Желязната лейди от Дряново: Как Наталия Върбанова развива “Тисина” в един традиционно мъжки бизнес

Мирис на метал, черен прах, огнени фойерверки и шум на машини, които не спират дори за миг –така изглежда отвътре бумтящото сърце на леярната на дряновската фирма „Тисина“, откъдето всеки месец излизат близо 50 тона чугун под формата на отливки за нуждите на различни индустрии.

За повечето хора чугунът е просто сплав от желязо и въглерод, цененa заради високата си утойчивост на износване и достъпната си цена. За Наталия Върбанова обаче е повече от обикновена суровина – той е здравата основа, върху която семейството є изгражда успешен бизнес над двадесет години.

Основана от баща є през 2001 г., „Тисина“ е специализирана в производството на отливки от сив и сферографитен чугун и механична обработка на метални изделия. 

Продукцията се използва за детайли в машиностроенето, енергетиката, селското стопанство, транспорта, строителството, минната индустрия, пътното строителство и др. „Правила съм резервни части за трактори, за земеделски машини. В момента работя с италиански клиент, който произвежда части за ВиК. Всичко, за което имаме екипировка, можем да го направим“, казва Върбанова, която е финансов директор на „Тисина“ и двигател на цялата є дейност.

Професионалният є път от самото си начало я води към традиционно „мъжки“ професии – първо в армията, където е кадрови военнослужещ, а после в леярството – тежка и трудна индустрия, в която обаче Наталия Върбанова се утвърждава като предприемач. „Мръсно е, но бизнесът не е страшен и е интересен“, казва тя. Когато за първи път вижда как разтопеният чугун се превръща в готова отливка, „Тисина“ е малка леярна с офис, който едва побира трима души. Днес фирмата се простира върху 8 дка, върху които са изградени модерна офис сграда, обновена леярна, цех за механична обработка и складови помещения, аекипът є наброява 50 служители.

Клиентите са най-големите телфер строителни предприятия в България и компаниите от други индустрии, които се нуждаят от яки и трудно износващи се елементи за бизнеса си. „Тисина“ обслужва основно българския пазар и изнася 5% от продукцията си към Европа и Южна Африка. Оборотите за 2025 г. достигат 3 млн. лв. – лек спад спрямо предходните две години заради икономическата ситуация. Тогава положението в сектора е толкова тежко, че най-голямата чугунолеярна у нас – „Прогрес“ АД в Стара Загора, паузира производството си заради високите сметки за ток. 

И през настоящата година Върбанова е фокусирана изцяло върху това „как да се сборим с тази глобална криза, защото всички фирми са в много сложно положение“. Клиентите є са в режим на изчакване заради несигурната обстановка. „Теказват, че нямат пазар и Европа е много замряла“, посочва Върбанова. Допълнителен натиск идва от китайските производители – с дъпминг на цените и некачествена продукция. „И за нас, за всички в сферата, е много сложно. Всеки работи на санитарния минимум, защото не знае какво ще стане утре“, посочва Върбанова. Според нея бюрокрацията и административната тежест също затрудняват индустрията. Въпреки това не планира да отстъпва. Дори инвестира в нова модерна линия за машинна формовка, която ще улесни производството. „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“, цитира тя популярната мисъл. Характерът є, също като чугуна, е твърд и устойчив на натиск. Голямата школа са четирите години в казармата като редови военнослужещ.

На 23 е, когато постъпва в армията, защото не успява да си намери работа. По това време следва задочно „Компютърни системи и технологии“. „Клишето за армията и жените е, че всеки си представя „Редник Джейн“, казва тя. За разлика от героинята на филма, Върбанова не е подложена на тормоз, но първите дни са истинско изпитание. В школата в Плевен „няма милост“ нито за мъжете, нито за жените. На ученията всички са равни. Тренират в студ, кал, сняг и в тежко бойно снаряжение. „Шубата е замръзвала на гърба ми. Първата седмица не знаех къде съм. Беше много страшно. И се чудех какво правя тук“, спомня си Наталия.

В крайна сметка се адаптира, защото не обича да се отказва. През следващите четири години съчетава службата и следването (завършва задочно второ висше образование – икономическо), и натрупва уроци, които по-късно пренася в бизнеса. „Придобих опит как да работя с дисциплина, с мъже и да отстоявам себе си, да не се губя“, казва тя.

Докато Наталия служи в армията, баща ѝ, инж. Николай Дянков, развива собствен бизнес. Производствен директор на най-големия български завод за кранове и телфери „Подем“ Габрово, след приватизацията му той основава фирма, през 2001 г., за търговия с машини, съоръжения и детайли за телферостроенето, строителството и машиностроенето.

Пет години по-късно отваря леярна за черни метали, където произвежда отливки от чугун до 150 кг. Върбанова помага отдалеч – с документацията и компютърната работа, и се присъединява към „Тисина“ през 2007 г. „Когато влязох в сградата, имаше едно бюро и един компютър“, спомня си тя. Поема ролята на финансов директор и постепенно навлиза в спецификата на производството. „Знаете ли какво е балванка“, пита тя. 

