Как Димитър Игнатов създава успешен бизнес със стари корабни контейнери

Няма невъзможни неща. А ако не стане – какво от това? Димитър Игнатов повтаря това почти като мантра, докато пътуваме към Белоградчик. Казва го спокойно и с увереността на човек, който е проверил това твърдение на практика. Невъзможното просто не влиза в речника му, а малко по-късно става ясно защо.

Глемпинг „Бебека“ се появява именно там, където подобен проект изглежда почти невероятен. Мястото дълго време е собственост на община Белоградчик и пет пъти е предлагано на търг, преди Игнатов (43) да го купи като единствен кандидат. Всички негови близки, включително и семейството му, го обявяват за луд. Инвестицията не изглежда апетитна – гората и скалите правят мястото неподходящо за строеж, но Димитър е твърдо решен, че идеята му има огромен потенциал.

„Преди да купя имота през 2021 г., отидох дотам, за да се разходя. Застанах на една от точките и просто видях гледката – Белоградчишките скали приковават погледа. Човек не може да го обясни, като магия е. Тогава още не знаех какво точно искам да направя с това място“, казва той. Идеята за глемпинга се появява по-късно, когато Димитър намира в сайт за обяви два стари корабни контейнера и решава даги купи от случаен човек от село Дрен. „Най-вероятно е искал да направи нещо подобно – дупките за прозорците бяха изрязани точно така, както исках аз. Сигурно проектът му е пропаднал. Купих ги за по 1000 лева бройката“, казва Димитър Игнатов.

12-те метра ръждясал метал ремонтира в база до Белоградчик – плочките в бнята налепя сам, а голяма част от работата поверява на свои приятели. Идеята е контейнерите да се превърнат не просто в пълноценни „хотелски стаи“, но и в продължение на природата наоколо, а дървото става естественият посредник – от обшивката до баните. „Един контейнер е като много удобна обувка – не ти е голяма, не ти е малка. Точно по мярка ти е“, казва Димитър. Кръщава мястото „Бебека“, което на местния диалект означава кръгъл, голям камък. „Всички ме питат как съм успял!“, спомня си Димитър. Аз самата също си зададох този въпрос няколко пъти, но зад липсата на връзка с физичните закони всъщност стои съвсем практично обяснение. Контейнерите са поставени на колела, закаче ни са за трактор и са спуснати по терена с помощта на друга машина. Улеите за канализационните тръби са изкопани с багер директно в скалите, електричеството е осигурено от намиращия се в близост трафопост, а течащата вода е гарантирана през цялата година с помощта на хидрофор. „Изглеждаше невъзможно – казва той. – Но като започнеш да го правиш, се оказва, че не е нито чак толкова сложно, нито чак
толкова скъпо.“

Преди глемпингът да приеме първите си гости, Димитър решава да тества както пазара, така и бизнес модела и обявява началото на „Бебека“. „Беше страшна лудница, хората започнаха да резервират веднага! Нямаше как да ги приемем, но логиката беше, че ще им върнем парите и ще ги компенсираме с безплатна нощувка, когато глемпингът е готов.“ Експериментът се оказва успешен – пазар не просто има, а Димитър успява да избие инвестицията си от около 150 хил. евро още на 11-ия месец след първата нощувка „Обявихме официалното начало през юли 2024 г. с пост в социалните мрежи и отидохме с жена ми да караме каяци на Рабишкото езеро. Оставихме телефоните в колата за 2-3 часа и когато се върнахме, имах над 70 пропуснати повиквания. Помислих, че нещо лошо се е случило!“, спомня си Димитър. Интересът към „Бебека“ е толкова голям, че капацитетът е запълнен до края на тази календарна година – нещо безпрецедентно за такъв тип бизнес.

Глемпингът идва от английските думи за „лукс“ и „къмпинг“ и набира все по-голяма популарност в световен мащаб. Глобалният пазар се оценява на 3.40 млрд. долара през 2024 г., като се очаква това число да нарасне почти два пъти до 2030 г. – до около 6 млрд. долара. „Хората имат нужда от нещо такова – искат да избягат от шума на града, от ежедневието, да си починат. В същото време не са готови да се откажат от удобствата на съвремието“, обяснява Димитър. Днес „Бебека“ работи с капацитет от осем души и екип от също толкова хора.

В Белоградчик ни посреща майка му – магьосницата, която приготвя закуската, движи процесите на място, подготвя изненадите и се грижи за всеки детайл. В бъдеще обаче Димитър планира да наеме още хора – не само заради плановете да постави още контейнери, но и да отвори ресторант на място. Концепцията вече е готова – три големи контейнера, свързани в едно пространство, с тераса и панорамна гледка към скалите, с меню, екип и кухня, която изисква съвсем различна организация. Логистиката става по-сложна. Но това не изглежда да го притеснява – ще стане, повтаря Димитър. „Имаме 10 дка земя на топ гледка, канализация, ток. Не си извън града, но е спокойно. Къщите наоколо не са далеч, но е тихо. Гледката е хипнотизираща. Има забележителности, ресторанти, всичко. Аз нямах опит. Изглежда малко невероятно. Просто съдбата каза „Ето, давай…“