Парад на планетите, астрономическа пролет и преминаване към лятно часово време до края на март
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Астрономическата пролет настъпва на 20 март в 16:46 ч. българско време, а на 29 март в 03:00 ч. страната преминава към лятно часово време. Това каза пред БТА физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН и от катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет. По думите му след втората половина на март започва и подготовката за малък планетен парад, който ще се развие през април и май.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- На 20 март Слънцето ще премине през пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. От този момент до 21 юни то ще се издига все по-високо в Северната небесна полусфера, което заедно с нарастващата продължителност на деня обяснява сезонното затопляне в България и в останалата част от Северното полукълбо.
- Според Маркишки около пролетното равноденствие дните нарастват най-бързо – с почти 3 минути на ден. Макар понятието „равноденствие“ да предполага почти равна продължителност на деня и нощта, на 20 март 2026 г. денят у нас ще бъде по-дълъг с 8 минути и 32 секунди и ще продължи 12 часа, 8 минути и 32 секунди. Причината е комбинация от атмосферна рефракция и начина, по който астрономията определя изгрева и залеза – по появата и изчезването на горния край на слънчевия диск.
- Следващото събитие в календара е смяната на времето. На 29 март, неделя, в 03:00 ч. часовниците в България ще бъдат преместени с един час напред, с което страната ще премине към лятно часово време.
- Във втората половина на март предстоят и две съединения със Слънцето – на 22 март за Нептун и на 25 март за Сатурн. Самите явления няма да могат да се наблюдават заради близостта им до Слънцето, но след тях през април ще започне формирането на малък утринен планетен парад.
ДОПИРАТЕЛНА
Астрономическата пролет не е просто сезонна условност, а точно определен момент, в който Слънцето пресича небесния екватор. Именно оттук идва и научният смисъл на равноденствието. Маркишки обяснява пред БТА, че наклонът на земната ос спрямо равнината на орбитата е причината за смяната на сезоните и за променящата се дължина на деня през годината.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
След 20 март вниманието на любителите астрономи ще се насочи към утринното небе. През април и май ще се оформи малък планетен парад с участието на Сатурн, Марс и за кратко Меркурий, но условията за наблюдение от България няма да бъдат идеални. Според Маркишки в утрата около 20 и 21 април трите планети ще изгряват едва около 38 минути преди Слънцето, когато източният хоризонт вече е силно просветлен. Това означава, че дори при ясен хоризонт явлението няма да е лесно видимо с невъоръжено око от нашите ширини.
Историята тук е за рядко съвпадение на три различни типа „календарни“ събития в рамките на броени дни – астрономическо, обществено и наблюдателно. От една страна идва пролетното равноденствие – един от фундаменталните ориентири в небесната механика. От друга е преминаването към лятно часово време – решение с пряко отражение върху всекидневния ритъм на хората и бизнеса. И накрая се появява и небесният сюжет с малкия планетен парад, който добавя обществен интерес отвъд чисто научната тема. Именно тази комбинация прави края на март период, в който астрономията излиза от специализираните среди и влиза в ежедневния разговор.
