Казаха ѝ, че мебелите са мъжка професия. Тя изгради компания за милиони
В условията на силна конкуренция Стела Василева взема ключово решение да позиционира Stella 97 като компания за мебели по поръчка и да я развива чрез препоръки от клиенти, архитекти и дизайнери
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
„Харесваме сложните задачи! Не обичаме да ни е лесно!“, заявяват Лия Василева, интериорен дизайнер, на 30, и Стела Василева, на 51, пред камерата на интернет шоуто за ремонт и дизайн „Звънни на Караджов“. Майка и дъщеря, които притежават мебелната фабрика Stella 97 във Велинград, имат задача да направят интериорния дизайн на двустаен апартамент в неутрални цветове, интересен под и златни акценти, като се вместят в определен бюджет. „Ние създадохме дизайна, визуализацията и мебелите, след което много хора се свързаха с нас“, разказва Стела Василева за ефекта от публичната изява.
Срещаме се с нея на изложението Technomebel и World of Furniture в София през март. Този път е само посетител, без щанд, защото капацитетът на фабриката е запълнен с поръчки, а тя много държи да не се поема работа в извънработно време: „От изложенията дойдоха големи проекти за обзавеждане на хотели, което означаваше много извънреден труд. Беше изтощително. Ние сме компания за мебели по поръчка, а не голяма фабрика със серийно производство“. Персонализираните решения рудно могат да бъдат стандартизирани или масово произведени. Те са свързани с различни процеси от създаване на дизайна, производството и изпълнението на място с доставка и монтаж. Този пълен цикъл на услуги прави бизнеса по-труден, но дава силно конкурентно предимство за компанията, която има 4 млн. лв. приходи за 2025 г.
При този бизнес модел голямата част от стойността е в натрупаното ноу-хау и опита на креативните екипи, инженерите, майсторите и логистичните експерти. „Тези хора не са за ден-два. Искаме да извличаме максимума от техния потенциал да създават качество на високо ниво“, обяснява тя своя установен начин на работа. В центъра поставя качеството като основа за растеж чрез препоръки от клиенти, архитекти и дизайнери. Това е нейният отличителен почерк като собственик на мебелна фабрика в традиционно мъжки сектор. „Преди време един мой конкурент, когато разбра, че правя фабрика, ми каза: Това е мъжка професия. Помисли си, защото лесно ще я направиш, но идва проблемът с работниците“. Думите му звучат като опит да я откажат. Едва по-късно разбира истинския им смисъл.
Открива, че да е жена, се оказва голямото й предимство в този бизнес: „Влизам в техните проблеми по различен начин. Наемам жени, които се учат да шлайфат, лакират. Те търсят помощ, защото са свикнали да стоят вкъщи и да се грижат за децата си. Но имат нужда от работа да бъдат независими“.
СТЕЛА ВАСИЛЕВА ИЗРАСТВА
сред миризмата на дърво от работилницата за мебели на дядо си, който е първият директор на училището по дървообработване във Велинград. В дома си той изработва мебелите, дограмата и една секция от отрязания орех в двора. Нейните родители, и двамата инженери от Лесотехническия университет, също са в бизнеса с мебели. Майка ѝ е директор на големия завод за кухни „Васил Сотиров“ (преименуван на „Даяна“ през 1991-ва), а баща ѝ работи в друго мебелно предприятие.
В дома им е пълно със списания за интериор, донесени от изложенията в Кьолн или Милано. Тя ги разглежда и се чуди защо в българските домове всичко е еднакво. Толкова се увлича в темата, че решава да продължи семейната традиция и записва Лесотехническия университет. Веднага след това започва работа в завода, който майка ѝ управлява, но бързо се отегчава от еднотипната продукция.
Мечтае за нещо различно. В моделната изработват стилни мебели за избрани клиенти и тя предлага за панаира в Пловдив да направят кухня като от списанията, с вградени уреди: „Спечелихме много клиенти и това се повтори няколко години поред“. През 1997 г. обаче заводът е приватизиран, а новият директор не споделя ентусиазма от постигнатите успехи. „Този завод трябваше да бъде фалиран, а беше успешен, без задължения и с нови машини, които дори не бяха разопаковани“, разказва Василева.
