„Град на лъжите“: Един нов авторски проект, който превръща лъжата в настолна игра

Бордовата игра, изцяло авторски продукт на ИТ специалиста Ивелина Маринова, излиза на пазара, за да провокира критичното мислене, докато забавлява

„Искам да накарам хората да мислят критично“, посочва Ивелина Маринова целта си – дори това да означава да започнат с план как да излъжат някого.
ИТ специалистът е едноличен издател и създател на играта – автор на концепцията, механиките и правилата. Факт, който я присъединява към една ексклузивна група в световен мащаб – на жените дизайнери на настолни игри. Изледване на Analog Game Studies от 2018 г. показва, че в списъка с топ 200 дизайнери на бордови игри едва 2.4% са жени. Обнадеждаващ факт е, че новите таланти в сферата обикновено идват от редиците на „геймърите“, от които 48% са жени – какъвто е и случаят с Ивелина. Нещо повече. Тя казва, че според “библията в бранша” BoardGameGeek.com, играта й няма аналог по отношение на механиките, броя играчи и времетраене. „Смело мога да твърдя, че е единствената подобна, създадена от жена“, добавя дизайнерът.

“Град на лъжите” е първият предприемачески и авторски проект на Ивелина Маринова – пресечна точка на страстта й към бордовите игри и наблюденията й върху човешката природа. Той е и сред малкото независими издания на българския пазар, където преобладават преводните заглавия. Създаването на играта е породено от това, което Ивелина вижда всеки ден – в офиса, в чатове, в приятелски вечери: „Ние рядко говорим в чисти факти, по-често живеем в собствените си реалности“, казва тя пред Forbes. И като човек, който идва от света на данните (по професия е Senior Data Engineer), където всичко трябва да е подредено и доказуемо, Ивелина Маринова се интересува именно от зоната между „какво наистина се случи“ и „как го разказваме“. Така разминаването между факт и интерпретация се превръща в концепция за премиум ноар парти игра с карти.

Играта е за 2-4 играчи, с времетраене между 20 и 40 минути (като има три възможности за бързина на разиграването) и комбинира няколко слоя – блъф, дедукция, скрити роли, саботаж и разкрития. Играчите събират „истина“ чрез доказателства, но паралелно могат да подменят, блокират и саботират. За да се вдигне нивото на адреналина, “Град на лъжите” включва и 4 карти с архетипи – Разпитвач, Аналитик, Фалшификатор, Сянката, умишлено направени като разпознаваеми човешки типажи, което води до повече обрати, както и до разговори и самоирония. Факторът късмет е минимизиран. В играта печели не само този, който е „прав“, а този, който управлява успешно доверие, напрежение и информация. „Основната ми идея тук е да не следвам стандартната и единствена победа по точки, а да дам възможност на играчите да спечелят по начина, който характерът им позволява“, посочва Маринова. Механиката е изградена така, че да поощрява блъфа, прикриването и подмяната на доказателства, като задава въпроса: къде свършва играта и започват нашите ежедневни лъжи? В този смисъл „Град на лъжите“ преминава отвъд жанра на парти игра и се превръща и в социално огледало, което показва „как се държим, когато трябва да избираме между това да сме честни, да оцелеем и да запазим образа, който другите имат за нас“.

„Град на лъжите“ е „проект на страстта“, който Ивалина Маринова (36) развива последователно от една година. Идеята за собствена игра се появява вследствие на практична нужда: „Търсех точно този тип преживяване за компания от двама до четирима души – бързо, умно, с психология и блъф – и не намирах продукт“, посочва тя. Затова, както много други начинаещи предприемачи преди нея, се захваща да реши проблема си сама. Отваря складираните в ума си спомени и списъци с плюсове и минуси на игрите, които е опознала през годините, и така оформя собствената си визия. Едно от нещата, в които е на 100% сигурна от самото начало например, е, че нейната игра трябва да е за малко хора, защото в днешно време е трудно да се събере голяма компания, която да отдели 2-3 часа от времето си за подобно забавление.

За да валидира продукта си, освен безбройните разигравания, които прави сама, тя тества играта с приятели и познати, а получената обратна връзка използва, за да усъвършенства механиките, преживяването, упътването. С помощта на графичен дизайнер успява да изгради разпознаваема визуална идентичност – ключов фактор за възприемането на нов продукт в нишата на бордовите игри. Печатът и производството се случват в Китай – вариант, който авторът избира след задълбочено проучване на оферти и качество в България. Проектът е изцяло финансиран от Ивелина. „Всичките ми досегашни, май и бъдещи, спестявания се насочват в тази посока“, казва тя. Това поставя „Град на лъжите“ в рядката категория на локални независими проекти – български настолни игри, зад които стоят личен риск и пълна творческа отговорност.

По пътя си от ентусиаст към предприемач (колкото и да й е трудно да се възприеме в тази роля) Ивелина Маринова се придържа стриктно към бизнес плана си. Признава, че  понякога й се е налагало да взима иновативни бюджетни решения, за да не излиза от рамката му. Като например да доставя играта в кутия за храна, защото цените на стандартните опаковки са скъпи за нея: „Реално не разбираш по нищо друго, освен по формата, че е кутия за салата, но пък е супер удобна, изгодна и ефектна“.

Разпространението на „Град на лъжите“ също е обмислено. Фокусът е върху официални канали и партньорства: собствен сайт с директни продажби, който вече е активен и подгрява публиката за предстоящата премиера, селектирани онлайн магазини и книжарници, както и участие в събития и демонстрации на живо. Стратегията на Ивелина не е за масовост, а за достигане до точната публика. Неслучайно тя позиционира „Град на лъжите“ като премиум продукт – алтернатива на по-лекото, повърхностно забавление в сегмента. „Искам хората да се запалят страстно по играта – толкова, колкото съм и аз“, казва тя.

Представянето на „Град на лъжите“ ще започне в началото на март, на няколко етапа – онлайн, в подкасти и на живо в клубове. И ако след всичко прочетено дотук, решите да влезете в реалността на този необикновен град, считайте се за предупредени – там побеждават не най-добрите, а най-убедителните.