Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
През 2025 г. 22.5% от българите използват приложения с генеративен изкуствен интелект (AI), като ChatGPT, Copilot, Gemini, BgGPT и др. за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и други данни. Най-активни потребители са младите хора във възрастовата група 16 – 24 години (50.0%) и тези на възраст 25 – 34 години – 36.4%, при едва 3.3% за възрастните хора на 65 – 74 години. При лицата с висше образование относителният дял е 41.2%, показват данни от анкета на Националния статистически институт, проведена сред 4258 домакинства, избрани на случаен принцип, и 8421 лица в тези домакинства.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- По-голямата част от хората използват приложения с изкуствен интелект за лични цели (20.2%), 8.4% – за професионални (свързани с работата) цели, а 5.2% се консултират с изкуствения интелект за учебни цели в рамките на формалната образователна система.
- Основната причина, поради която лицата не използват приложения с изкуствен интелект е, че нямат необходимост (45.5%), 9.3% не знаят как да ги използват, а 6.3% не знаят, че такива приложения съществуват.
- Запазва се тенденцията за ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет и през 2025 г. 92.8% от домакинствата в България имат достъп до глобалната мрежа в домовете си.
- От домакинствата, живеещи в градовете, 94.9% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 86.2%.
- Разликата в цифровата свързаност между градските и селските райони намалява и през 2025 г. тя е 8.7 процентни пункта, при 21.5 процентни пункта през 2016 година.
- Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95.9%), следван от Североизточен и Южен централен район, съответно с 92.7 и 92.3%. Най-малко домакинства разполагат с онлайн свързаност в Северозападния район – 87.3%.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ
През 2025 г. 86.5% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, като относителният им дял е нараснал с 4.6 процентни пункта в сравнение с предходната година. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 7%.
Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и младите хора във възрастовите групи 16 – 24 и 25 – 34 години – съответно 98.2 и 96.9%, както и лицата с висше образование – 96.6%. Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа и през 2025 г. относителният дял на лицата на възраст 65 – 74 години, които сърфират редовно, е 59.7%.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 85.5% от лицата, следван от лаптоп – 34.5%.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 75.6% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а най-малко участват в онлайн консултации, анкети, гласуване по граждански и политически въпроси – 6.6%.
ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ
През 2025 г. всеки втори българин (51.2%) пазарува онлайн за лични цели, като в сравнение с предходната година относителният дял се е увеличил с 1.4 процентни пункта. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете – съответно 53.4 и 49.0%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са хората на възраст 25 – 34 години (70.8%) и тези на 16 – 24 години – 67.7%. Най-малко пазаруват онлайн възрастните хора между 65 и 74 години – 17.7%.
Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападен и Североизточен район – съответно 62.0 и 55.0%, а най-малко – в Югоизточен район (37.7%). Наблюдава се значително разделение при използването на електронна търговия по местоживеене, като 55.0% от градското население пазарува онлайн, при 40.4% за живеещите в селата.
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:
- материални стоки – 95.4%;
- настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори) – 39.3%;
- транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) – 33.6%;
- билети за културни или други събития – 32.7%;
- абонамент за интернет или мобилна телефонна услуга – 25.0%;
- филми, сериали или спортни събития като стрийминг услуга – 23.1%.
ЦИФРОВИ УМЕНИЯ
През 2025 г. 38.3% от лицата имат основни и над основните цифрови умения. Най-висок е относителният дял при хората на възраст между 25 и 34 години (56.6%) и при младите хора на 16 – 24 години – 52.8%. Най-ниска е цифровата грамотност сред населението във възрастовата група 65 – 74 години, като почти половината от тях (49.8%) са без цифрови умения.
Лицата, които посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна, са 45.5%. От тях 42.4% проверяват нейната достоверност чрез:
- проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет – 76.6%;
- обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет – 49.9%;
- проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет – 44.4%.
Почти една трета от хората (29.6%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.0%), сексуална ориентация (52.6%) или расов и етнически произход – 49.1%.