Така в Дряново пристига чугунът от Украйна – под формата на слитъци, които влизат за топене в пещта заедно с различни съставки. Те подобряват химичния му състав така, че да придобие характеристиката на конкретната отливка. 

„Рецептата“ за всеки вид чугун се нарича шихта и се следи от технолога на фирмата. „Ако имаме съмнения, разполагаме с лабораторно оборудване – фантометър, с който проверяваме химичния състав на стопилката“, посочва Върбанова. Разтопеният чугун се излива в предварително подготвени форми, изработени по конкретни модели – т. нар. екипировки. След охлаждането формите се разрушават и се изважда готовата отливка. Според заявката на клиента тя остава в този вид или преминава през цеха за механична обработка, за да получи завършен вид. „Тисина“ поддържа портфолио от над 2000 артикула – всеки детайл има съответната екипировка, която се съхранява при определени условия.

Фирмата работи изцяло по заявки, защото всеки клиент има специфични изисквания. Първите партньори идват чрез контакти на баща є от годините в „Подем“. И до днес личните препоръки остават най-силният канал за привличане на клиенти, посочва Върбанова. Именно чрез българин, работил преди време с „Тисина“, бизнесът стъпва и в Южна Африка, където доставя продукция на най-големия производител на телфери. 

С идването си Наталия внася нови идеи в бизнеса. По нейно предложение „Тисина“ прави ключова стъпка напред. Кандидатства за европейско финансиране – решение, към което баща ѝ първоначално подхожда скептично. За него банковият кредит е единственият сигурен финансов инструмент. Върбанова обаче го убеждава да опитат и в периода 2013-2014 г. „Тисина“ печели първия си европроект, благодарение на който закупува първите металообработващи машини.

Това променя съществено бизнеса. Освен отливки фирмата започва да предлага и завършени компоненти, преминали през струговане и фрезоване – готови за монтаж. Днес две трети от клиентите поръчват именно такива изделия, посочва Върбанова. Следват още спечелени проекти – общо пет досега, с които фирмата подобрява условията на труд, обновява машинния си парк и модернизира производството си. Паралелно „Тисина“ инвестира и собствени средства. 

Най-голямата инвестиция е през 2015 г., когато семейството купува съседен имот за близо 200 хил. евро в днешната валута. Там изгражда новия цех за механична обработка. През следващите години са вложени още близо 200 хил. евро в машини за обработка на метал, машинна формовка, складови помещения и съоръжения за почистване на отливки. Компанията инвестира и в собствен транспорт.

Друга ключова стъпка леярната прави през 2017 г., когато започва да произвежда освен стандартния сив чугун и сферографитен чугун, който наподобява свойствата на стоманата, минала през термообработка. Материалът е по-скъп, но предлага по-висока здравина и по-добра устойчивост на износване – качества, особено важни за производството на детайли за кранове и подемна техника. В началото клиентите приемат по-трудно новия продукт заради по-високата цена. Постепенно обаче се убеждават в качествата му и продажбите започват да растат.

Следващата цел на Върбанова е „Тисина“ да произвежда със собствен ресурс моделно-касовите екипировки, използвани при изработката на формите за леене, за да затвори производствения цикъл. Наталия Върбанова определя силата на семейната леярна в способността да работи с малки серии и кратки срокове. Реактивност, която големите играчи не могат да си позволят заради мащаба. „Много хора са ми казвали – дойдох при вас, защото знам, че ще стане утре.“ А в леярската индустрия „утре“ означва поне седмица – колкото отнема изработката на една отливка.

За да е още по-гъвкава, Върбанова използва и стратегията на баща си „повече хора в производството, а не в канцеларията“. И до днес тя се опира на огромния му опит в производството, вече в ролята муна консултант.

Не ѝ е трудно да се утвърди като лидер в мъжкия свят на леярната. Познава бизнеса отлично, дръжи на думата си и вярва, че хората са най-важният капитал. Лидерският є стил носи отпечатъка на годините в казармата и е на „мъжко момиче“, което респектира мъжката част от служителите: „Знаят, че не правя крачка назад и не се оплаквам, затова се отнасят с уважение“.

Върбанова се гордее с лоялния екип, но проблемът с кадрите в леярството остава сериозен. Специалистите са „изчезващ вид“ и се налага фирмата сама да обучава новите работници. „Имаме един леяр, който цял живот това е работил, всички други са се учили в движение.“ Според Върбанова липсата на професионални училища с техническа насоченост е сред наболелите проблеми пред индустрията.

В условия на глобална криза Наталия Върбанова не прави далечни планове за бъдещето. „В момента идеята ми е да се задържим над водата и да запазя хората. Те са най-ценният капитал на „Тисина“. Те са тези, които държат компанията.“ На въпроса на какво се дължи устойчивостта на фирмата повече от две десетилетия, тя отново насочва вниманието към екипа, който чувства като семейство. Затова човешкото отношение към служителите за нея е от първостепенна важност: „Без значение дали е чистачката, дали е леярят, формовчикът или началникът на цеха, трябва всеки един да се чувства оценен като човек, защото всеки един е важен в тази брънка. При нас няма резервни играчи и всеки е ключов играч“.