За нея там бъдеще няма. С много енергия и ентусиазъм тя наема един порутен склад и с двама работници отваря малък цех за кроене на кухни. Баща ѝ докарва неговата операционна машина, но всичко е тайно от майка ѝ, защото знае, че няма да позволи. „Има голям завод, в който да се развиваш, а ти си си направила гараж“, е реакцията на майката, когато разбира. След година обаче тя е съкратена и цялото семейство се събира да работи в цеха за кухни. Поръчките ги заливат, защото заводът, който преди е зареждал магазините в страната, е със затихващи функции и няма доставки. „Беше въпрос кой по-бързо ще направи повече бройки“, казва Стела Василева.
Съревнованието е между всички кадърни работници от завода, които като мравуняк се разпръскват и започват да произвеждат кухни в собствените си къщи. Във Велинград дори се създава локална организация на производителите на мебели, които подписват споразумение за лоялна конкуренция. Идеята е да пазаруват заедно суровините и така да договорят по-добри цени. „Аз разчитах на лоялност, но конкурентите знаеха цените ни и издърпаха клиентите. Магазините не се интересуват откъде ще пазаруват, за тях е важна само цената“, допълва тя.
В условията на дива конкуренция решава да се посвети на мебелите по поръчка с индивидуални клиенти. Изборът й се оказва ключов да изгради конкурентен бизнес, който се отличава от масовото производство.
Във време, когато новобогаташите строят палати и хвърлят луди пари за мебели, тя развива собствен почерк в дизайна на кухни, вдъхновен от тенденциите, които следи на изложенията в Германия. В проектите си включва вградени уреди, които трудно са намират. Контактът й с вносителя Михаил Михов, известния като Мишо Бирата варненски бизнесмен, отваря за нея врата към високия клас клиенти. „Той поиска да направим мебелите в къщата му, а после ни препоръча на още клиенти, чиито домове не бяха никак малки.“
С натрупания опит тя придобива самочувствие да участва и на мебелното изложение в НДК през 2000 г. с цялостно обзавеждане за детска стая. Дизайнът предизвиква фурор с нестандартните форми и извити елементи. Млади семейства се редят пред щанда. Някои искат цялостното обзавеждане на домовете си. Клиентите имат очаквания, а тя – сериозна нужда от екип, който да проектира мебели дори само с линия и молив. Също и от по-голяма фабрика.
ПРЕЗ 2001 Г. СТЕЛА ВАСИЛЕВА ПОЕМА „ГОЛЯМ РИСК“
да вземе кредит от 700 хил. лв. за мебелна фабрика с офис и шоурум, след като проектът печели финансиране по програма САПАРД: „Нямах гаранция, че от САПАРД ще ми одобрят разходите и ще възстановят средствата. Две големи фирми във Велинград фалираха заради това. Напрежението беше голямо“. С новата фабрика тя смело разширява обсега на дейността си, като отваря шоурум в София, в елитния столичен квартал „Лозенец“, където се строят нови кооперации.
През 2008 г., когато финансовата криза охлажда желанието на хората да пазаруват, луксозният сегмент в обзавеждането продължава да се развива. За нея кризата се оказва възможност, но и действа дисциплиниращо. Василева осъзнава колко много материали са били натрупани на склад в годините на изобилие, и слага край на разхищението. Освен това кризата я заварва с тежък кредит за една стара сграда в центъра на Велинград, купена с идеята да бъде превърната в мол. Спасяването на този проект поглъща изцяло вниманието й.
През 2010 г. Василева поема нова амбициозна задача да изгради до ключ магазина на френската марка Catimini в „Сердика Мол“. Заданието идва директно от Франция и включва всичко от настилките и изолацията до мебелите и осветлението. За строителните работи наема софийска фирма, но се оказва, че средствата са похарчени, а реално нищо не е изпълнено. Сроковете текат, а договорът предвижда сериозни неустойки. Василева поема нещата лично и довежда проекта до край, макар и с цената на печалбата. Доволна, че не е на загуба, си взема поука да не поема ангажименти, ако не може лично да контролира изпълнението.
С навлизането на Stella 97 в луксозния сегмент компанията има нужда да работи с повече интериорни дизайнери. Първата задача е да стигне до тях, втората – да ги впечатли. Годишният форум Dibla Design People е място, където се срещат дизайнери, производители и нови идеи. „Искахме с малка инвестиция да покажем нещо, което да грабне вниманието на дизайнерите. Представихме секция от естествено дърво с нестандартна обработка, която се открои“, казва Василева. Оттам започва нов етап за компанията.
