Как фабриката на IPS се превърна в световен еталон
В началото на 2025 г. Александър Рангелов, съосновател и изпълнителен директор на International Power Supply (IPS), посреща група чуждестранни експерти в работния цех на компанията – обикновено хале в покрайнините на София. Те са дошли да видят новата му система за съхранение на енергия, но вместо високотехнологична атмосфера ги заварва скромна работилница. Рангелов усеща скептицизъм у гостите. „Хората започнаха да гледат със съмнение. Погледите им подсказваха, че са разочаровани“, спомня си Рангелов за онези срещи. Интересът на потенциални клиенти видимо спадал при вида на импровизирания цех. Именно тогава му става ясно: за да спечели доверие и да разгърне мащаба, е нужна истинска фабрика. И то бързо.
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Така започва една дръзка надпревара с времето и недоверието. Целта на Рангелов и екипа на IPS е безпрецедентна – първата българска гигафабрика за батерийни системи трябва да заработи само след шест месеца. В среда на ограничени ресурси, скептични клиенти и бюрократични спънки това звучи почти невъзможно. Но за предприемача невъзможното е просто поредното предизвикателство на пътя.
Рангелов и партньорите му вземат решението на мига. Макар IPS тогава да няма излишни финанси, те събират смелост и капитал, поръчват производствени линии и индустриални роботи авансово и започват да планират фабриката, още преди да имат сградата. Най-напред трябва да се намери място – задача, която се оказва нелека. Свободните индустриални халета са кът, а тези с достатъчно електрическа мощност – още по-малко. „Поне 1–1.5 мегавата ни трябваха само за започване“, обяснява Рангелов. След дълго търсене намират помещение в технопарк край София, но дори там токът не достига и се налага да импровизират – купуват генератори и изграждат собствен микрогрид, за да захранят производството.
С много упоритост и дисциплина екипът се хвърля в работа. „Мислехме, че за 3-4 месеца ще стане. Стана за шест“, усмихва се Рангелов. За половин година на празния терен изниква полуавтоматизирана фабрика с годишен капацитет 3 GWh, наречена Factory X1. Там IPS сглобява собствените си батерийни модули, пакети и силова електроника – пълен производствен цикъл, с който малко компании по света могат да се похвалят. От проектирането и инсталациите, през обучението на персонала до пусковите изпитания – всичко е направено по график, макар и с безсънни нощи и решаване на проблеми „в движение“. Резултатът е феноменален – самите инициатори са силно удовлетворени от мащаба на направеното. „До ден днешен никой не може да повярва, че това нещо е направено за шест месеца – аналогични проекти в Германия и Испания са вече в края на втората година и не са стигнали доникъде“, отбелязва Рангелов.
Гигафабриката не е само демонстрация на скорост, а и на висока технология, разработена изцяло в България. IPS не тръгва по утъпкания път да „копира“ популярни дизайни, а създава оригинална архитектура за своите системи за съхранение на енергия. Докато повечето световни конкуренти (като Tesla, Fluence, Huawei и др.) поместват батериите в стандартни 20-футови контейнери, продуктът на IPS е модулен и по-гъвкав. Вместо един 50-тонен контейнер, труден за транспортиране и изискващ 160-тонен кран, системата X-BESS на IPS е съставена от няколко по-малки 8-тонни блока. Те се сглобяват на място като лего, за да постигнат нужния мащаб, но остават лесни за превоз и монтаж с обикновена техника.
Инженерните решения на българския екип адресират проблеми, за които големите играчи правят компромиси. Например всеки модул на IPS има собствена охладителна система с няколко резервирани компресора, вместо един климатик за цял контейнер – така евентуална повреда не води до спиране на цялата система. Сърцето на системата – силовият инвертор, също е уникален: свръхкомпактен и с рекордно висок КПД, благодарение на иновативна силова електроника. Именно затова посетителите в началото не вярват, че малката черна кутия пред тях е достатъчно мощна – някои дори търсили „скрит инвертор“ около инсталацията, убедени, че не е възможно такова устройство да побере толкова енергия.
С течение на времето фактите убеждават и най-големите скептици. През лятото на 2025 г. IPS демонстрира работещи 8.2 MWh системи пред експерти от три континента. Гости от Китай, САЩ и Австралия идват със собствени уреди, за да измерят параметрите – и си тръгват впечатлени. Признанието не закъснява: основателят на Fluence – един от глобалните лидери в бранша – публикува подробен доклад в LinkedIn, в който посочва разработката на IPS като „технологията с най-добър капацитет и ефективност, далеч пред всичко налично на пазара“. За Рангелов и екипа му това е огромно признание – техният продукт не просто догонва световните, а изпреварва конкуренцията.
УСТОЙЧИВИЯТ УСПЕХ ИЗИСКВА ДА ЗАДАВАШ ВЕРНИТЕ ПРИОРИТЕТИ.
