарната комисия по бюджет и финанси, а сега бяха приети и на първо четене в пленарна зала със 116 гласа “За”, 75 гласа “против” и 3 гласа “Въздържал се”.
Предложенията отварят широко вратата за административен произвол от страна на регулаторните органи и държавен контрол над свободния пазар. Въвежда се забрана за увеличаване на цените на стоки и услуги за година и 5 месеца. Дублират се правомощията на няколко държавни органа като НАП и КЗП, на които са предоставени правомощия за императивно и едностранно определяне на срокове, а освен това размерът на санкциите за нарушители е многократно увеличен. В предложените изменения се отваря вратата и за повече правомощия на Министерския съвет, който ще може да въвежда временни мерки при прекомерен ръст на цените.
“Наличните данни ясно показват, че ограничаването на забраната за повишаване на цените до едномесечния период на двойно обращение няма да е достатъчно за реална защита на потребителите. Още преди официалното въвеждане на еврото започнаха ценови спекулации, а риск от такива има и след изтичане на първия месец”, става ясно от доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси.
“Имам усещането, че въвеждането на еврото се използва като параван за създаването на условия за преразпределяне на бизнес”, заяви по време на дискусия в сградата на Българската стопанска камара Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия.
От Асоциацията на търговците алармират, че законопроектът застрашава свободния пазар. В позиция до Народното събрание се посочва категорично, че текстовете разширяват необосновано и несвойствено правомощията на контролните органи, а замразяването на цените е недопустима намеса на държавата в пазарната икономика.
ТОВА НЕ Е ПЪРВИЯТ ПОДОБЕН ОПИТ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА
От месеци насам властта прави безпрецедентни опити да се намеси в пазарните принципи с мотив, че се опитва да овладее спекулата и да защити потребителите. Така например скоропостижно при гласуването на Закона за държавния бюджет беше одобрено създаването на верига държавни магазини, които да се борят с високите цени на хранителните стоки. Очаква се първият такъв магазин да отвори врати през септември в Пловдив.
Основен проблем представлява и Законопроектът за агрохранителната верига, чието обществено обсъждане продължава и към момента. Накратко – въвежда се определен таван на надценката по веригата, регламентира се изкупуването на първични земеделски продукти от производителя като първа продажба на едро и се въвеждат изисквания към първите купувачи. Освен това се въвежда и изискване за подписване на договори за изкупуване на тези първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
Предложението се появи в началото на годината и още тогава браншови организации реагираха остро, предупреждавайки, че това крие рискове за ръст на цените, продоволствена криза, съществено изкривяване на конкуренцията.
Въпреки призивите финалният вариант на законопроекта не включва нито едно от направените преди месеци предложения от страна на бизнеса. По същество това е същият законопроект, а единствената разлика е в добавената оценка на въздействието, която според браншовите организации не просто не подкрепя предложенията, а потвърждава опасенията им.
Бизнесът е категоричен, че в законопроекта е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата – недопустим за свободната пазарна икономика опит.