Междувременно Stella 97 участва на изложението IMM Cologne в Кьолн с уникална кухня с дърворезба, която веднага е резервирана. Но продажбите на кухни в чужбина се оказват трудни. Изискват шоурум на място, с хора да приемат поръчки и да вземат размери, проектанти, които да изпратят чертежите към фабриката, и накрая екип за монтаж. Задачата е непосилна, затова Василева развива серийно производство на мебели с доставка до клиенти в Германия, Франция, Англия и други европейски пазари.
Работи с посредник Lessoimpex, която търси производители на мебели в България. Също и с INTOS, холандска компания за обзавеждане на заведения, ресторанти и обществени пространства по целия свят.
Един от ключовите проекти, които изпълнява, е за летището в Танзания. Става въпрос за дизайнерско решение във формата на куб, на пръв поглед елементарно задание, но се оказва изключително сложно за изпълнение. Първите кубове са „тотална щета“. Това разкрива колко малко внимание е обръщано на детайла. От INTOS пращат представител, който показва точно как трябва да бъде изпълнено. „Установихме стандарти и това отвори поле за нови проекти, с нови материали и технологии за обработка“, обяснява Василева.
ПРЕЗ 2018 Г. ТЯ ПОЛУЧАВА СИЛНА ПОДКРЕПА В БИЗНЕСА ОТ ДЪЩЕРЯ СИ ЛИЯ
която току-що е завършила интериорен дизайн в Кеймбридж и специализация в Милано. След завръщането си в България Лия изкарва две години като интериорен дизайнер с италианските мебели на вносителя Martineli и се включва в дигитализацията на семейния бизнес там, където има най-много нужда. Тя създава онлайн платформата Кухния.бг, като следва глобалния тренд към индивидуални решения. Платформата дава възможност на клиентите да запазят среща с дизайнер и да се свържат за консултация. Улеснява процеса и прави персонализирания интериор достъпен. Онлайн консултациите са най-натовареният канал по време на COVID, когато хората, затворени вкъщи, обмислят как да обновят жилищата си. Лия дигитализира процесите така, че те да получат визуализации на проектите, преди да поръчат: „До този момент показвахме чужди снимки, за да илюстрираме как би изглеждало едно помещение. Сега представяме решения в няколко стила, с което елиминираме дългото колебание и несигурността на клиентите какво точно искат“.
Изкуственият интелект намалява почти наполовина времето за проектиране, ускорява процеса по генериране на идеи и комуникация с клиента и значително ограничава риска от грешки. „Вече можем да се фокусираме върху всеки проект, независимо дали е голям или малък, защото често изискват почти едно и също време и усилия“, казва Лия. С помощта на изкуствен интелект компанията оптимизира работата по намаляване на отпадъка. Анализира какви материали остават, къде може да бъдат използвани повторно. С склада вече нищо не залежава и целият процес е по-ефективен и устойчив.
Майка и дъщеря са обсебени от идеята да вкарват иновативни материали в проектите и да усъвършенстват качеството. Стела Василева вече не изпитва нужда да има големи фабрики, както преди. Земята, купена за още по-голяма фабрика, пустее: „Бях друг човек, с амбицията да имам огромни фабрики, много работници и много камиони. Бях човек, който преминава през всичко, за да постигне целта си“. До момента, в който разбира, че тази амбиция не й носи радост. Завъртяна в спирала на денонощна работа, през 2012 г. тя усеща, че изнемогва. Няма време за себе си и за любимите хора. Започва да оценява това, което има – две дъщери с разлика 14 години. Малката тъкмо започва училище и тя решава да промени живота си. Иска тя да израсне с повече внимание, което заради бизнеса не е дала на Лия: „Смирих се. Исках да имам време за света, за природата, за земята, за семейството“. Умишлено не предава на Лия своя хъс да иска все повече в бизнеса. Подтиква я да се концентрира върху това, което прави, и да го върши добре, вместо да мисли как да прави повече неща. Важното е да повлияе на средата, така че „високият клас клиенти да не се обръщат автоматично към мебели от Италия, а да виждат стойност и качество в българските производители“.