Докато първите поръчки за новите системи валят, успехът на IPS привлича вниманието и на институциите. Европейската комисия забелязва пробива на българите, но реагира с доза подозрение – технологията твърде добра ли е, за да е истина? Не копират ли нещо готово от Китай? Рангелов защитава честта на компанията: „Не, нищо не копираме – технологията си е наша“, отговаря той на запитванията. След щателна проверка IPS е поканена да кандидатства по новата рамка Net Zero Industry Act – планът на ЕС за връщане на ключови производства в Европа. Резултатът: в началото на есента България получава стратегически проект в списъка на ЕК, а именно фабриката на IPS за системи за съхранение на енергия.
От общо осем проекта, селектирани в Европа със стратегически статут, само българският вече е реализиран – останалите все още са на чертожната маса. Брюксел не пропуска да отбележи този факт. Еврокомисията се похвали, че първият завършен проект по инициативата Net Zero е именно у нас, доказвайки, че усилията за индустриално възраждане дават резултат. Статутът на стратегически инвеститор дава на IPS не само престиж, но и глас в оформянето of политики. В европейските търгове за големи системи вече започва да се прокрадва изискване за „европейски произход“ на технологиите – тенденция, която компании като IPS могат да превърнат в свое предимство, конкурирайки се срещу евтините азиатски доставчици.
Междувременно пазарът реагира светкавично. Цялото производство на фабриката за 2026 г. е предварително разпродадено – още преди официалното откриване IPS има договори, покриващи на 100% планираните 3 GWh капацитет. Компанията експедитивно започва разширение: строи се втора производствена сграда, която ще увеличи капацитета на 5 GWh годишно. Планира се и изцяло автоматизиран завод от следващо поколение с 10 GWh, а технологиите на IPS вече се лицензират зад граница – партньор в Полша например подготвя производството на системи X-BESS за местния пазар. С други думи, българската иновация се превръща в глобален играч – точно от типа успехи, каквито преди време изглеждаха немислими за нашата сцена.
На въпроса как се постига всичко това за толкова кратко време, Александър Рангелов не говори за късмет. „Осъзнахме, че не е въпрос на късмет, а на дисциплина“, казва той и подчертава две движещи сили – вяра и отдаденост. В случая на IPS вярата не е сляпа, а стъпва на дългогодишен технически опит и реализирани проекти по цял свят. Преди да построи фабриката, компанията близо 15 години разработва автономни енергийни системи и захранва с тях отдалечени места – от малки села в Африка до цял университетски кампус в Нигерия. За Рангелов мисията да се пребори „енергийната бедност“ е лична кауза редом с бизнес целите. „1.6 милиарда души още са без ток… а тук го приемаме за даденост“, отбелязва предприемачът, напомняйки колко важно е да се използват новите технологии за добруването на общности, които досега са били „на тъмно“.
Дисциплината – другият ключов фактор – се проявява в способността да се преодоляват оправданията и ежедневните пречки. „Вместо да казваш защо нещо не е станало, по-добре кажи как може да стане“, твърдо заявява Рангелов. Този подход се оказва заразителен вътре в компанията. Когато електричеството не стига – намират генератори; когато липсват кадри – наемат и обучават хора от чужбина; когато пазарът изисква мащаб – работят денонощно, за да го осигурят. В екипа на IPS няма място за „това няма как да стане“. Рангелов го нарича български инат, но дисциплината му придава фокус – една цел следва следващата, без паника и без извинения.
Именно тази култура на неотстъпчивост помага на една сравнително малка българска фирма да се изправи срещу индустриални гиганти и да устои. „Първо трябва да си повярваш, че можеш – като индивид и като компания – и след това да се опънеш на големите“, казва предприемачът. Разбира се, успехът идва с цена – година на безсънни нощи, стотици лични лишения и жертвано свободно време. Рангелов признава, че в стремежа си да намери „25-ия час в денонощието“ е пренебрегнал спорта и почивката, но дори това се превръща в урок: здравето и балансът също трябва да имат място в календара на един лидер, за да е устойчив успехът.
Историята на Александър Рангелов и IPS е вдъхновяваща притча за визия и упорство. Тя показва как недоверието на околните може да се превърне в двигател – ако отговориш с действия, а не с отказване. Урокът от 2025 г. е, че дори от „задния двор“ на Европа може да излезе иновация от световна класа, стига да не приемаме наложените ограничения. „Не бива някой отвън да ти внушава: вие сте задният двор, вие не можете, другите са гиганти. Не – всичко в крайна сметка се прави от хора“, казва Рангелов. А хората, въоръжени с вяра в идеята си и дисциплина в преследването ѝ, могат да постигнат на пръв поглед невъзможното – като една българска гигафабрика, построена за шест месеца и изпреварила световните конкуренти. Това е един от уроците на 2025 г. – годината, в която българското упорство даде на света не просто фабрика, а ново вярване във възможностите ни.
Този материал е част от рубриката „Уроците на 2025“ – поредица на Forbes, която събира историите на хора, превърнали непредвидимостта на годината в посока напред. В тях разказваме за повратните моменти, трудните решения и уроците, които оформят следващата крачка – в кариерата, в бизнеса и в личния път.
